Първият филм за Левски бил спрян преди 80 години

Навършват се осемдесет години от създаването на "Бунтът на робите" - първият филм, посветен на Васил Левски. Сценарист, режисьор и изпълнител на главната роля е Васил Гендов. В написването на сценария участва и Димитър Бурски-Кацев. Оператор е Минко Балкански.
Апостола на свободата пристига в едно балканско градче и събира местния революционен комитет. Турците научават за това и започват преследване. Левски е влюбен в учителката Христина. Турските шпиони я арестуват заедно с поп Никола. Подлагат ги на мъчения. Изтезават и майката на Левски, а след това я хвърлят в кладенец. Предрешеният Апостол следва потерята. Успява да освободи Христина, но насилниците ослепяват свещеника. Когато той моли Бог за поробените си братя, става чудо - камбаните започват да бият сами.
"Бунтът на робите", създаден през 1933 г., е и първият български звуков филм. "За мен Васил Левски е вечният пламък, който гори в сърцата на българите от Аспарух до днес" - споделя в интервю Гендов.
Лентата се радва на голям успех. Киносалоните са пълни с хора. Посещава се масово и от ученици. За съжаление това е за кратко. Първият филм, посветен на Васил Левски, влиза в историята на това изкуство у нас и като първия цензуриран филм - от така наречените "дипломатически съображения". Представители на турското посолство се намесват грубо и предопределят съдбата на това произведение. Гендов е принуден от българските власти да съкрати някои "смущаващи" сцени. Турското посолство се намесва отново и изисква още съкращения на сцени. Тези "дипломатически" мерки обаче не могат да ограничат интереса към създаденото с толкова любов произведение и към образа на Левски в него. Използвани са и най-новите технически и технологични средства, непознати дотогава все още у нас. Явно турските дипломати са били обезпокоени от този интерес към една от най-светлите ни личности в революционната ни история. Прожекцията е спряна окончателно. Очевидно е, че по онова време липсва национално достойнство и самочувствие на родните ни отговорни чиновници. Българската администрация отстъпва малодушно пред натиска на турските дипломати.
Спирането на филма за Апостола на свободата носи дълбоко разочарование на автора му Васил Гендов. В него той е вложил всичко от себе си като творец. Филмът е направен с много кредити, а създателят му, който е и продуцент на продукцията, не успява да събере дължимите суми поради предварителното спиране на прожекциите.
"Бунтът на робите" обаче оставя траен спомен в съзнанието на хората. В продължение на 50 години той е отразяван в анкетите на България като единственото запомнено филмово заглавие. Тази творба обръща погледа на цяла България към живота на Васил Левски. Тя е повод да бъде възстановена почти разрушената къща на Апостола в Карлово.
Актьорът и режисьор Васил Гендов е основоположник на българското филмово изкуство. Автор е на първия български филм - "Българан е галант", прожектиран на 13 януари 1915 г., който не е запазен.
Гендов е роден на 24 ноември 1891 г. в Сливен. Завършва висша театрална школа във Виена. Специализира в Берлин, във Филмова къща АИКО. Създава първата българска филмопроизводствена кооперация "Янтра филм". От 1920 г. е директор, режисьор и актьор в Софийския пътуващ театър. За петнадесет години творческа дейност прави още филмите "Любовта е лудост", "Дяволът в София", "Бай Ганьо", "Военни действия в мирно време", "Човекът, който забрави Бога", "Пътят на безпътните", "Улични божества", "Земята гори" и др. Инициатор е за учредяването на Съюза на кинодейците в България през 1931 г.
Почива на 3 септември 1970 г. в София.