САЩ И НАТО В ОПАСНА БЛИЗОСТ ДО ЯДРЕН СБЛЪСЪК С ЯДРЕНА ДЪРЖАВА

Дъг БЕНДОУ

The American Conservative

Старши научен сътрудник в института Катон (Cato Institute) със специализация по външна политика и граждански свободи, автор на книги по икономика и политика. Работил е като специален помощник на президента Роналд Рейгън и редактор в политическото списание "Инкуайър". Редовно пише за издания като "Форчън", "Форбс", "Нашънал интерест", "Уолстрийт джърнъл" и "Уошингтън таймс"

Именно безразсъдните действия на САЩ породиха кървавия конфликт в Украйна
В интерес на Байдън е да поправи тази грешка - чрез преговори с Путин, заобикаляйки Зеленски
Вашингтон е длъжен да попречи на Киев да напада загубените от него територии
Отговорността за изпращането на войски в Украйна носи Владимир Путин. Но САЩ и техните съюзници безразсъдно формираха обстоятелствата, породили настоящия конфликт

Украинският конфликт, в рамките на който САЩ правят всичко възможно за ликвидиране на руски военнослужещи и унищожаване на вражеската техника - с изключение на участие в активни бойни действия - представлява най-опасната международна ситуация за Америка. На никое друго място по света Вашингтон и неговите съюзници в НАТО не са толкова близо до пряко стълкновение с ядрена държава.
Администрацията на Байдън обвързва бъдещето и самото оцеляване на Съединените щати с военните амбиции на друга държава - такава е плашещата реалност. Обаче пламенните привърженици на Украйна не само затварят очите си за това, а и упрекват за недостатъчната, според тях, подкрепа за Киев.
Фредерик Стар от аналитичния Институт за Средна Азия и Кавказ и руският политически наблюдател Андрей Пионтковски наскоро обвиниха директора на ЦРУ Уилям Бърнс в "предателство" във връзка с възможни преговори за двустранни ограничения на ролята на Вашингтон в тази прокси война, която става все по-ожесточена.
За тях подкрепата за правителството на Зеленски очевидно е над интересите на американския народ. Те са недоволни от "изкуственото и саморазрушително" табу върху предаването на оръжия, което според тях е струвало на Украйна много кръв. Двамата критикуват и ограниченията върху доставянето на самолети и ракети, оплаквайки се от "суровата реалност". Ето тези експерти безсрамно биха поставили своя съюзник на първо място.
Администрацията на Байдън не е потвърдила съществуването на такова споразумение, за което Стар и Пионтковски подозираха от комуникацията на Бърнс с руски официални лица. Но ако това е вярно, тогава тези опити да се предотврати по-нататъшното разпространение на конфликта са единствената добра новина за участието на Вашингтон в него.
Американският подход действително костваше живота на украинците, но вината за това съвсем не е в недостатъчната подкрепа. Напротив, САЩ и техните поддръжници сами разпалиха ненужен конфликт.
Първо, до това доведе стремежът към господство в Европа: НАТО се разшири до самите граници на Русия въпреки многобройните обещания, дадени на Кремъл, както и многократните предупреждения за яростна реакция от страна на Москва. Миналата година именно този въпрос стана за Путин повод да вкара войски в Украйна, както наскоро призна генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Второ, това беше погазването на геополитическите интереси на наследника на СССР - Руската федерация. С нея просто не се съобразяваха, особено на Балканите. Незаконното нападение на НАТО срещу Сърбия имаше най-негативно въздействие върху общественото мнение, включително върху настроенията на руския елит (сръбската общественост отговори по същия начин, затова преобладаващото мнозинство от нея гледа към Москва, а не към Брюксел).
Трето, това е циничното отношение към Минските споразумения, постигнати за регулиране на конфликта в Донбас. Вместо да бъдат възможност за възстановяване на мира, те се превърнаха в трик, нужен за печелене на време. Западните лидери обвиниха в тяхното нарушаване Русия, въпреки че, както сега признават, самите те дори не са възнамерявали да спазват споразуменията.
Четвърто, това е отказът да се приемат сериозно намеренията на Путин да отговори на укрепването на военните връзки между Киев и Запада. Всъщност НАТО дойде в Украйна, а не обратно.
