Хърватия между вътрешните проблеми и външните предизвикателства

Президентът на Хърватия Колинда Грабар-Китарович бе за втори път в България, но току-що отминалото посещение е особено. След визитата на унгарския премиер Орбан нейното официално посещение в София бе под знака на шизофренната ситуация в Европа поради невъзможността на този етап да се решат ключови за сигурността и стабилността на ЕС проблеми. Проблеми, които родиха фразата "Меркел или Орбан" и дадоха основание да се коментира нашироко тезата за "началото на края на ерата Меркел" или "пред разпад ли е ЕС". Не, не е, и то само по причината, че този проект е не само прогресивен, сякаш изпреварил времето си, но и намерил широка поддръжка сред мислещите граждани на европейското общество като цяло. Защото осигури мир и доскоро добър живот на няколко поколения, които не познават ужасите на Втората световна война. А основата за реализирането на този проект без съмнение бе успехът в създаването на чувство на единство, солидарност и еднаква обща ценностна система, което от своя страна осигури стабилност и просперитет на общността.
Именно солидарността бе тема на лекцията на президента Колинда Грабар-Китарович в аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Без да пропуска съществуването на исторически доказани приятелски отношения между нашите две страни и съпричастност в решаването на регионални проблеми, тя акцентира върху общата роля за гарантиране на сигурност и съответно солидарност в ЕС, който е изправен пред новите предизвикателства като миграционни вълни и терористични атаки. Не пропусна да каже открито, че има опасност за съществуването на ЕС, има ерозия на европейските институции, има проблем при гарантиране безопасността на европейските граждани. Без съмнение се нуждаем един от друг, убедена е Китарович, имаме нужда от солидарност, и то в действие, а не само от съчувствие. За нея солидарността е чувство, европейско съзнание, принципи, които обединяват и създават усещане за семейство, в което е силата на съюза. "Няма съмнение, че имаме солидна кауза, но често не говорим честно и открито, не си казваме и не споделяме грозните истини, а те са в ежедневието на всички нас", твърди хърватският президент.
За нея, както и за нас, миграционните потоци и терорът са най-голямата грижа на времето ни. И тези проблеми няма да се решат с приказки. Има ли ЕС капацитет да приеме всички желаещи да живеят по-добре, без насилие и войни? Още повече че терористите се възползват от миграционния наплив. Това са неприятните въпроси и по тях трудно се дискутира. Но дебатите не са достатъчни. Нужни са силни политики и познаване на историята, без да се чака друг да вземе решенията. Предимство трябва да се постави на въпросите за сигурността, без да се обявяват мигрантите за основна заплаха. Незабавно трябва да започне изпращането на ясни послания към радикализиралите се лица и терористите, че нямат място в нашия свят. В противен случай разрушаването на Шенген няма да се избегне. Това изисква категорично посочване на корените на злото, решителност при отстояване на проевропейски позиции и интереси, и то като се осигурява стабилност на собствените общности и граници. Решението е и в изграждането на необходимата взаимопомощ срещу терора. Това са общи слова, но те говорят и за загриженост за съдбата на нашия регион, и за желание да се създадат взаимноизгодни връзки, които ще се отразят и на консолидацията на Европа.
Защо да не приемем оградите, когато те респектират и ще дадат възможност прииждащите да разберат, че и тук животът не е толкова лесен, "не е песен", и ще ги накарат да си купуват самолетни билети, вместо да предоставят на трафиканти десетки пъти повече пари за нелегално преминаване в нарушение на нашите закони, национални граници? Няма съмнение, че тази позиция е близка до изказваната от Вишеградската четворка, която заедно с Великобритания отказва да се съобрази с т.нар. квоти за прием на мигранти. Включително и по въпроса за отпадането на визите за турски граждани. Орбан също като Китарович смята, че трябва да има ясни критерии, послания и действия за ликвидиране на мрежите за комуникация между радикалните групи, да се работи по причините, включително икономически, а не само да се изграждат центрове за прием на бежанци. В тази връзка е особено ценно, че хърватският държавен глава наблегна и на необходимостта от реализация на стари проекти в областта на инфраструктурата и транспортните връзки между балканските страни, в т.ч. въздушни връзки между София и Загреб, в енергийните проекти и мрежи и т.н.
