Циганско лято за България

Пиша за българска и за западна публика. Най-четената ми статия на английски през седмицата беше за това, че българите се смеят на мерките на Париж да интегрира ромите. Цитирах реакции от интернет форумите с лайтмотив "Желаем ви успех в този социален експеримент", добавих някои лични преживявания и оставих всеки да си вади заключенията. Изглежда читателите ми, доста от които са французи, са харесали публикацията http://bit.ly/NiLksQ, защото много са я лайквали и туиткали.
Без ирония пожелавам на Франция успех в опитите й да превърне ромите в част от своето общество. Не за да се махнат от България (българските роми във Франция не са много), а за да даде пример на други, на първо място на Румъния и България, за по-успешна интеграция на това европейско малцинство, което в някои райони на нашите две страни всъщност вече не е малцинство.
В Италия също има много роми. Там пазарът на труда е напълно отворен за българите и румънците, но и там ромите живеят в катуни и почти никой няма истинска работа заради дискриминацията от страна на работодателите. Франция може и да успее, но само ако сериозно предложи подходяща работа на циганите и ги задължи да пращат децата си на училище.
Но не е сигурно, че техният опит ще е приложим у нас. Защото във Франция минималната заплата е 9.40 евро на час, или 1426 евро на месец. Кучето скача според тоягата, а в този случай може да скача и доста високо, защото тази тояга повече прилича на кренвирш. Тоест не изключвам ограничен успех на французите с интеграцията на нашето мургаво малцинство. Познавам тяхната образователна система и зная, че тя има огромен опит с деца, дошли отвън и отдалече. Въпросът е: приложимо ли и всичко това на наша почва?
У нас минималната заплата през май беше увеличена на 290 лв., или 148 евро. Грубо казано, тя е десет пъти по-ниска от тази във Франция. Не съм циганин, но често съм се чувствал точно като такъв във времена, когато съм получавал българска заплата. И по стар български обичай съм се преструвал, че работя, след като работодателят се прави, че ми плаща. Добре че дойдох да се интегрирам в Белгия.
Така че ромският проблем според мен си е на първо място наш, български. Ниските пенсии и заплати и безработицата държат 90% от българите в тотално подчинение пред силните на деня. Мнозина са оскотели и маргинализирали от мизерия, не само циганите или ромите, както е политически коректно да се казва. Премиерът Бойко Борисов обича да се хвали с макроикономическа стабилност, но за това негово удоволствие плаща огромното мнозинство от населението. Лесно се управлява, когато работа няма, а най-големият работодател е държавата, тоест управляващата партия. Този апетит за чиновнически служби, който се забелязва у нас, е ужасно нездравословен.
Заради този модел на управление нито българското правителство, нито мнозинството от българите се интересуват какво става в Европа. България се превръща в Чалгария, а от цялата европейска проблематика страната ни е затънала като циганска каруца в области, от които излизане няма. В ЕС осигуряваме препитание главно на службата за разкриване на престъпления с евросредства ОЛАФ и на експертите по механизма за проверка и наблюдение. Румънските ни съседи пък ги инспектират дали не са се отказали от основните правила на демокрацията. Впрочем премиерът Понта отбеляза червена точка, като в понеделник нареди на своите депутати да подкрепят в парламента завръщането на Бъсеску като президент. Ако не го беше направил, тази страна щеше да се самоизключи от членство в ЕС. Не преувеличавам.
Чувам слухове, че това е резултат от пазарлък, договорен по време на посещението на пратеник на Хилъри Клинтън в Букурещ. Бъсеску вероятно ще подаде оставка след няколко месеца и ще получи почетна служба, например в НАТО, за да има имунитет срещу съдебно преследване. Никой няма интерес от експлозивното съжителство между Понта и Бъсеску, което рискува да продължи до редовните президентски избори през 2014 г. Но за съжаление сред нашите европейски съюзници вече никой не гледа с добро око нито на България, нито на Румъния. Изобщо не беше така през 2007 г., когато влязохме в ЕС.
Вчера Европейската комисия се завърна от едномесечна ваканция и се захвана с горещите теми - икономическата криза в Гърция, Испания и Италия, установяването на банков съюз, положението в Сирия. Предстоят много двустранни срещи на високо равнище, като най-търсените събеседници са Ангела Меркел и Франсоа Оланд. Еврозоната си изгражда своя територия, от която ще ни държат настрана. Утре Барозу ще дойде и в София, да се порадва на хората и ръчениците по случай откриването на новата линия на метрото. Малко екзотика, която няма да му бъде неприятна. А в средата на септември френските министри Манюел Валс и Бернар Казньов ще дойдат да питат Борисов защо така не правим нужното, за да интегрираме ромите. Българското лято беше горещо, но циганското тепърва предстои.