РАТИЦА

На няколко километра от Ябланица край шосето има паметник. Спрял съм пред каменната колона с надпис: "Ратица помни -  6 май 1944 г."  И по този паметник има следи от следдесетоноемврийски разправи с миналото, но все пак е оцелял, пък и още има живи, които не искат да се забрави битката в местността Ратица и го поддържат. До мен е Стефан Цолов, генерал от запаса, един от партизаните - участници в сражението. Сега ми е паднал и го връщам към оня Гергьовден от 44-та, който той няма как да забрави.  
  Червенобрежкият партизански отряд "Георги Бенковски", току-що създаден, си поставя задачата да влезе в селата Добревци и Орешене, да направи там публични събрания за разясняване програмата на ОФ, да унищожи данъчните книжа, да потърси оръжие за новите бойци. А група от четирима трябвало да прегради пътя на полицията, ако тя тръгне към Добревци, където е отрядът. Ето ги и четиримата: Александър Василев - Жаров, старши на групата, с пушка със сто патрона и ръчна граната, Симеон Найденов - Горан, с пушка с 60 патрона и ръчна граната, Стефан Цолов - Драгойски, с пушка с 25 патрона, и Цанко Христов - Милан, с пистолет само с четири патрона. Сега съм с генерала на мястото на събитието. Той, тогава 19-годишен, заел позиция в трънака зад висок слог под пътя, на 5-6 метра от него е Жаров. Горан е над шосето, а Милан е по-надолу по пътя - да охранява тила при нужда. Към 21 ч. откъм Ябланица се задава автомобил "Хорх" с изгасени фарове с деветима полицаи на каросерията. Изненадващо Жаров излиза на шосето, той е в униформа на сержант от войската, вдига ръката и извиква: "Стой!" Желанието му е било да принуди колата да спре уж за проверка и да предотврати проливането на кръв. Но го посреща заповед на старшия "Огън бий!" И въпреки залпа от автомобила Жаров не е уцелен, истинско чудо - но причината за хаотичната и неточна стрелба се дължала колкото на подпийналите полицаи, вдигнати от гергьовската трапеза, толкова и на подскачането на автомобила по неравния път. Паника настъпва, след като куршум, изпратен отляво откъм слога, уцелва старшията. Жаров някакси под дъжд от куршуми се добира до позицията си край пътя и двамата  поддържат дълго време огъня с добре премерени изстрели, докато младият му съпартизанин, сега мой събеседник, е ранен в гърба. Куршумът за късмет преминал на милиметри от аортата. Пристига и подкрепление от 70-80 полицаи. Тогава Жаров пита ранения си другар: "Можеш ли да бягаш!" и тримата заедно с Милан, присъединил се към тях, само с оръжието, без никакъв багаж, се шмугват в гората. Задачата била изпълнена, полицията била спряна на Ратица, отрядът спасен. Четвъртият от групата - Горан, е заловен и след месец разпити и мъчения е разстрелян. Мога да продължа разказа и с одисеята на тримата оцелели, които се добират до Голяма Брестница и там вече се погрижват за ранения, загубил много кръв - намират кибрит, ракия, ножче, пък сетне и спасителния ултрасептил.
 Генералът описва сражението и аз все едно, че виждам станалото пред очите ми - сякаш правим възстановка. Разказва делово, не се бие по гърдите за геройства, та той тук на Ратица "се научава" да стреля. Подминава дори това, че неговият куршум е съборил старшията, за което нямаше как да не се досетя. Бил е толкова млад и е хванал Балкана да оправя света. А сега като човек, който познава военно дело, може да оцени сражението на Ратица по-добре от всеки друг. Но него другаде го стяга чепикът. Защо на антифашистката борба у нас не се гледа като на неделима част от съпротивата срещу фашизма и нацизма, само в България партизаните не са признати за участници във войната на страната на антихитлеристката коалиция. Защо днес те се окачествяват като терористи, а убийците им се възхваляват. И ако ми разказа по-подробно за епизода на Ратица, то направи това, за да потвърди, че има право не само да има позиция по този въпрос, но да воюва за нея.
   По-нависоко в Ратица има паметник, на който са изписани имената на трима убити антифашисти: Васил Кръстев Върбанов - на 60 години, Начко Йотов Начков - на 52 години, и Петко Цанов Нинов - на 29 години. И тримата са от родното село на генерала - Шумнене, сега квартал на Ябланица. Разстрелват ги на 21 април 1944 г. двама агенти, пратени с тази "мисия" от Йордан Гатев, полицейският началник на Тетевенска околия. Гатев е отговорен за убийството без съд и присъда на 19 антифашисти. И е осъден от Народния съд на смърт. Това не пречи името на убиеца да се мъдри на една злощастна плоча - паметник с надслов "Жертвите на комунистическия червен терор" в град Ябланица. Откъдето и да го гледаме, този факт сам по себе си е откровена гавра с паметта на героите от Съпротивата и с антифашизма. Но за това - следващата сряда.