Главоболията на Турция

Едва ли е необходимо точно на нас, българите, да ни казват, че Турция е сложна държава. Различното днес е, че не само западни наблюдатели, но и самите турски граждани все по-трудно се ориентират и даже не съумяват да проследят процесите и променящия се дневен ред на Анкара. Самоубийствените атентати с много цивилни жертви, в т.ч. чужди туристи, този път в историческия център на Истанбул и отново във  вилаета Диарбекир, са ново доказателство, че тероризмът наистина намира благоприятна почва за действие в среда, където има несигурност, тревога, страх и разделение в обществото. Новото е и че официалните турски власти в лицето на президента Ердоган побързаха да посочат, че страната е основна цел на "Ислямска държава" (ИД), защото Турция е активен борец срещу джихадистката организация, което сериозните анализатори трудно биха приели за чиста монета. Все повече информации дават гласност на факти за съпричастността на Анкара към създаването, развитието и пренасочване на усилията на ИД и други ислямистки групировки към нови цели, което, разбира се, управляващите в Турция продължават да отричат.
Изненада беше както бързото разкриване на самоличността на камикадзето в Истанбул, който причини смъртта на 11 цивилни лица и още поне 15 ранени, така и незабавното заявление, че ИД стои зад атаката. Обикновено за такива трагични събития в Турция се посочва Кюрдската работническа партия (ПКК), защото това е традиционен вътрешен враг още от 30 години. Но само ден след жестоката суматоха около джамията "Султан Ахмед" в турския мегаполис, бе съобщено за терористична акция в Чинар, област Диарбекир, където полицейски участък е бил разрушен след атака на ПКК, както официално обяви властта в Турция. Отново има убити цивилни турски граждани, включително жени и деца, и това бе използвано като нова ожесточена медийна атака срещу ПКК и кюрдските активисти в страната. Съобщава се и за атака с гранатомет на сграда, където са пребивавали полицаи. Прави впечатление, че никоя групировка до момента не пое официално отговорността за терористичните актове, но Анкара се постара да постави на едно ниво ИД и ПКК, всяка от които не само има различни цели и поведение, но и различно отношение към събитията в Близкия изток и бъдещето си.
Някои наблюдатели акцентират върху информации, че Турция създава условия за благоприятно развитие на тероризма в региона, и то благодарение на провежданата от нея често зад кадър външна политика. От една страна, атакува ИД и настанява свои военни части в Сирия и Ирак, от друга - бомбардира предимно терени, където воюват по суша срещу ИД сирийските кюрди, защото се опасява, че те ще се възползват от ситуацията и ще реализират на практика стремежите си за независимост. А това може да предизвика ефекта на доминото, като се мине границата в посока Турция, където живеят около 20 млн. турски кюрди. Не са малко турските медии, въпреки правителствения натиск, които подчертават, че Турция е изправена пред непредвидими опасности, защото вместо да се изживява като жертва, би трябвало да направи завой в политиката си, като насочи усилия в намиране на път към нов "мирен процес" с кюрдите, за да умиротвори обстановката в страната. Вместо това ситуацията в Югоизточна Турция има характер на война и фондация "Човешки права в Турция" обяви, че от август 2015 г. до днес са убити повече от 100 членове на силите за сигурност и над 300 членове на ПКК. В региона е въведен полицейски час, спират се електричеството и водата, изселват се граждани с обвинения, че подкрепят ПКК, хиляди турски кюрди се вливат в колоните бежанци, по улиците има окопи, а престрелките са всекидневие.
