Невръстни, но заклети

Когато преди време австрийският външен министър Себастиан Курц заяви официално, че е необходимо "незабавно да се затворят ислямските детски градини в страната, защото трябва да се предотврати радикализацията им", у нас никой не сметна за необходимо да информира за последвалия дебат в австрийското общество. Настояването за по-строг контрол върху дейността на тези детски градини се мотивира с публикувано във в. "Куриер" изследване на проф. Еднан Аслан (Институт за ислямски изследвания към университета на Виена), в което се констатира, че много родители - мигранти с мюсюлманско вероизповедание, в Австрия се "опитват да създадат паралелен свят, в който изолират своите деца от всякакви светски влияния в годините на тяхното формиране". Проф. Аслан е убеден, че такива родители искат да осигурят 100% ислямска среда за децата си и мотивацията им за тези желания е опасението, че наследниците им в противен случай ще бъдат подложени на морално разложение. Т.е. влиянието на светското общество в Австрия носи негативи, неприемливи за тях като начин на живот и поведение.
В резултат между детските частни ислямски градини в Австрия е започнало съревнование коя ще предложи най-консервативна и религиозна среда. Във Виена има около 150 детски градини, които се посещават само от деца, идващи от семейства, изповядващи мюсюлманска религия. Логично е да се допусне, че влиянието им става значително. Самите детски градини получават държавно финансиране, и то с цел по-лесно интегриране в новата среда. Курц в прав текст казва: "Аз съм убеден, че трябва да закрием много от тези детски градини, и то веднага." Неговото мнение се посреща на нож от политици като кмета на Виена и редица мюсюлмански представители. В условията на бежански вълни и неспособността на ЕС да се справи не само с мигрантите, но и с терористичните атаки, извършвани от привърженици на исляма, които са с европейски паспорти, Курц си е дал сметка, че има недоглеждане и подценяване на средата, в която растат децата от мюсюлманските семейства.
Тези семейства са намерили подслон в Австрия, работят и се издържат, но голяма част от тях не приемат западния начин на живот. Странят от обществени прояви, които се организират от светските институции и държавата. В изследването се посочва, че децата на онези родители, които не са посещавали ислямски детски градини, по-лесно се адаптират. Заниманията в детските градини не трябва да се извършват от "заклети мюсюлмани", предлага Курц. Статутът на детските ислямски градини трябва да се преразгледа, защото повечето не отговарят на идеите на австрийското общество. Децата имат нужда и от целенасочено езиково обучение на немски език.
Пряката намеса на Курц се дължи на желанието от негова страна да посочи, че политиците не трябва да игнорират проблемите, надявайки се те да се решат сами. Оказва се, че ислямските детски градини предлагат "остарели разбирания за греха" и "не промотират плуралистични схващания". В тях не се толерират самостоятелно мислене и действия, а се акцентира върху стриктни религиозни правила. Затова е и призивът за строг контрол от страна на държавата.
Сещате ли се в тази връзка за онези "училища" по селищата с т.нар. смесено население. Там разни имами с "дипломи" от небългарски школи обучават деца на Корана, при това на турски език. Така и не се разбра кой ги финансира, къде е контролът от страна на мюфтийство и държава, защо някой някога се е съгласил чужда държава да има участие в обучението на български граждани. Защо австрийските норми не намериха почва у нас?
Не става въпрос за отнемане на религиозни права, а за предотвратяване на радикализирането и отделянето от българското общество чрез затваряне в отделни общности на групи хора. България е светска държава със закони, които регламентират и гарантират религиозните свободи. При опасността от ислямизация и влияние на радикални структури, грижа на държавата е да даде възможност на всички деца, независимо от религиозните вярвания на техните семейства, да растат в толерантна българска среда. Заслужават си усилията поне да се даде гласност на австрийския опит в това отношение. Струва си, защото готови решения няма, а обръщането на гръб на проблемите води до сериозни последици.