Следновогодишно

Всички изглеждат някак изтощени след толкова много празници. Даже досада взе да прозира в погледите от повтарящите се честитки и пожелания. Преядохме с коледен дух, намръзнахме се по Нова година, напихме се, намързелувахме се, начеститихме се. Някои надебеляха. Други останаха тъжни в самотата си. Трети дори вече не забелязват мизерията си и затова им е все тая коя година е.
Е, хайде, свърши се. Ако решим да вярваме на лавината от пророкувания и хороскопи, която залива медиите, става ясно, че битието ни няма да се промени кой знае колко само заради смяната на датата в календара. Този път дори щатните телевизионни оракули не посмяха да ни облъчат с бомбастични светли предсказания за съдбата на България. Ние битието си го знаем, този живот, дето се вика, ние го живеем, не някой друг.
Чудеса няма да ни се случат. Златен дъжд няма да ни залее. Няма начин политиците ни за един миг да се преобразят в състрадателни, отдадени на хората, лишени от егоизъм алтруисти. Нито пък да станат от само себе си по-кадърни, по-образовани, по-възпитани.
Има начин обаче да се случат много други неща. Като например който работи като прокурор, съдия или полицай, да получава пари само за свършена както трябва работа. Като например правилата да се спазват. Като например за публично изречена лъжа да се бие през устата. Като например облечената във власт кражба да води до затвор веднага. Като например да купим книга на дете и хапчета за болна съседка. Като например да посадим още едно дърво.
Като например да си спомним, че трябва да се бачка. Толкова е просто.