Нетрадиционни български икони плениха флорентинци

Нетрадиционни съвременни български икони обраха овациите на италианците. В края на миналия месец във Флоренция се проведе тазгодишното издание на Биенале Арт с участници от цял свят. България бе представена от скулптора Георги Митев с две негови произведения от дърво и инсталацията на зографа Диан Костов и психоложката Милена Ташкова "Кой съм аз?". Сред 700-те участници инсталацията бе единствена по рода си, а смелото решение на творците плени посетителите, тълпящи се пред иконите на Диан Костов.

След двегодишна работа авторите представят съвременни икони, рисувани по стара технология в синхрон с психологически ефект, показвайки, че религията и психологията може да бъдат изходна точка в този вид изкуство. Иконите на Диан Костов са вдъхновени от Леонардо да Винчи, чиято 500-годишнина от смъртта бе и повод за провелото се биенале. Инсталацията включва 7 модерни икони, като централната е с пречупено огледало, около което художникът е изобразил символите на човешките грехове и добродетели. Така всеки, застанал пред иконата, може да се огледа и потърси отговори на въпросите под творбите, за да стигне до вечната дилема "Кой съм аз?".

"Въздействието е невероятно. Оглеждайки се в очите на Господ, можем да намерим много отговори за самите нас, а тези въпроси би трябвало да си ги задаваме всекидневно. Тогава ще се променим към по-добро", сподели флорентинката Клаудия Паче.

Много от присъстващите бяха категорични, че звуковото оформление на инсталацията е всъщност гласът Божи, каращ ги да потръпват. На въпроса на посетител откъде черпи вдъхновение, зографът отговори, че ако не вярва в Бога например, не би могъл да нарисува тялото му. Интересен факт бе, че освен католици пред българската инсталация се спираха и мюсюлмани, будисти и вярващи от всякакви религии. Това е нашата цел, поясни Милена Ташкова, а именно - да влезем в сърцата на хората, независимо кой бог почитат. Това и още някои други моменти и преживявания Милена и Диан споделиха в интервю за ДУМА.

Да се погледнем пред очите на бога

- Как се роди идеята за създаването на тази инсталация?

Диан Костов: Отне ни две години работа. Инсталацията е базирана на идеята за свободната воля на хората и факта, че човек избира сам. Затова централната икона, която е доста иновативна, е тази с огледалото. В нея можем да се огледаме и вгледаме в себе си - не само да се молим на Господ и да благодарим. Тук е обърната гледната точка, а идеята е да се погледнем ние пред очите на бога, за това е необходимо да се смирим.  

Милена Ташкова: Идеята е на Диан. Инсталацията е среща между старото и новото. Технологията е древна, а същевременно в иконите има съвременна символика. Например в иконата със стълбата, под която е въпросът "Към какво се стремиш?", в основата й е нарисувал небостъргачи. Идеята е, че ти може да се устремиш нагоре и да си възвишен само тогава, когато си над материалното. Символиката е между срещата на съвремието и миналото, на Леонардо и Микеланджело, на Изтока и Запада. Това са източноправославни икони, които срещат човека и бога, защото хем си обърнат към всевишния, хем към себе си.

- Предвид новаторството в иконите, как определяте стила си?

Диан: За стил не мога да говоря, аз съм съвременен иконописец, рисувам това, което виждам. Например иконата с Леонардо да Винчи създадох в чест на 500-годишнината от смъртта му. Техниката е традиционна - яйчна темпера, иконите са рисувани върху дърво по стара технология, въпреки че имат ново излъчване и визия. Използвам древна технология, защото съм виждал икони на по 800 години, направени по този начин. Използвал съм различни видове карати злато - 24, 23, 18, 14. Техниката за работа със златното фолио е по-специфична, не се пипа с ръце, а с възглавничка от еленова кожа, нож, четка. Не е лесно.

Леонардо е гений, бил е архитект, художник, сега не може да се роди такъв човек. Когато пише до управителя на Милано да го назначи на работа и изброява какво умее да прави, на 11-о място посочва: "Мога да рисувам не по-лошо от другите."

Искам иконите, които създавам, да са съвременни, да носят и да отговарят на времето си. Не желая да рисувам като в ХIV век, защото не живея през онова време.

- Не се ли опасявате от нападки и критики, че рисувате съвременни и по-различни икони?

Диан: О, такова нещо винаги е имало и ще има. Намерили са кусури и на Микеланджело, като е показал известната на всички ни "Пиета". Казали са, че мадоната е много младолика. Наложило се той да им обяснява, че тя е водила различен начин на живот и затова може да изглежда по-млада. Всяка новост е критикувана и минава през битки и борби. Ако си малко по-различен, не може да не си коментиран.

- Интересен е търсеният психологически ефект. Какво всъщност е посланието на инсталацията?

Милена: Фройд казва, че има тристепенна структура на нашето Аз. Ето, най-ниско, където Диан е нарисувал ад, пламъци, търсещи помощ ръце, всъщност това са нашите инстинкти, нагони, демоните ни. Свръх Аз-ът, където Диан е изобразил Господ, са всички онези правила, норми, закони, на които ние се подчиняваме. А огледалото - това сме ние във всекидневието си, там, където се намираме, в една много сложна ситуация, в която трябва да се справяме с нашите желания и нагони, и нормите на обществото ни. Непрекъснато сме в тази битка между онова, което искаме, и което трябва да правим. Това е трудността на човека да избере къде е. Ето, затова е изобразена и везната. Часовникът пък показва, че всичко има край. Всеки детайл е със смисъл и носи послание. 

Диан: Психологическият ефект се роди, когато застанахме пред иконите и изникнаха въпросите. Огледалото е разделено на две половини, защото никой от нас не е само светлина или само сянка, всички носим и доброто, и лошото. Да се погледнеш в огледалото пред очите на Господ и да се запиташ кой си. Това всъщност е изключително сложен въпрос, защото ние сме много повече от професията, данните, материалното ни състояние. Много повече от нашите социални роли - на родители, братя, сестри. Ние сме всъщност емоциите, инстинктите, страховете, стремежите, желанията си. Това търсихме начин да обединим.

- Как стана изборът ви за биеналето?

Диан: Пратих 4 работи и отговорът, изненадващо, дойде много бързо. Исках това, което правим, да го покажем на световна сцена. Случи се във Флоренция. Още докато монтирахме инсталацията, посетители се спираха, бяха любопитни, искаха да чуят звуковия файл, да им разказваме, вторачваха се в детайлите. Правя изкуството си за хората и когато видя интерес, това ми е достатъчно, оправдава и безсънните нощи, и колебанията и страховете ми.

Милена Ташкова е психотерапевт с 22 години професионален опит в индивидуалната и груповата психотерапия. Управлява психологически център и се занимава с обучения и проекти. Нейна е идеята за реализирането на "Живот на килограм" - проект за превенция на хранителните разстройства при учениците.

Диан Костов е завършил иконография във Великотърновския университет. 26 години изписва църкви и параклиси. Негови са стенописите в манастира "Св. Мина" близо до София, на храмовете във Владая, Костинброд, Дупница и Пловдив. Много църкви имат икони, нарисувани от него. Една от тях е раннохристиянската базилика "Св. София".