Думите на хърватския президент звучат обнадеждаващо, но е факт, че след терористичните атаки в Брюксел проявите на солидарност в Европа са сякаш по-слаби и се "свеждат до пърформънси". Мерките срещу тероризма и гарантирането на сигурността на европейците са разпокъсани, мудно се процедира, и то някак на парче, и в национален план. Говори се за общи действия и единение пред лицето на терора, но от Будапеща има и гласове, които казват, че "нелегалната миграция неоспоримо е увеличила заплахата от тероризъм" и това е вода в мелницата на страните около Вишеградската четворка и Австрия. А медиите в Хърватия пишат, че има политици, които са убедени, че ЕС носи заплаха за националната сигурност, защото взема неадекватни решения. Такива слова звучат най-често чрез изказвания на някои от новите депутати от партия МОСТ като Стипе Петрина, който твърди, че "днес е Брюксел, а утре може да е Загреб".
Всъщност в Загреб основните теми са не само проблемите с мигрантите, но и вътрешната ситуация. Дори медии пишат, че "Хърватия изпада в безтегловност". Те са настръхнали поради "опитите за опитомяване", т.е. налагане на контрол над медии, поради оставката на шефката на хърватския Съвет за електронни медии, поради промени в аудиовизуалните правила с цел ограничаване на независимостта на медийните регулатори, поради сваляне от екран в националната телевизия на известно и харесвано сатирично предаване, поради смяната на ръководството на същата телевизия, което е изпълнило тази "явна политическа поръчка", но я е мотивирало с "разпалване на верска, национална и друга нетърпимост". Навява на познатите изводи, че на Балканите колкото и да се делим, толкова сме еднакви в действията. Любопитно е, че хърватските журналисти не се притесняват да коментират начините на изразяване на лидерите, включително на Колинда Грабар-Китарович, чийто "говор се оценява като непремерен и провокативен", а на други политици - като разпалващ омраза. На този фон призивите за промени в закона за народната банка, за да може тя да се отчита пред парламента, се приемат за особено важни, защото монетарната политика по принцип трябва да е независима и съгласно европейските изисквания.
В подобна ситуация никак не е лесно на новия премиер на Хърватия Тихомир Орешкович, който идва от хърватската общност в Канада и макар и да е подобрил хърватския си език, все още има хора, които го иронизират по този повод. В чужбина той е определян като космополитен, реформаторски настроен човек, като експерт, но балканските разпри в политическия живот в Хърватия не му осигуряват комфорт. Особено когато става въпрос за неговите заместници - Томислав Карамарко (Хърватски демократичен съюз, HDZ) и Божо Петров (МОСТ), които рядко са на едни и същи позиции. HDZ например настоява за чистки в МВР, а МОСТ е против. Иска се отстраняване на шефа на контраразузнаването, но другият не е съгласен. Намира се повод за пореден скандал и във връзка с посещението на премиера Орешкович в Берлин. Тази визита в Германия била оценена като "оставяща добро впечатление", но у дома не всички са съгласни. Може би под влияние на анти Меркел настроенията, които няма как да се скриват повече.
Все пак се намират и коментатори, които дават положителна оценка на "политическия дебютант" Орешкович, защото "успява да се еманципира от националните политически интриги", и дори казват, че "взема нещата в свои ръце", "води с крачка пред заместниците си". Може би тези изводи са поради отправени от премиера призиви чрез фейсбук за "толерантност и плурализъм". Това с фейсбук явно е новата мода сред политици и лидери по цял свят. Когато не могат или по ред причини не искат да кажат нещо гласно на противници и общество, те използват социалните мрежи. Да кажеш във фейса, че е необходимо "откъсване от миналото", това не е нищо друго, освен че не може да се пребори традиционното взиране на хърватите в миналото, в нетърпимостта към сърби, към желанието непрекъснато да се търси възмездие и отплата. Дори реакциите относно оправдателната присъда на съда в Хага за Шешел го доказват.
Странен, но само за нас, бе фактът, че при отбелязването на годишнината от заемането на президентския пост от Колинда Грабар-Китарович тя обяви симпатиите си към Вишеградската четворка и определи позицията си "за засилване на отношенията с тази група". Интересно ние към кой влак ще се прикачим и дали сме научили най-после уроците от миналото? Защото в Загреб често по различни поводи се "засилват асоциациите с полско-унгарския сценарий", както казват вещи хърватски анализатори. Заслужава си да се следят внимателно подобни политически процеси, а не да се разчита само на скандали, защото предстоят и други борби на европейска сцена и вероятността за успешно балансиране ще става все по-невъзможна.

Китарович има опит на дипломат, била е министър на външните работи на Хърватия и посланик в САЩ, както и помощник-генерален секретар на НАТО

На новия премиер Тихомир Орешкович не му е никак лесно предвид редицата проблеми, пред които е изправена Хърватия във вътрешен план

Затварянето на Балканския маршрут засега спасява Хърватия от мигрантския наплив
Снимки БГНЕС