Тази обстановка допълнително нагнетява напрежението в страната, разделя обществото и изостря политическите битки. Правителството не се отказва и от действия срещу онези турски граждани, които обвинява за съпричастност към т.нар. паралелна държава, вдъхновена според Ердоган от проповедника Фетхуллах Гюлен. Именно тези три проблема - ИД, ПКК и сподвижниците на Гюлен, се оказват в дъното на обърканата ситуация във вътрешен план в Турция. Всъщност вътрешнополитическата обстановка е доминирана от дневния ред на управляващите, който включва преди всичко промяната на конституцията с цел повече правомощия на президента и борбата с кюрдите. Тази борба лесно бе трансформирана от "мирен процес" до открити престрелки именно поради задачата да бъдат спечелени повече избиратели за Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на извънредните избори. При настоящата обстановка се оказва, че турските националисти и голяма част от турското общество са заинтересовани и разчитат на силна държавна власт, която те привиждат в увеличени правомощия за държавния глава. Доскоро всички опозиционни партии в Меджлиса не възразяваха за промяна на конституцията, но не приемаха повече права за президента. След терористичнита актове десните националисти в лицето на Бахчели приеха да изпратят 3-ма свои представители да участват в преговорите за промяна на конституцията и редица турски коментатори посочват, че те приемат исканията на Ердоган.
Няма съмнение, че изказванията на управляващите относно атентатите, обвиненията и посочване на виновниците са преди всичко за вътрешна употреба и целят постигането на определени интереси. Независимо от международния им отзвук. Въпросът е дали ще продължи обстановката на несигурност при съседите. Не бива да се забравят целите на ИД. Тя не пести усилия да докаже, че е "държава" и черпи финансови средства по начин, към който Анкара не е безразлична, но след намесата на Русия бойците й напускат масово сирийските територии и чрез бежанските потоци се насочват към Европа. В същото време чрез създаването на ислямистки структури в Либия, Йемен, Алжир и други страни в Африка се пренасочват към нови нестабилни региони, където е лесно да действат и привличат съидейници. Турция сигурно наистина стана жертва на терористични атаки от страна на тази организация, но повечето наблюдатели изразяват становища, че е жертва на собствената си политика да допуска пребиваване на бойци на ИД на собствена територия, да подкрепя различни ислямистки опозиционни групировки в Сирия с цел отстраняване от власт на режима на Башар Асад, да държи отворена границата си със Сирия и да дава възможност на милиони сирийски и други бежанци да преминават през цялата страна на път към Западна Европа. Последното, казват, че е добро оръжие в турски ръце, защото дава възможност за поставяне на условия на ЕС за постигане на собствени интереси, които не са от вчера. Като отпадане на визите например. Или съгласие за създаване на т.нар. зона за сигурност по турско-сирийската граница, чиято цел е да не се допусне там власт на сирийските кюрди, които са болшинство на тази територия и водят успешни битки с ИД. Неслучайно при гостуването на 6 януари т.г. на Джозеф Дънфорд, председател на Обединения център на генщабовете в САЩ, турските му колеги са изразили притеснения относно действия на сирийските кюрди в Северна Сирия, включително в т.нар. зона за сигурност, които според турските военни са опити за създаване на сирийски коридор с промяна на демографската структура там в полза на кюрдите. А те са единственият съюзник по суша на САЩ в борбата им срещу ИД.
В тази връзка случаят с ПКК е различен и се отнася до нейните инициативи и призивите за "автономен район", който в Северна Сирия де факто съществува за сирийските кюрди, а в Ирак лидерът на кюрдите Масуд Барзани си управлява Иракски Кюрдистан като самостоятелна държава и дори не счита за необходимо да уведомява Багдад за свои действия и договорки. Без да се акцентира за ангажиментите на Анкара да съдейства за преноса на петрол от Иракски Кюрдистан към други региони, включително Европа. Въпросите, които задават редица турски коментатори, се отнасят до цената, която ще плати Анкара за политиката си. Тази цена всъщност ще се плати от редовите граждани, които са жертва на зверските терористични акции в Турция. Но цената е и насаждането на напрежение и страх в турското общество, което вещае несигурност и нестабилност във вътрешната политика. Защото атаката в Истанбул на практика доказа и пробив в турската система за сигурност, която по принцип се слави с високо ниво. Дори турските граждани вече са наясно, че управляващата ПСР направи стратегически грешки, които дестабилизираха обстановката. И те се отнасят както до увлечението по ИД с цел да се ползват като оръжие в собствен интерес, така и с воденето на преговори с нейни представители за освобождаване на турските заложници при превземането на Мосул, Ирак, прекратяването на преговорния процес с ПКК, които се бяха съгласили да сложат оръжие, и редица атаки срещу собствени граждани, които изразяват различно мнение от това на управляващите.
