Покаяние

Мир за душите на загиналите! Кураж и сила на оцелелите!
Какво ли друго да кажеш след такава голяма беда... Кого да кълнеш, кого да обвиняваш, кого да питаш "Защо?"... А на кого ли ще помогнат отговорите, дори и да има кой да ти ги даде... На хората от Хитрино с преобърнат за секунда живот?
Дали на двете кръгли сирачета им е по-леко от това колко пъти застана пред камерите Борисов от събота насам, колко пъти се озъби на репортерките и колко язвителни реплики пусна? Дали майката, загубила син и мъж в руините и плачеща за другия син в реанимацията, е чула отчетите на министрите по тв студията колко бързо са се задействали институциите, колко оперативно се е "разгърнал" щабът? А на човечеца, който обяснявал, че жена му гори във фурната, а пожарникарят го псувал в отговор, дали му пука за пустите 325 лева, дето му надуха ушите, че ще му ги дадат...
Карма ли е това? Или божи гняв заради извършено зло? И тези въпроси си знаем, че няма смисъл да задаваме, нали? Защото причината е винаги в нас, винаги тук, на земята, корени се в нашите действия, бездействия, в нашите дребни души, в нашето нехайство, в нашата дребна злоба, в нашия егоизъм, в нашата алчност.
Не само смирение ни е нужно. За да оцелеем, ни трябва покаяние.