Нескончаемо обичане

Преди десетина години се срещнах истински с поезията на Карол Николов. Много преди това попадах на отделни негови цикли и публикации, но когато ми даде пет свои книги като свое избрано творчество, бях изумен от един мой честен събрат, всецяло отдаден на поетичното слово. Тогава казах: Този човек е сам себе си...
През последните десетина години прочетох не една и две нови негови книги, разгръщащи неограничените му поетични владения. Той се оказа твърде продуктивен поет. Затова започнах да пропускам някои негови поеми и стихосбирки, без да изразявам мнението си, между тях са "Благодаря ти, Господи", "Споделени пространства", "Внезапни светове", "Обещах на Живота", "Изпитания". И ето че ме сепна с "Не ме забравяй, сърце". Като я прочетох, приех стихотворенията в новата стихосбирка на Карол за поема, дори се учудих, че в тридесет и седемте отделни части развитието на чувството преминава от страница в страница. Отдадох го на Кароловото вглъбяване в света, който създава с думи, на дълбокото чувство, което всъщност е водещо през фрагментите на стихосбирката-поема... И си казах отново: Този човек продължава да е себе си. Защото ще се хвана и за неговото убеждение, че поезията на всички времена е била духовно свързана с любовното изживяване на лирическия герой. А в поезията обикновено лирическият герой е Той - Поетът. Какъвто Карол Николов е и в новата си стихосбирка-поема "Не ме забравяй, сърце"... Тя е плод на неговото нескончаемо обичане...

----------
Книгата ще бъде представена в НЛС "Старинният файтон" днес от 18 ч. Слово на поета Александър Михайлов. Авторски рецитал.