Къде си, вярна ти любов народна?

Изтича годината на Васил Левски, годината на 175-тe лета от рождението му. Но съм сигурен, колкото и да ни обединява личността на Апостола, че много сънародници не са и разбрали, че имаше такава, защото и не положихме полагащите си по достойнство усилия за подобен паметен юбилей. А и българинът като че повече отбелязва своя идол не с рождението му, а с обесването му. Българите помнят 19 февруари, не и датата 18 юли. Не е ли малко странно, че нас ни вълнуват повече въпроси от рода кой го е предал, къде са костите му, а не самите послания и идеи, които е оставил. То идеите му едва ли някой помни, интересува ни само убил ли е слугата в двора на чорбаджията при една поредна революционна акция и кой е предателят, къде е погребан...
Защото жълтото преобладава в търсенето, жълтото преобладава и когато гледаме сините очи на Апостола. Погледнете пак не са ли повече жълтите медии у нас! Вижте тиражите им. Пазарът определя пошлостта, цинизма, низките страсти на потребителя и издателя...
А що се отнася до рождената дата, знаем кога са родени фолкпевиците, какво пеят, водим в Страсбург рапър със съмнително певческо творчество, а Мишо продължава да ни "шамаросва" с псевдобунтарство и пошли текстове. Нещо повече - евродепутат го обяви за Сашо Сладура!? Както обявиха и Бойко за "строителя на България"!? А други просто кичат кабинетите си с портрета на Апостола, но и не знаят заветите му, камо ли да ги следват и изпълняват...
Време е отново да си припомним послания като "За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все заедно да вървим, ако ще бъдем хора". А кривици у нас - бол...
И още: "...първа чест и слава в нашето мило отечество България най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите задружни сили". Писано е преди 140 години през 1872-а до новоприетите членове в организацията... А ние днес влязохме в Европейския съюз, имаме там евродепутати, членове на европейските партии, даже председател на ПЕС, а не слагаме това послание на Апостола в личните си бележници и дела... Е, затова вика у мен с пълно гърло вътрешният глас: "Къде си, вярна ти любов народна!?".
"И търпим всеки ден мъки и гнусотии, най-противни на човечеството, на свободата и на съвестта." И това Васил Левски е написал в писмо до чорбаджията Ганчо Милев в Карлово преди повече от 140 години. И накрая ще запитам само: Времето в нас ли е и ние във времето ли сме? То нас обръща ли и ние него обръщаме ли? А?