РЕПОРТАЖЪТ

На втория ден, след като слага точка на "Репортаж, писан с примка на шията", Юлиус Фучик е откаран с "транспорт" в Берлин, където е осъден на смърт и на 8 септември 1943 г. в 4.55 ч. сутринта е екзекутиран в затвора "Плетцензее". По традиция в този зандан "смъртните" получавали сто дни отсрочка до куршума или въжето, но Фучик нямал тази привилегия. Умният враг не е опасен само мъртъв. Ръкописът на затворника от килия 267 в пражкия "Панкрац" е необикновен - той се състои от листчета, изписани със ситния почерк на арестанта. Изнасят ги навън надзирателите Адолф Колински и Ярослав Хора, "колите" на репортажа, навити в стъкленици, са закопани в земята на разни места - в Ихлава, в Хлуполце и другаде... Изчезва лист 91, десет чешки издания излизат без него, намерен е през 1946 г. Виждате ли, биографията на книгата е увлекателно четиво с приключенски сюжет. А както ще разберете след малко, сюжетът има продължение.
 През 1994 г. Зденек Хоржени, бивш главен редактор на "Руде право" и изследовател на Фучик и Хашек, с когото се познавах добре от кореспондентството в Прага, ми изпрати новото чешко издание на репортажа. Оказа се, че в предишните някой овластен е пипал в ръкописа, преди да тръгне за печат. И за първи път това издание на "Орего" предава всичко, както е написано от ръката на Юлек, без никакви поправки. Всяка страница съдържа по едно от 167-те къса хартия. Автентичността на текста е потвърдена от Института по криминалистика в Прага - няма никакви химически или механически намеси в ръкописа. В съкратеното от лист 164 до лист 167 - последния в ръкописа, се разказва за надхитряването между Фучик и гестаповците. От тези скрити досега редове стана ясно - Юлек е разбрал, че не може да спаси себе си, може само да отдалечи своята смърт, но трябва да направи нещо за събратята си по перо, които са навън и ги заплашва неговата участ. Седем седмици Фучик мълчи на разпити. Но когато е заловен и разстрелян писателят Владислав Ванчура, решава да проговори. Но говори така, че да отпрати следователите в глух коловоз, да ги отклони от дирите, които водят към "културтрегерите", както нацистите обичали да наричат интелектуалците. Така в лапите на Гестапо не попадат такива функционери като Ярослав Сайферт (щеше ли да стане през 1984 г. Нобелов лауреат за литература, ако бе преминал през скотобойната на Гестапо). Не са последвали съдбата на Ванчура белетристът Иван Олбрахт, поетите Ст. К. Нойман, Витезслав Незвал, Франтишек Халас и много други. Така че, ако някои от тези бъдещи светила на чешката култура не е арестуван до края на войната, заслугата е на Юлиус Фучик.
  Няма как да не се запитате какви са мотивите на социалистическия цензор, та съкращава не какво да е, а знаменития репортаж. Фучик твърдял, че судетските немци имат право на самоопределение, това не се харесвало, тогава и заиграл моливът. Зачеркнато било презимето на Мирек - Клецан, страхливец, който още първата нощ в Гестапо издал кой е Фучик. От някакви "съображения за сигурност" били премълчани някои имена от Съпротивата. В неспокойното време непосредствено след края на войната това донякъде е обяснимо - знае се, че и "Дневникът на Ани Франк" първом излиза със съкращения от този род. Общо "премълчаното" в репортажа е 2 процента от целия му текст.
  "Репортаж с примка на шията" до 1989 г. бе най-превежданата книга в чешката литература. Тя има повече от 300 издания по света, излизала е на 90 езика, естествено няколко пъти и на български. У нас е превеждана от Георги Караславов, живял в Прага, и д-р Венцеслава Крънджилова. В годините на "нежната революция" се изля много помия върху журналиста антифашист. Пръв вдигна кофата с нечистотиите тогавашният президент Вацлав Хавел с прозрението, че "комунистите трябвало да измислят Фучик за герой на антифашисткото движение". Някои издания започнаха да ровят костите на Фучик - авторството на репортажа бе поставено под съмнение, едва ли не са го написали след войната. Други пък го обявиха за агент на гестаповския комисар Бьом, за да се стигне до сензационната измислица, че Фучик въобще не бил съден и екзекутиран в Берлин, а е жив и здрав и досега се криел в Боливия. Много честни хора се противопоставиха на опита да се зачеркнат делото, творчеството и подвигът на Юлиус Фучик. Група от историци с документи от гестаповските архиви отхвърли всички обвинения срещу Юлек. А графолозите с експертиза потвърдиха, че авторът на репортажа е той и никой друг. Така че случай "Фучик" вече не съществува. Или както сам той е написал на последното листче: "Всяка игра има своя край. Кулминационна точка, криза, развръзка. Завесата пада. Аплодисменти. Зрители, идете да спите."