Ние - добрите, и те - лошите

Васил ПРОДАНОВ

Протестите в страната продължават вече близо месец. Еуфорията и усещането за преломен момент, за ново начало се засилват. Не е случайно, като се имат предвид добре известните особености на поведението на човека в тълпата. Още първият изследовател на това поведение Густав Льобон говори за преобладаването на безсъзнателното в него. Според психоаналитика Карл Юнг в тълпата се появяват феномени с регресивен характер - неслучайно на сегашните протести се възпроизвеждат лозунги и схеми на поведение отпреди 23 години. Имаме еуфория, повишена емоционалност на възприятието за всичко, което се вижда и чува. Светът се разделя на ние - "добрите", и те - "лошите". Засилва се внушаемостта и съответно намалява способността за рационална преработка на възприеманата информация. Загубвайки индивидуалната отговорност, ставайки част от тълпата, човек придобива усещане за всемогъщество и безотговорност. Рязко се повишава афективността на поведението. То е изпълнено с противоречия, за които автономният и рационален индивид би бил напълно наясно, но са незабележими за масовото поведение на тълпата. Ето две крещящи противоречия в съзнанието на протестиращи и свързаните с тях политици в момента:
Първото от тях е свързано с основния враг, срещу който са концентрирани лозунгите, крясъците, исканията на протестиращите - олигархията, която била "задкулисието на прехода".
От една страна, протестиращите и десните партии, обединяващи се в "реформаторски блок", говорят за "рестарт", за това, че основен недъг на сегашното управление е, че зад него стои "олигархия", управлявано е от "олигархия". Вдигат се лозунги срещу "олигархията", разнасят се плакати "Кабинетът Олигарски вън" и какво ли още не. Очакват, че новите избори ще решат проблема, че ще доведат до "истинска демокрация", "без задкулисие", освободена от "олигархия". Срещу "олигархията" се обявиха даже в съвместна статия немският и френският посланик в София.
Нека да видим обаче какво е "олигархия". От времето на Платоновата "държава" това е "управление на богатите". Излиза, че протестиращите са срещу управление на богатите. Добре де, тогава

защо някои от най-богатите хора в България стоят зад протестите

И те ли са срещу "управлението на богатите"? Нали Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, където са концентрирани някои от най-богатите хора в България, официално подкрепя протестите, т.е. стоят зад политическата позиция на протестиращите. Как така протестите са срещу олигархията, а богатите подкрепят протестите? Нали милионерът Плевнелиев - един много богат човек, е на най-висшата длъжност в страната и подкрепя протестите и техните лозунги! Но нали управлението на богатите е "олигархия"? Къде тогава стои "олигархията" - зад управляващите или зад протестиращите?
А десните партии от т.нар. реформаторски блок, които мечтаят за реванш и ренесанс на дясното и също се борят с "олигархията", питат ли се кой и как създаде много богатите хора в България? Не си ли спомнят, че именно при дясното управление през 1997-2001 г. основната част от националното богатство за десетки милиарди, принадлежащо на всички българи, бе раздадено и разпродадено на едно малцинство? Нали тогава с по-голяма скорост отвсякога преди в нашата история се появи едва малка група от много богати хора в обществото? Тези, които особено активно участваха в правенето на "олигархия", сега се оказват срещу нея и заявяват, че ще дойдат на власт, нямащи нищо общо с нея. Както неведнъж става,

крадецът вика "Дръжте крадеца"

    Някои журналисти излизат от това противоречие, като казват, че всъщност има "битка на олигарсите". Една група олигарси били зад протестиращите, друга - зад управляващите. Е, къде са олигарсите и къде е мафията - при правителството или при протестиращите? Голяма част от журналистите по телевизионните медии, заразени от масовата еуфория, се носят по повърхостта на ставащото, да не говорим за така нар. интелектуалци, които наливат масло в огъня и наум не им идва да си зададат такива въпроси. Пълен ирационализъм или идиотизъм, казано съвсем директно.
Второто противоречие е свързано с оценката на поведението на "Атака".
От една страна, като се започне от Европейската народна партия, представители на Европейския парламент, мине се през купища лидери, журналисти и протестиращи у нас тя се ругае като "националистическа", "антитурска", "антициганска", "фашистка", "ксенофобска". Председателят на групата на социалистите и демократите в ЕС Ханес Свобода призова: "Българското правителство трябва да се разграничи от всякакви действия на "Атака".
От друга страна, протестиращите издигат плакати и лозунги, в които Сидеров и "Атака" са представени като протурски мекерета, с фесове, полумесеци и какво ли още не. Развиват се конспиративни теории за таен план между "Атака" и ДПС. Сидеров се представя като най-страшния туркофил в България, т.е. всяко действие, каквото и да е, което не е враждебно или отхвърлящо ДПС, се обявява за "протурско", антинационално. Протестиращите носят картинки и лозунги от типа на "Волен фес долен", "Волен, свиня на ДПС слуга".
От една страна, "Атака" е обвинявана, че е партия, която насажда омраза и противопоставяне в обществото, от друга страна, журналистите се умиляват пред лозунгите на протестиращите

"Мразя ви безплатно"

Едните са заклеймявани като мразещи, другите са хвалени като мразещи. Тук има нещо сбъркано с елементарната формална логика.
Е, кажете сега, чии лозунги и призиви са фашистки и националистически - на протестиращите или на "Атака". Ако "Атака" е "фашистката" партия, за каквато е заклеймявана, как си представяте например Хитлер да подкрепя евреите в парламента? И ако дори само това, че "Атака" влиза в парламента, както би трябвало да прави по конституция, се обявява за туркофилство и Сидеров се рисува с фес и полумесец като изразител на някакъв си днешен османизъм, кажете кой е фашистът - Сидеров или протестиращите?
Не би ли било нормално всеки, дори и малкият намек за сътрудничество между "Атака" и ДПС, да се подкрепя, да се разглежда като способност на партиите у нас да сътрудничат, да преодолеят крайните позиции, а не да се ругае от позициите на "или-или"? Не означава ли, че така именно се преодоляват крайностите на национализма? Във всеки случай така и не ми става ясно защо протестиращите и възмущаващите се политици да са "демократични", а другите - "националисти" и "фашисти". Не излиза ли, че в някакъв смисъл нещата са точно обратните? Но кой ти мисли за подобни противоречия!
Събраната заедно голяма маса от хора в условия на криза е носител на неадекватно, емоционално и ирационално колективно съзнание. Неслучайно сред протестиращите отново се появиха певци, артисти, поети, изобщо всякаква хуманитарна интелигенция, която си изкарва хляба не с логика и рационално мислене, а с емоции и страсти. Не говореше ли още Платон как тя ни отдалечава от рационалното осмисляне на процесите? Случайно ли Зигмунд Фройд говори за масата като за "първобитна орда"? Днес обаче, благодарение на електронните медии, тази еуфория, понижено равнище на рационално мислене могат да включат не просто непосредствено протестиращите, но и много по-голяма група от хора. На мястото на трезвия анализ и размишления, на логическото мислене е дошло масовото психично заразяваване в условия, типични за тълпата, в което човек губи разум и способност да вижда и възприема действителността, такава каквато е.