Грешка ли?

Новината ме тресна по главата по пътя от Асеновград за Смолян. Първом не повярвах на ушите си. Помислих си, че или аз не съм чул добре, или четецът по "Хоризонт" е объркал името, но когато той повтори няколко пъти, че Делян Пеевски е вече шеф на ДАНС, узнах абсурдната истина и не можах дълго да се побера в кожата си заради безумното решение на моята партия. До Смолян ми звъннаха десетина души, все като ударени от градушка, някои не бях чувал от години, и разговорите бяха пълни с чуденки, а и с питанки как се излиза от тоя батак.
Малък спомен: Пред пропуска на ИПК "Родина" съм, изведнъж пред мен изкача един от охраната и изкрещява: "Застани с гръб към мен и не се обръщай!" Какво друго да сторя, само крадешком поглеждам през рамо, докато охранителят е заел поза, имитираща "За почест". И виждам - черни джипове, около тях търчат чернодрешковци с дебели вратове, докато Делян Пеевски се намести в едната кола и джиповете отпрашиха с мръсна газ. Охранителят повдига рамене: "Шефът!" Толкова бях удивен от видяното, че дни наред го разказвах де пред кого сваря. А д-р Тони Филипов в "Бележки по маншета... на усмирителната риза" доуточнява: "Пеевски магистрат! Ще трябва да му освободят поне три паркоместа и поне половин етаж. Щото той ходи с два джипа мутри... Веднъж си нямах работа и пресметнах, че в кортежа му има 1215 кг живо месо..."
Виц от мрежата: "Бившата шефка на тотото Ирен Кръстева се събудила една сутрин и казала на сина си Делян Пеевски: - Синко, иди да купиш вестници. - Добре, мамо - казал младежът. След няколко часа Делян се върнал: - Мамо, купих ти "Монитор", "Телеграф" и "Политика". Извинявай, че се забавих, ама имаше някои формалности при нотариалното прехвърляне на собствеността."
Коментар: Дори да не четат вицове тримата, които издигнаха нестандартната кандидатура - Пламен Орешарски, Сергей Станишев и Лютви Местан - няма как да не знаят, че в "Нова българска медийна група", контролирана от майката на Делян - Ирен Кръстева, влизат пет печатни издания и една телевизия. И още, че изданията им три години и половина подвиваха колена пред Бойко Борисов и тяхната метаморфоза след изборите бе направо поразителна. Сега Пеевски е пуснал заповед по частите: Огън по Бойко. Ако си спомняте, той бе народен представител и в предишния парламент и за три години се е вестявал не повече от 10 пъти в Народното събрание. Не го е било еня за ставащото в държавата.
Жалко бе да гледаш вносителите как се вият да защитят незащитимото. Аргументът на Орешарски за "удачен избор", защото е човек отвън, не издържа, както и пледоарията на Сергей Станишев, който бил убеден, че Пеевски имал решимост и воля, а не бе обелена думица за знания, опит и професионализъм. Лютви Местан се направи на гарант - щял да го подложи на голям контрол. Излезе, че младият юрист се нуждае от настойник.
Не мога да премълча ината, с който се  налагаше решението, сякаш от него зависеше гравитацията. Как и не се вслушаха в разумните гласове от парламентарната група. Хора с авторитет в партията не бяха чути. Бяха унижени да гласуват срещу съвестта си. Слава Богу, не всички се огънаха. Вносителите дълго не падаха по гръб, което подсказва, че "инатлъкът" им не е случаен, подхранен е от нещо, което така и остана "в тъмната страна". Как иначе да си обясним припряността Пеевски да бъде избран на всяка цена. Избор - неприемлив, неразбираем, даже нечистоплътен.
Обръщение към тия, които ни вкараха в капана с Пеевски: Вие подценихте народа, чието търпило в последните години се изчерпва, политическата класа му става противна. Сергей Станишев побърза да заяви: "Не смятам, че сме взривили обществото с избирането на Делян Пеевски". Излезе друго. Подценихте политическите си противници. ГЕРБ може да е в изолация, но защо трябваше да дърпате за езика Бойко Борисов и да го предизвиквате да търси реванш. Развързахте ръцете на Плевнелиев и той ви плисна с кофа "недоверие". Подценихме и редовите партийни членове, които отдавна не посрещат всяко решение, взето "горе", с "бурни и нестихващи ръкопляскания", мислят с главите си, те не са забравили оная знаменита конгресна изповед за "червените бабички и червените мобифони" на Стефан Продев.
Заключение: Има изход. Пеевски ще си иде. Но как ще укротим Улицата? Грешката щяла да бъде поправена! Де да беше грешка! Ще им се на някои да минат по тънката лайсна. Няма как да подминем арогантността, с която бе овластена една мутра, угодиха му дори със законови промени. Не може да си затворим очите пред политическото късогледство, както и към липсата на политическа интуиция. И пред "игрите на тъмно"!