Пеперуда с прашец по крилете

Има книги, които сами говорят за себе си с думите на този, който се е изповядвал пред себе си. Да имаш усещането, че те гледат и те слушат непрекъснато и в най-съкровените мигове, но да говориш на себе си, значи да имаш сетива за средата, в която битуваш... Такова устройство на мисълта изобщо имат хората на дипломацията и творчески натоварените индивиди. А книгата, която извиква у мен тези размисли, е на човек с двойна натовареност. "Шампанско за Пепеляшка" (изд. "Никола Вапцаров") е особено четиво, излязло изпод перото на даровитата писателка Лидия Николова. От средата на миналото столетие насам нейното име се появява в пейзажа на нашата художествена литература, макар пътят й да я отвежда като съпруга на дипломат по цял свят. Нейното перо не води дневници, то извлича екстракта от наблюденията й. "Шампанско за Пепеляшка" е нейната духовна сага за времето, прекарано в САЩ в доста далечното вече драматично време - времето на Студената война, времето на младия и енергичен президент на Америка Джон Кенеди. Четейки тази драматична повест на нашите българи, поставени в ситуации на постоянни изпитания, се удивлявам на тяхното пластично поведение при преодоляването на възникващите трудности. И макар нашата българка да е в сянката на своя съпруг, тя води свой живот със съпругите на дипломатите. И което силно ме впечатли и трогна - винаги носи в сърцето си своето малко отечество, наречено роден дом и кът, майка, близки, детство.
Книгата е написана като задочните репортажи на един друг наш писател в изгнание. Схемата е опростена и кратките разкази-глави се родеят с художествени репортажи. Ретроспекцията на мисълта дава възможност на нашата събеседничка да ни говори много по-доверително и убедително. Всеки фрагмент носи сетивността на съвременния човек, запратен отвъд Океана и прелитащата към родния Балкан нейна мисъл, да намери разцъфналия люляк по съседство с паметника на патриарх Евтимий и да подари стрък от него на вестникопродавеца без крака. Асоциацията идва съвсем неочаквано от разказа й за подарените в началото на миналия век от японския император няколко вишневи дървета, които се превръщат всяка пролет в празнична атракция за жителите на Вашингтон. И наблюдавайки през своя прозорец цъфналите вишни, Лидия Николова е в своето минало, в малкото си отечество, при софийския люляк, при мириса на барут и смърт в бомбардираната от американците София, но и с дъха на люляка и усещането за себе си, че е като пеперуда с прашец по крилете. И ще си позволя да й кажа, че пия с удоволствие символичното й шампанско за Пепеляшка, казвайки й честито членство в СБП.
------------
Книгата ще бъде представена днес от 18 ч. в НЛС "Старинният файтон". За нея ще говорят Драгомир Шопов, Григор Чернев и др. Рецитал ще направи актрисата Лиляна Филипова.