Поне да се бе изчервил

Ако ви се опъват нервите, докато слушате новини или прелиствате вестника, ако те ви навяват мисълта, че светът върви от лошо към по-лошо, не вярвайте. Може да се разхлабите. Най-видният борец за мир и нобелист в това си качество онзи ден успокои човечеството. Направи го от най-високата трибуна. Пред сесията на Общото събрание на ООН Барак Обама заяви, че през последните години - тоест по време на неговото пребиваване в Бялата къща, светът е станал "по-свободен и по-сигурен".
След подобно оптимистично изявление човек би могъл да въздъхне с облекчение, ако въпросното високопоставено лице обаче не ни беше излъгало. То се самоопроверга и в миг разпиля всички благостни илюзии. "Планетата сега се намира на границата между войната и мира, между хаоса и целостта, между страха и надеждата", изрече заплашително нобелистът. Той дори не се изчерви при тази явна словесна дисхармония, издаваща раздвоение на личността. А и да беше се изчервил, нямаше как да се забележи поради определени генетични особености. Очевидно в индивида мъчително се борят миротворецът и войнстващият властелин. Смутен от раздвоението на високата особа, наивен журналист го попита "дали се чувства в свои води, след като се е превърнал в президент на войната". Отговорът бе широка самодоволна усмивка. Тя разсея всички съмнения. Никакво раздвоение няма. Ясно е, че миротворецът отдавна е мъртъв.
Обама излезе на трибуната на ООН, след като само ден преди това бе наредил бомбардировките над Сирия да започнат. Това е седмата поред страна, подложена на въздушни удари при неговото управление. Рекорд! Тук се забелязва една закономерност: обикновено колкото по-слаб е американският президент, толкова по-войнствен е той. За компенсация. Така бе с Линдън Джонсън - невзрачен политик, за когото днес никой не си спомня, но вкарал страната си в страшната и позорна Виетнамска война. Тя се помни, той - не. Сега по стъпките му уверено върви и президент Номер 44.
Дори консервативният британски в. "Дейли телеграф" определи тирадата му в ООН като "най-войнствена", "най-безцеремонна" и "най-самонадеяна". За пореден път особата не се посвени да се представи като единствен спасител на света от всички злини. И ги определи: напастта ебола, Русия и тероризмът. Градира ги точно в тази последователност. И в трите случая решението му е едно - война. В Либерия са пратени 3000 военни за битка с вируса! Обещава, че пред зловещата заплаха на ислямисткия тероризъм нищо няма да го спре. Едните - кръвожадните, терористи ще бомбардира, другите - "по-умерените", които също воюват срещу Башар Асад, ще въоръжава, обучава и финансира. Точно такива "умерени" са ислямистите, отвлекли френския турист в Алжир, когото след това елементарно продадоха на "по-лошите", които пък не се поколебаха тутакси да го обезглавят. Така от по-малкото чудовище отново ще бъде отгледано следващото по-голямо. В този процес САЩ вече имат богат опит - като се почне от Афганистан и Ирак и се стигне до Либия и Сирия.
Обама съобщи, че за да нанася ударите си, няма нужда да се съобразява с когото и да било. Не пожела да изчака и резолюция на Съвета за сигурност на ООН - организацията от чиято трибуна имаше честта да говори. Вчера резолюция за общи и съгласувани усилия срещу джихадистите, все пак, бе гласувана. Но Обама бързаше да удари преди нея, за да покаже изключителността на САЩ, тяхното господство над всички и над закона. Извисяващият се над света оратор уж изглеждаше адекватен. Същевременно сериозно искаше да обясни необяснимото - защо бомбардира Сирия без нейно съгласие, както предвижда международното право, което само за САЩ не важи и защо целият останал свят е длъжен да знае, че в основата на всички действия трябва да бъде законът, който, както се изрази, е "източник на пълномощия". По тази логика излиза, че той самият е лишен от пълномощия. Нищо подобно. Той е американец и логиката е излишна.
Тя не само липсва, но бе доведена до абсурд в пледоарията на лектора, когато отвори дума за "злото", наречено Русия. "Действията на Русия в Украйна поставиха под заплаха световния ред (разбира се, установен от САЩ), при който всички спазват едни и същи закони (разбира се, без САЩ). Ние не живеем в свят, където само силният е прав и държавните граници може да се променят". Това вече бе новина. Защото от 70 години САЩ ни доказват точно обратното. Излишно е да се задават въпроси кой бомбардира чужди държави по цял свят - няколко десетки от 1945 г. насам, кой извършва преврати - и тихи, и кървави, кой разпокъса Югославия. След мощния износ на демокрация, произведена в САЩ, Афганистан е в хаос, Ирак е в агония, Либия я няма, Сирия е на ръба, Украйна - също.
В нравоучителната реч от трибуната прозвуча и сюблимната закана - гвоздеят на словесното усилие: "Ние ще направим така, че Русия да заплати за агресията". Може би става дума за непостижима мечта на политически неудачник, или за друга по-тежка диагноза? Какъвто и да е отговорът, той буди тревога.