В това отношение красноречив пример са проучвания, които прави Университетът "Кадир Хас" в Истанбул за мнението на турското общество за злободневните проблеми на държавата. Оказва се, че 50,3% от изследваните 1000 турски граждани в 26 града смятат, че правителствената политика по отношение на Сирия е неуспешна, а 46,5% са изцяло против всякаква турска намеса в Сирия. 78% считат, че ИД е заплаха за Турция. 32% са на мнение, че Турция трябва незабавно да върне сирийските бежанци.
Изследователите подчертават, че т.нар. традиционен турски синдром на вълк-единак бележи спад. 29% са в поддръжка на изолационистична външна политика, но само 19,5% са за по-близки отношения със САЩ и 17% искат по-тесни връзки с ЕС. Дали са странни резултатите? Не, просто обстановката е размита и несигурна, а медийният натиск на проправителствените медии у нас биха нарекли "хибридна война". Обществото е объркано, а единствено малкото опозиционни турски медии дават негативна оценка на водената външна политика и подкрепят изводите си с факти от последните събития в страната и региона. Наяве излизат информации, че след 2002 г. са прекратени 282 подписани споразумения с 24 държави, в т.ч. подписани с Багдад още през 2008 г. 48 спогодби за сътрудничество в различни области. Прекратено е действието и на създадения през 2010 г. на Съвет за сътрудничество на високо ниво между Турция и Русия, а съгласувани 50 спогодби между двете страни вече нямат практическа стойност. В Египет президентът Сиси отмени всички подписани от Морси споразумения с Турция, защото Анкара и до този момент не се е отказала от подкрепата си за "Мюсюлманските братя". След свалянето на руския самолет и 4-те споразумения с Киргизстан "излязоха от употреба", а тези със Сирия "бяха поставени на закачалката". Изводите са, че след идването на власт през 2002 г. на управляващата ПСР вместо създаването на съюзници, основаващи се на национални интереси, Турция е предпочела механизми за стратегическо сътрудничество в зависимост от моментните очаквания и за 14 години точно такъв ред съществува с 24 държави.
В същото време смайващо звучат думите на президента Ердоган, с които той изразява отношение към декларация против действия на силите за сигурност в Турция на 1000 местни и чужди академици, в т.ч. Ноам Чомски. В реч пред турските посланици в Анкара на 12 януари той осъжда терористичния акт в Истанбул за 40 сек. и се спира подробно на въпроса с петицията на академиците. Най-гласовит в тази кампания се оказва осъденият престъпен бос Седат Пекер, хардлайнер и поддръжник на ПСР, който в прав текст казва: Ние ще разпръснем вашата кръв и ще я поръсим. И то защото Чомски казал пред ТV 24, че "Турция обвинява ИД, на която Ердоган оказва подкрепа, а също и на "Ал-Нусра", която не е по-различна от ИД. Ердоган обвинява кюрдите, които са основна сила в борбата срещу ИД в Сирия и Ирак. Това е двойствена политика. Има ли нужда от друг коментар?".
Да, Турция е сложна и мощна държава. Предстоят интересни събития и едва ли терористичните атаки в Истанбул и Диарбекир ще са последните. Но държавните служители ще могат всеки петък след обяд да отсъстват от работа заради петъчните молитви в джамиите. Това е една от последните придобивки, наредени от Ердоган. В допълнение на указанията как да се държат благопристойно младите мюсюлмани на обществени места. Някои от тях все пак успяха да пуснат в туитър, че "разликата между Хитлер и Ердоган е само тази, че Хитлер е по-нисък". Дано не им забранят социалните мрежи, защото там ясно може да се види, че съществуват други мнения. Всичко това е в пряка връзка с процесите, които текат и в Европа. Може само да се спори кои са причините и кои следствията. Дано ние не сме най-потърпевшите, защото сме най-близо...
 

Едва ли терористичните атаки в Истанбул и Диарбекир ще са последните...
Снимки БГНЕС