Франция - "персона нон грата" в Северна Африка

Беноа Делма
Le Point

Ако някога в една мрачна неделя на Еманюел Макрон му хрумне да направи официално посещение в някоя от страните от Магреб, може би ще му бъде отказано. Франция не е в най-добри отношения с авторитарните режими на Юга.
Мохамед Шести прекарва много време в парижкото си имение в подножието на Айфеловата кула, но това не означава, че пие чай с френския президент. Дипломатическите отношения на Франция с Кралство Мароко са на най-ниското си ниво, Рабат отзова посланика си от Париж. Когато шест провинции на Мароко бяха разтърсени от земетресение, Париж, както и много други страни, предложи помощта си, спасители и логистика. Кралството учтиво отказа, предпочитайки Саудитска Арабия, ОАЕ, Испания и Великобритания. Такава е "дипломацията на помощта" - дори в трагични моменти подкрепа не се приема от всички.
В Алжир току-що беше нанесен нов удар по развалените френско-алжирски отношения. Неотдавнашното решение на алжирското ръководство има за цел не само да забрани използването на френски език в училищата, но и да забрани програмите с преподаване на френски език в частните учебни заведения, особено с цел получаване на френската образователна степен "бакалореат" - право на постъпване във висшите учебни заведения във Франция.
Що се отнася до политическата атмосфера, официалното посещение на президента Теббун в Париж многократно бе отлагано поради прекомерните протоколни изисквания на Алжир.
Изводът е един: за първи път в историята си Франция е в лоши отношения с двете страни "тежка категория" от Магреб. Военно-политическите отношения с Алжир са до голяма степен развалени, но предизвиква безпокойство фактът, че противоречията с Мароко могат да преминат от конюнктурни към структурни.
Ако френският президент поиска да отиде в Тунис, той ще трябва да забрави за държавния преврат, организиран от президента Саид през 2021 г., който подкопа демократичните основи на "Арабската пролет" от 2011 г. Франция си затвори очите за това и продължава да споменава Тунис, когато трябва да се решават проблемите с нелегалната емиграция. Обаче в президентския дворец в Картаген продължават да споменават думата "суверенитет", съобщавайки средно веднъж в седмицата за осуетен заговор. Опитите на Тунис да премине на страната на Москва и страните от БРИКС не убягнаха на никого.
Що се отнася до Либия, това не е страната, която трябва да се посещава. Това е площадка за дипломати, военни и бунтовници.
Престижът на Франция, който беше в зенита на своето влияние през 2011 г., когато скандираха името й и развяваха флага й, беше напълно загубен за малко повече от десет години.
А имаме съдебен процес по делото за либийските пари, за които се твърди, че са свързани с Никола Саркози. Той определено няма да подобри ситуацията. Накратко казано, задънена улица.
Как можа Макрон толкова да сгреши в преценката си? Когато младият президент се втурна на световната политическа сцена, всичко му се струваше възможно. Той беше на 39 години, за колонизацията се знаеше само от учебниците по история.
Междувременно всички негови предшественици имаха пряко отношение към Магреб и към деколонизацията - Митеран беше канцлер (пазител на печатите) в правителството на Ги Моле, което осъждаше алжирски активисти на смърт; Ширак се включи като доброволец във войната в Алжир и, според осведомени лица, е загубил девствеността си в алжирски публичен дом. Макрон искаше Франция да върви в челните редици и да сложи край на споровете на 20-и век. Той разказа това на 80-годишния лидер на Алжир, на когото и да диша му беше трудно.
2017 г. бе наскоро, но ни се струва, че е минала цяла вечност. Русия още не беше мислила да започне специалната операция в Украйна, която предизвика глобалния голям взрив. Инфлацията изяжда покупателната способност на семействата, Русия използва като оръжие пшеницата, на която е водещ износител. Цари голям безпорядък. А Франция се оказва в... изолация от собствените си бивши колонии.
В южната част на Магреб Сахел премина в ръцете на пучистите, приласкани от Владимир Путин (лидерите на Мали и Буркина Фасо бяха приети в Санкт Петербург), принуждавайки Париж да се оттегли и предоставяйки възможност на джихадистите спокойно да процъфтяват. На север от Сахел неопитните бунтовници, дистационно управлявани от Русия, не можаха да получат Магреб. Но ситуацията далеч не е спокойна.  
Ислямският свят обаче отхвърля не само Франция. Наскоро посещението на делегация на Европейската комисия беше отложено по инициатива на Тунис. Комисията трябваше да проведе преговори по повод миграцията и оказването на помощ. След тази отмяна външният министър Набил Амар публикува своя снимка, направена в Москва до руския му колега Сергей Лавров. В придружаващия текст той прославя бъдещото всеобхватно сътрудничество. И това след отказа да приеме делегация на ЕК на територията на Тунис. При тези темпове може спокойно да се замени "Франция" с "Европейски съюз" в списъка на неформалните "персони нон грата" за Северна Африка.