Реформи ли? Догодина нов късмет

И като се заговори за реформи, та цяла година. То не беше в съдебната система, т.е. правосъдието, в образование, здравеопазване, вътрешни работи, нещо там в армията, ако още я има, в социалните дейности и т.н. Имало изисквания, указания, натиск и както се разбира и без чертежи - все от Брюксел. Сякаш народът ни не е наясно от години, че нещата не са в ред от доста време, но явно е принуден да предпочита бабаитлък пред домашната ракийка и туршийка, защото и сланинката вече е деликатес. Мама и тати на село отдавна не гледат прасе за Коледа. Но дори и те са убедени, че реалността е друга, не онази от телевизора.
Дали е окастрена Конституцията някак не им звучи разбираемо. А дали се извършват само имитации на реформи, ги кара да се загледат с морни очи в пътя до центъра на селото, от който са останали само дупки, треволяк и тръни. Коли отдавна не минават. Децата не са вече в града, а в София или в чужбина. Там се случват нещата. Говорят за реформаторско безсилие, за мнима стабилност, за внушения за комфорт, за изчерпване на идейните ресурси, за замяна на политическата реалност с шаблони и митологеми и за някакво задкулисие, което дърпало конците на всичко и всеки от "големите". Не са им понятни тези "купешки думи". Старите знаят, че като отидат в града при доктора, може да чакат не с часове, а с дни. Той ги праща на изследвания, ама не в "поликлиниката", а в лабораторията отсреща, защото "при нас точно такива изследвания на кръвта не се правят", а и "ехографката е млада и некомпетентна". После изписват онези хранителни добавки, които струват "майка си, баща си, че и лелята", защото "нека пробваме с нещо леко, пък после ще видим". Но те пък се продават "ей там, в онази аптека" и накрая, ако кръвното не издържи, няма страшно.
В близката частна клиника "нивото  е друго" и "условията са европейски". Само дето след обяд там ще срещнеш същия твой лекар, който дава консултации в качеството си на професионалист от висша лига. Ако нещо се закучи с лечението, няма страшно. Лекар еди-кой си от болница еди-коя си е голям специалист по твоята болест, но и там здравната каса не покрива разходите. И в този кръг всичко се плаща "на ръка" и си е жив късмет, ако не се налага операция.
Но няма страшно и тогава. Виж там диплянките, точно посочват къде да отидете в Турция и ще получите наистина онова лечение, което е необходимо и то на световно ниво. Нали децата ви имат пари? Имат-нямат, ще намерят. Родители са това. Кой да им каже, че в Турция здравният бизнес е държавна политика за привличане на пациенти от целите Балкани и не се жалят средства за реклами, връзки с местни лекари и изписване на лекарства, които, кой знае защо, в Истанбул са по-евтини. Ама имало "далавера" с някакви ваксини, с някакви отпечатъци на пръсти, които турска фирма щяла да прави за нашето здравеопазване - какво ме интересува... Важното е нашите да се излекуват, че кой ще прави ракийката и туршийката, която толкова харесва и комшията от блока.
Е, като минахме през Кърджали с колата на път за Истанбул, се учудихме, че бензинът е доста по-евтин от София, но то и в Куманово (Македония) било така, казва Пешето от Гюешево, който поне два пъти в седмицата прескача границата, за да пълни бензин и да купи сирене, салам, кашкавал и цигари за жената. Ами евтиния, брат, не като у нас.
Ние в "Билата" трябва да клекнем, за да видим на долните рафтове българските стоки, които са по-евтинки, но и те оредяха. За Коледа ще купуваме щолени и онези италиански кексове, които могат да стоят и до Великден. За парите не питай. Пък синът, като си дойде от Виена, и го разходихме из предколедна София, взе да мърмори, че съвсем сме заприличали на Ориента, защото онези бири/скари около стадион "Васил Левски", които би трябвало да създават празнично настроение на редовите граждани, будят само изумление с мизерния и грозен вид на разнородните палатки и набързо небрежно сковани дървени павилиончета. Това, че кюфтетата са по 2-3 лева, е по-малка беда. Смешното е, че надписите са от рода на Best in town, Puled pork, Catch,a mak и накрая великото Sofia Mezi.
Детето не разбира как в европейска България на някой може да му хрумне идеята (или проекта)! да раздаде на различни дребни търговци по 1-2 метра общинска площ и всеки да си направи за час-два масичка и да предлага стока, която трябва да мине за празнична. Или да продава немски играчки за елха (прекрасни!) за по 13-18 лева и то в такава обстановка.
Дали са виждали красивите, естетични и всяващи респект към местните власти коледни базари в Братислава, Прага, Варшава или Будапеща, които са пълни само със занаятчийски стоки родно производство? Да не говорим за Москва, толкова заклеймявана и съжалявана заради "тежката икономическа ситуация поради неконструктивната путинска политика". Не се изисква кой знае колко фантазия, за да се намери подходящо място, спретнати, богато коледно украсени еднакви дървени къщички, в които търговци да предлагат това, което е подходящо. Пък дори и на по-високи цени. Освен корем, този народ има нужда от дух и красота, а кой да го приучи днес?
Младежът свил устни в погнуса и когато видял новооткрития неделен базар за екопродукти до "Александър Невски". Полезни стоки, е скъпички, но и те така нахвърляни, така подслонени в разнородни палатки, явно оставени от други събития, че настроението се губи. Но купува народът. Той така и гласува. Като няма друго, да не е с празни ръце. Иначе продуктите си ги бива. Синът, казват, си купил ленено семе, кисело мляко(истинско!) и решил, че ще си замине веднага след Бъдни вечер. Там били приятелите и всичко светело. Ама и тука свети, да бе, но някак по-различно.
Значи пак ще ходим при мама на село, да не е сама, горката, ама и ще се върнем бързо, защото комшията от блока ни е канил за Нова година. Ракийката и туршийката са от нас. Това е. Реформите? За какво говориш? А, да. Нова година, нов късмет. Дано не е, както вече го казаха "Пременил се Илия, пак с тия", защото като почнат да редят "купешките думи", минавам на турски сериал. Там поне децата са около родителите и все ръце им целуват. Мама казва, че и тук било така. Ле-ле, че е смешно. Ами говорете си за реформи тогава, казва тя и обидено втренчва поглед в телевизора. А там пак за реформи става дума. Така си е, цяла година вече.