Творците в Пловдив фалират
Художниците остават без дом в града на художниците
/ брой: 93
Дружеството на пловдивските художници може да се закрие. То фалира. Ръководството не може да плаща сметките за експозиционната зала на ул."Гладстон" 32, която се счита за негова база, макар че е общинска собственост. Последната изложба е откритата преди седмица - "Цветове". На 31 май, точно на рождения му ден, могат да хлопнат кепенците. Прилича на ритуално самоубийство. Истината е, че дотогава им стигат възможностите за плащане на наема.
Години наред ръководството на Дружеството на пловдивските художници (в момента в състав: Димитър Чонов - председател, зам.-председател Христо Жеков и членове Венета Маринова, Вихра Григорова, Даниела Маркова и други, в предишни мандати Румен Нечев, Матей Матеев, Моника Роменска, Бисер Дамянов, Ангел Пачаманов и др.) правеше възможното и невъзможното и кърпеше бюджета - наем на общината, поддръжка на залата, изложби и пленери. В актива му за 4-те последни години са 64 изложби, между тях Обща изложба на южнобългарските художници, възстановена миналата година, годишни и тематични изложби - "15 х 5", "Рисунка голям формат", експозиции на учениците от двете художествени училища в Пловдив, емблематични пленери и всякакви други инициативи.
Става въпрос за същото дружество, което миналата година чества своята 100-годишнина. Става дума за най-голямата подобна структура извън столицата. Става дума за дружеството, дало през годините една от емблемите на Пловдив - "град на художниците". Анималистът Григор Савов е инициатор за създаване на Дружеството на южнобългарските художници. Сред първите му членове са основните фигури тогава в изобразителното ни изкуство Христо Станчев, Сирак Скитник, Николай Райнов, Давид Перец, Данаил Дечев, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Владимир Рилски, Борис Ангелушев и тримата инициатори Симеон Велков, Григор Савов и Атанас Овчаров. През 50-те години то се включва в Съюза на българските художници. Това е същото онова дружество, в което доминираха личности като Кольо Витковски, Христо Стефанов, Йоан Левиев, Димитър Киров, Георги Божилов-Слона, Енчо Пиронков... Към днешния ден в него членуват над 200 души.
В Бургас и Стара Загора общинските ръководства са решили проблема на групите на художниците, в Пловдив нехаят.
След промените през 1989 г. строената специално за експозиционно пространство сграда в центъра на Пловдив, на улица "Гладстон" №32, преминава в капитала на община Пловдив. СБХ се отказва да я стопанисва, дружеството започва да плаща наем. Навъртат се големи сметки за ток и вода от частен бар, ползващ в противоречие със ЗУТ издигната от наемателя стъклена пристройка, както и прилежащи към сградата открити пространства. Сметките ги плаща Дружеството на художниците, тъй като и двата електромера се водят на ДПХ. Председателите на дружеството в последните години бяха заложници на избора си - тичаха и чукаха на много врати, и както винаги, имаше повече обещания и по-малко действително свършена работа. Последното ръководство е особено упорито и последователно - то направи и миналогодишния юбилей, затова и дружеството оцеляваше. Впрочем на юбилейното тържество, за което пристигнаха колеги художници от цяла Южна България, нямаше нито един представител на пловдивското общинско ръководство, единствено се появи председателят на общинския съвет. Капката, която преля чашата, беше разпореждане на противопожарните служби, изискващи наличие на необходими съоръжения, които струват маса пари. Ще оцелее ли най-голямото извънстолично сдружение на художници?
На общото си събрание художниците решиха да зададат публично въпроса: нуждае ли се Градът на художниците от своите художници. Стана ясно, че зам.-кметът на Пловдив Кацарски е излъгал по една от националните телевизии, че дружеството не плаща наем за залата. От уведомление с дата 04.03.2013 г., подписано лично от него, става ясно, че сдружението не само плаща наем на община Пловдив, а и че с решение на общинския съвет от 20.12.2012 г. този наем е увеличен с 80%, понеже е за "имот - общинска собственост, ползван без правно основание".
Художниците питат: "Грешка на езика ли е това изказване, некомпетентност, безотговорност или най-обикновена лъжа, господин Кацарски!?" Ако общинарите продължат да искат наем за сградата, надделяват съмненията за бъдещето на сдружението. Правенето на изложби във фоайето на общинския сьвет и в отдалечения МОЛ "Галерия" е някакъв палиатив, но не и истински отговорно решение.