Мнение
Ще се справим ли с натиска на политическия ислям?
Верни на "цивилизационния си избор", можем да загубим собствения си цивилизационен код
/ брой: 50
Накъдето и да погледнем тия дни у нас, все Турция излиза наяве. Наложи ни се да си припомним старата поговорка "целите сме изгорели, а не се научихме да духаме кашата". 15 години след първото издание на "Стратегическата дълбочина" на проф. Давутоглу (вече са повече от 100) предложиха на вниманието на нашата общественост тази прословута разработка за мястото на Турция в международните отношения. И като се започнаха едни дискусии, та край нямат.
Пушилката е достатъчно плътна, за да покрие наши си, включително лични, вътрешни проблеми, но и да създаде среда, която на практика усложнява до непредсказуемост отношенията с Анкара. А те още след Освобождението, през Третото българско царство и след 1944 г. са били поддържани съзнателно от всички правителства на ниво добросъседски. Независимо от съществуващи и до днес нерешени проблеми.
Въпросите са много, но
чак сега ли осъзнахме
че от години нашите най-големи съседи имат своята политика за "разтваряне на защитни чадъри в регионите, където има изповядващо мюсюлманска религия население"? Нима едва през последния месец се отвориха очите за т.нар. "намеса във вътрешните работи" на страната ни и за делата на Главното мюфтийство, което от години не се нарича българско? Да не говорим за успешното прилагане от турска страна на китайската класическа мисъл, "ако искате да покорите едно общество, дайте ние да образоваме децата му". И се пръкнаха не от вчера едни школи/училища из селищата с т.нар. "смесено население", където Коранът е основополагащата наука, а преподавателите в голямата си част са граждани на чужда държава и то изпратени за нейна сметка.
Започнаха се дебати, които се завъртяха в някакъв магически кръг, а липсата на идеи за изход от създалата се ситуация създава чувство за наличие на вкоренен провинциализъм сред повечето експерти. Откроява се липсата на критически сетива и необходимостта от взор първо върху нас самите, за да се преодолеят опасенията, че структурираме живота си съгласно външни фактори. България винаги е била в игрите на геополитическите играчи, макар че невинаги го е осъзнавала в цялост и невинаги е успявала да отиграе подаваните от тях топки в свой интерес. Който внимателно е чел нашата и чужда история, би трябвало да се ориентира вярно. Но сега е време не за въпроси и взиране в миналото, а за отговори и то незабавно. Защото досега сме оцелявали благодарение на завещано от предците ни, но днес, ако искаме да запазим суверенитет и да имаме различно бъдеще, трябва да сме наясно с картината, която светът и променените геополитически условия рисуват, да имаме своите виждания и място в тази картина, за да не станем жертви на чужда игра.
Когато екип на доц. Иван Костов, експремиер на България, в разработка посочва, че "4,4% от българските мюсюлмани са в различни етапи и степени на радикализация, готови да се противопоставят на държавност и закона, да изграждат логистика, да подкрепят джихадисти и тяхното финансиране" това вече е сигнал, че у нас има процеси, от които погледът на институциите по ред причини е бил отклонен или опасността подценена. Както се подценява рискът, че верни на цивилизационния си избор можем да загубим собствения си цивилизационен код. Всъщност
това е и европейски проблем
формулиран най-категорично от унгарския премиер Орбан. Информациите, че 1,5% от същите тези изповядващи мюсюлманска религия у нас са готови да споделят идеите и действията на "Ислямска държава", само наливат масло в огъня, без гаранции доколко може да се вярва на такива социологически изследвания. Но сайт в Кърджали бърза да информира, че една четвърт от жителите на региона има вероятност да подкрепят обявената за създаване нова партия на Местан "Дост" (приятел). Положителното в целия хаос от манипулации, дипломатически престрелки между доскоро особено приятелските помежду си България и Турция, медийни хибридни похвати и внушения сред обществеността от двете стани на границата е фактът, че се е задействал механизъм за създаване на гаранции за нашата национална сигурност и разработка на стратегия за нашата външна политика, която да отразява новите геополитически реалности.
