По кой път да тръгнем, господи?

Полк. Трифон ТРИФОНОВ

Пишейки това заглавие, още не съм станал религиозен фанатик, но започвам да си мисля, че само Господ може да помогне на България и българските граждани. Последните две десетилетия ни предложиха какво ли не от "политическия шоу бизнес", но нямаше нито една стъпка в посоката "България да пребъде". Вероятно тези, на които народът поверява съдбата си, не знаят, не могат или не искат да направят така, че държавата да е стабилна, а народът - доволен. Тогава възниква въпросът "Защо са ТЕ?".
Вероятният отговор е, че ТЕ продължават изпълнението на Плана "Ран-Ът" по начин, както дяволът чете Евангелието! Издръжливо е племето българско! Издържало е половината години, откакто е на Балканския полуостров под робство и още го има! Търпеливо е племето българско, но чака своя час! Чистосърдечно е племето българско и лесно се подвежда по клакьори и изменници, но когато прозре измамата - става страшно! Повече няма да продължавам. Ние сме такива, каквито ни е създала майката природа, и нямаме никакво основание да се срамуваме от това!
Крайно време е някои световни лидери да разберат, че ние

не сме "втора ръка" хора

достойни само за келнери, ратаи и проститутки! Тези, които тласкат племето ни към гибел, рано или късно ще разберат, че в България има не само продажници и учили-недоучили люде, но има и умни, образовани, горди, знаещи и можещи български граждани! Именно вторите няма да позволят, както и не позволиха, да се изпълни до 2010 г. пъкленият план.
Стратегически погледнато, който държи сърцето на Балканския полуостров (България), държи целия полуостров. Който държи Рило-Родопския масив (България), държи северните брегове на Бяло море. Нека не забравяме, че и "пътят на войната и коприната" също минава през нашата страна. Тези и други предимства, използвани както трябва, могат да осигурят оцеляването и просперитета на Отечеството ни.
Преди да изберем пътя за излизане от сегашната ситуация, нека най-напред да разберем какво се случва в България, а ако щете - и в Турция. Това, което се случва, драги сънародници, се нарича контролиран хаос. Контролираният хаос създава много предимства за тези, които го управляват и искат България и Балканския полуостров да станат техен протекторат. Доказателствата са пред очите ни! Протестиращите в България в своето болшинство са честни и почтени хора, загрижени за народа и Отечеството ни, но не са в състояние ясно и точно да формулират исканията си и да очертаят последователността на мерките, водещи до промяна. Примери - колкото искате:
* Хем искат оставка на правителството, хем искат то да работи за реализиране на социални придобивки, забравяйки, че този кабинет наследи една опустошена икономика с голяма безработица и ширеща се престъпност.
* Искат разпускане на Народното събрание, но същевременно настояват то да приеме необходимите закони и нов Избирателен кодекс. Вероятно някои смятат, че тези неща могат да се напишат на "коляно".
* Искат гражданско общество, искат смяна на политическата система, а регистрират нови политически партии, заявявайки, че тези партии няма да са като сегашните.
Могат да се посочат още много примери, но и тези са достатъчни да се разбере, че някой е забъркал такъв

политически миш-маш

че чак не се яде.
Забележете, драги сънародници, че медиите непрекъснато ни проглушават ушите, че протестите са спонтанни, че никой не ги ръководи, че няма лидери и т.н. Това може и да е така, но защо ни го втълпяват непрекъснато? Хората, които разбират от управление на системи, знаят че управленските действия могат да бъдат преки и косвени. Естествено е, че при управление на контролирания хаос приоритет имат косвените управленски действия. Искам да провокирам читателите с въпроса: Защо няма протести против назначенията на шефове на областни служби по земеделие, на подразделения на здравната каса и пр. - там, където са парите?
Има и още един важен въпрос, който трябва да си зададем: Защо почти няма протести в средните и по-малки населени места? Нима там хората са глупави, нехаещи за собствената си съдба и тази на страната ни? Нима там хората живеят добре и за това не протестират?
Верният отговор на тези въпроси според мен е, че в тези населени места хората се познават добре и веднага ще се видят действията на онези от тях, които ще се опитат да управляват тези уж спонтанни действия.
Според мен пътят, по който трябва да се тръгне, е следният:
* Да се дадат 100 дни отсега нататък на кабинета "Орешарски", за да заработят държавните институции. Ако до м. октомври включително не се усети от хората нещо по-добро, правитеството да си ходи!
Не бива да отваряме пробойна на кораба, когато сме в бурното море, само защото не харесваме капитана и неговите офицери. Нека не забравяме, че ние сме на същия кораб.
* Гражданското присъствие да се запази като коректив.
* Ако първите 100 дни отсега нататък са успешни, есента да се сключи публичен договор между кабинета и представителите на гражданите за една година, с определени параметри. Ако кабинетът го изпълни, се сключва нов едногодишен публичен договор. Ако не го изпълни, кабинетът подава оставка и отиваме на избори с нов Избирателен кодекс.
При условие че обстановката в страната се подобри, чак тогава да се правят следващите необходими стъпки за

саниране на държавността

чрез смяна на политическата система.
Тези, които ме познават, казвал съм го и друг път, знаят, че от години пиша и публикувам в различни медии политически статии, в които предлагам политически решения, които доста просветени хора намират за смислени и работещи. Не знам отговорите на всички въпроси, които могат да възникнат при смяна на политическатата система, но благодарение на покойния Георги Желев зная правилата, по които това може да стане.
По какъв път да тръгнем, драги сънародници? Това ще кажете вие, но защо да не пробваме да тръгнем по гореизложения. Убеден съм, че в бушуващото море на кризата спасяването на кораба и екипажа е първостепенна задача! ЗАЕДНО това го можем!