Пето, това е провалянето на руско-украинските преговори, които започнаха в началото на миналата година и можеха да сложат край на бойните действия само след няколко седмици, а не месеци или дори години.
Шесто, това е раздуването на прекомерните военни амбиции на Киев в конфликт, който все повече прилича на борба с Москва до последния украинец. Стар и Пионтковски си въобразиха, че с американска помощ на Въоръжените сили на Украйна нищо няма да им струва да прогонят "руските орди". Ако преди година в небето над Украйна се бяха издигнали сто или повече изтребители Ф-16, възкликват те, тази "проклета" конфронтация отдавна щеше да е история. Обаче технологиите рядко определят изхода от конфликтите.
Преди осем десетилетия нацисткият режим отчаяно се надяваше, че следващото "вундервафе" (оръжието чудо) ще спечели войната. Освен това прехвърлянето и разполагането на Ф-16 съвсем не бе толкова просто - руските контрамерки биха довели до огромни загуби, а Москва би могла да активира своите операции по други начини.
Нищо от това не намалява отговорността на Русия. Този превантивен конфликт доведе до огромни жертви и разрушения в Украйна, отне живота на десетки хиляди войници и предизвика сериозни икономически затруднения в цяла Европа и останалия свят. Обаче Вашингтон и правителствата на Стария континент не само споделят отговорността за тази ужасна борба, но и продължават да проливат украинска кръв за постигане на собствените си цели.
Така например коментаторът от "Уошингтън пост" Дейвид Игнатиус нарече конфликта "неочаквана стратегическа възможност". Според него Съединените щати изтощават военния потенциал на Русия с цената на съвсем малки загуби. Сенаторът русофоб от Юта Мит Ромни също нарече участието на Америка "изключително мъдро инвестиране на средства".
В действителност ползата е съмнителна, тъй като Москва не е заплашвала Вашингтон. Освен това конфликтът стимулира отбранителното производство в Русия и в крайна сметка ще укрепи позициите й. Москва може да поеме към ескалация, като разшири списъка с целите, засили ударите и дори използва атомно оръжие. Путин не иска война със САЩ и НАТО. Но настоящата търпимост на Москва не гарантира бъдещо смирение, ако залозите се повишат.
Украйна е от жизненоважен интерес за Русия, което означава, че в краен случай тя ще има много по-голямо желание да прибегне към ядрената възможност, отколкото САЩ. Въпреки че Москва не желае да използва атомно оръжие, за да постигне победа, тя е в състояние да го употреби, за да избегне загуба. При това правителството на Путин може да реагира индиректно. Например възраждането на руско-севернокорейските отношения може да доведе до това Москва да окаже на Пхенян военна подкрепа, включително да помогне за миниатюризиране на ядрените бойни глави, да осигури по-точно целеуказване и много друго. В резултат на това КНДР ще получи възможност да изпепели американски градове в един потенциален конфликт.
Дори ако Стар и Пионтковски са прави, че Бърнс действително се е договорил за ограничаване на военните действия, това споразумение съвсем не е гаранция, че Москва и Вашингтон няма да влязат във война. Съюзническите панегирици за украинския героизъм са само камуфлаж, зад който се крие студен разчет: да се обезкърви Украйна, за да се навреди на Русия. САЩ вече са отговорни за гибелта на хиляди военнослужещи, включително високопоставени командири.
Следователно истинската цел на Вашингтон, противно на всички уверения, е не толкова да укрепи Киев, колкото да отслаби Москва. Но стратегически САЩ и ЕС трябва да се стремят към прекратяване на военните действия. Целта на всяка допълнителна помощ трябва да е една: Украйна да започне преговори, в хода на които тя, подобно на Финландия след Втората световна война, да защити независимите демократични институции, а в най-добрия случай да получи приемливи граници и самостоятелна външна политика.
Отговорността за изпращането на войски в Украйна носи Путин. Но САЩ и техните съюзници безразсъдно формираха обстоятелствата, породили конфликта. Днес най-добрата надежда за мир са преговорите между Москва и Вашингтон, които ще спрат ускоряващото се движение на съюзниците към още по-мащабна и по-кървава война.