Нормално е това да е експертна разработка на компетентни специалисти под шапката на МВнР. Още по-нормално е обществеността ни да не се надява да научи веднага подробности в тази връзка, защото не всичко е "лъжица за всяка уста". Особено като се имат предвид създали се отношения с наши съседи и дейност на сили, които обикновено се наричат специални. Ние някак не си дадохме сметка, че т.нар. "уведомителен режим" облагодетелства политики на държави като Турция, които проф. Давутоглу съвсем откровено посочи в "Стратегическата дълбочина" като приоритетни за страната му.
В тази връзка може би наистина има хляб в идеята да се напише нещо наше - "Стратегическите плитчини" като отговор на турската стратегия. Защото голяма част от разработките на турския премиер на практика се провалиха и даже дадоха основание турски наблюдатели да обявят, че страната им е в изолация. Без да се акцентира излишно върху заглавия в турски медии като "фалит навън, фалит вътре в държавата". Разбира се, че проблемите на големия ни съсед са вътрешни работи, както и битките с кюрдите в Югоизточна Турция, но сложните му отношения с геополитически играчи като Русия и САЩ, неотслабващата агресивна политика в Близкия изток, най-вече към Сирия, няма как да не са теми за дебат при разработка на наши стратегии.
Сигурно е рано да се говори за
изготвяне на актуална наша кауза
и стратегическите ни цели във външната политика, което де факто е грижа за националната ни сигурност, но зачестилите кръгли маси по теми като "България заплашена от неоосманизъм или нов мост между Изтока и Запада в новите геополитически реалности" е ясен сигнал, че обществеността няма да остане безразлична към опасностите пред България и ще съумее да спре пълзящата ерозия на държавността ни. Просто няма изход от ъгъла, в който не сами се натикахме, но съдействахме. Причини много и невинаги са лицеприятни, но днес е по-важно да се посочат ясно и категорично рисковете за националната ни сигурност. Сред тях са както задълбочаващото се разделение на нашата нация, така и допускането сред българските граждани, изповядващи мюсюлманска религия, да се влияе чрез идеи на политическия ислям.
Вмешателството в религиозните дела на мюфтийството води неминуемо до ислямизиране или турцизиране например на ромските общности, на българските мохамедани и крачката до етнорелигиозни напрежения при дадени обстоятелства няма да е много голяма. Още повече, че трафиците на нелегални мигранти/бежанци създават условия за навлизане и при нас на поддръжници на ИД, а именно поради бежанските потоци Турция открито се посочва като фактор за насочване на тези хора към Европа. Спазването на споразумението за реадмисия не е в приоритетите на Анкара. Тревога будят и информациите, че Турция последователно и съзнателно се ислямизира, а този факт няма как да не тревожи не само нашите изселници там, но и народа ни, част от който са българските граждани, изповядващи мюсюлманска религия. Изповядващи, но по принцип светски настроени поне от столетие.
Тревога буди и подмяната на демографските реалности, но и липсата на противодействие от наша страна на домогванията за влияние отвън, дори и когато търпим осезаеми щети. Да не говорим за подпомагане на вмешателство в българските дела, включително в етнорелигиозно отношение. Както и за мълчаливото ни заставане зад позиции на ЕС и НАТО, без да коментираме от наша гледна точка конфликтните теми с Турция. А тези теми не са свързани само с България. Докато някои смятат, че "България е пощенски гълъб на Анкара в ЕС", то други отдавна отчитат появилите се разумни оценки за политиката на Турция по отношение на регионите, които някога са били в Османската империя и близките й идейни връзки с мюсюлманските братя. Именно затова се налага да се направи
ревизия на оценките на рисковете
от политиката на ислямистите и неоосманистите, както и да се коригират онези либерални оценки, които позволиха разпространението на чужди нам идеи и религиозни течения. Това би попречило на действия за промяна на етническото и религиозно самоопределение на българските граждани и би било една от брънките за единение на българската нация. Толкова необходимо за осигуряване на стабилност и обща сигурност. Другото са технически подробности и законодателни промени, които биха въдворили ред в държавните дела и осигурили противодействие на вмешателства в името на чужди интереси.
Франция и Австрия промениха законодателството относно права и задължения на изповядващите ислямска религия. Във всички сфери от обществения живот и в името на единството на нациите им, както и за приобщаване на "другите". Германия е в период на дебати по темата и предстои обсъждане на законодателни промени. Независимо от 6-те срещи на Меркел с Ердоган. Ние нали сме в ЕС и мислим в една посока с Германия и Франция? А Виена е на крачка разстояние. И все пак защо чакахме досега?