Кое ни убива?
/ брой: 40
Коронавирусът взе поредната жертва. "Не, не на другия край на света." "Близо е, съвсем до нас. Да, в Европа. В развита страна с отлично здравеопазване." Много са жертвите вече, много са и болните. А ние нищо не знаем. А, щях да забравя! Трябва да си мием често ръцете и да чакаме с надежда ваксината. "На колко години ли?" "Над 80". Тишина. С въздишка: "На тая възраст..."
Сякаш ние отсъждаме на кого кога му е дошло времето. Юрвам се към близката аптека, бързам, че трябва и да пазарувам. "Няма маски? И дезинфектанти?" "Боже! Няма и да има? Как? Ама... Разбира се, не ме интересува цената". Хм, че какво са 30 лв. за 10 маски. Спасявам се. И да напазарувам! Каквото е останало!"... и брашното е свършило?" "Пари имам". Добре, че изтеглих. Не се знае докога ще пускат банкоматите.
"11-та жертва?" Дори не чувам на колко години е, а преди толкова се вълнувах. Оттеква в главата ми - цифрата. Късно е. Отново в аптеката, после в супера. Чух, че имало в съседния град. Нищо. Дори градът е празен. И коли няма. Какво ли е да си машинист сега? Ами лекар? А толкова исках да стана. Боже! Кучето лае, звъни се. Какъв кураж! Не, безумие! Не го познах, ама мернах синята маска. Трябваше да питам поне откъде е, пак можеше да не отворя.
Озъртаме се, бягаме, крием се, страх ни е. А ако прокашляме? Умираме. Кое ни убива? Коронавирусът ли? Незнанието или информацията? Разумът или страхът? Имането или нищетата? Лудостта ни - хърбави сенки с маски и мокри кърпички по джобовете.