Обречен дом

Домът беше обречен. Той не можеше да не се запали. И наистина в полунощ пламна, подпален едновременно от шест страни. Тези редове от "Златният телец" на Илф и Петров сякаш са писани за днешните събития във Франция. И не само за тях. Тези дни от примера на френските "жълти жилетки" се заразиха в Белгия и Холандия - макар и да не достигнаха високия парижки градус. Ясно е едно: има нещо гнило в Европа. Но онези, от които зависи бунтът да не се разгори, не искат да му обърнат внимание. Или не знаят как да се справят с него.

Прави впечатление привидното спокойствие на европейския елит и институции. Мълчат. Нито една по-значима персона от властите в "съдружните" от ЕС държави не се обажда. Никой не проявява съпричастност към партньора Макрон. Никой не заклеймява, нито подкрепя протестите. Не предлага решение. Прехапаха език и еврокомисари, и евродепутати. Но когато подобни вълнения обхванат страна извън вилаетите на ЕС, в миг ги обзема неудържима активност. Грабват диплянките с лозунги, наръчниците с подхранващи народното недоволство "европейски ценности" и хукват към барикадите да сеят семената на "демокрацията". Към тях се присъединява армията от чуждестранни дипломати, изпълняващи ролята на наместници. И никой не се смущава от заклеймения вече износ на революции, нито от факта, че семената покълват само в почвата на вандализма.

В такива случаи обаче - в недораслите до еталона на западната демокрация страни всичко става планирано, по сценарий. Почти по каноните, предписани от бащата на цветните революции, американския професор Джин Шарп. Той почина в началото на тази година, но отдавна даде указанията си, следвани стриктно до днес. Навсякъде влизат в действие социалните мрежи, появяват се щедри спонсори отвън, никога не се позволява употребата на "прекомерна сила" срещу "народния гняв", т.е. срещу погромаджиите. При засечка на предначертания план не се изключват "сакрални жертви". Обикновено те се приписват на неидентифицирани радикални сили, ако е нужно - и на властта, която трябва да падне. Примери - бол: Украйна, Грузия, Киргизия, Таджикистан, Тунис, Египет, Хонконг...

Това, което сега става във Франция, по много признаци напомня сценария на Джин Шарп, но не се връзва с плановете на европейската "целесъобразност". Защото става дума за цитаделата на съвременната демокрация. Никой не дава що-годе вменяемо обяснение за причините и целите на бунта. Появиха се конспиративни теории за "ръката на Тръмп". Споменават се язвителните му изказвания по адрес на Макрон. Някои споменават името на всесилния френски магнат Бернар Арно, който отдавна има зъб на президента-банкер. Твърде опростени теории, за да са верни. Но много напомнящи други бунтове, за да бъдат напълно отричани.

На стена, близо до Триумфалната арка, някой е изписал: "майдан 2018". Под него е нарисуван келтски кръст - символ на днешните неонацисти. В Киев започнаха с горящи автомобилни гуми и унищожение на паметници на Ленин. В Париж палят направо цели коли и обезглавиха мраморната статуя на Наполеон. В Киев стигнаха до откровена неонацистка диктатура. В Париж - не се знае. Истината е на повърхността, но европейските върхове не искат да го признаят. Недоволството на "жълтите жилетки" било разнородно. Така е, защото се споделя от над 80% от французите. То е не само срещу повишаването цените на горивата, но и срещу данъчната система, срещу образователната реформа, срещу трудовото законодателство и тлее отдавна.

Демокрацията, казват, гарантирала правото на мирен протест. Но кога властта му е обръщала внимание? Цинично си мисли: ще протестират и ще им мине. Докато сама не се уплаши. Едва тогава дава заден ход. Понякога е твърде късно. Домът пламва.