Епохата на презрението
/ брой: 138
От няколко дни насам човек не може да влезе във фейсбук или да отвори вестник, без да прочете как сега през юни протестирали "младите", "красивите", "интелигентните", "богатите". А през февруари протестирали простите, неграмотните, тъпите, селяните.
Главният редактор на българския "Форбс" пред бТВ със сълзи на очи и треперещо романтично гласче описа дори как видял милионер на юнските протести. И това трябва да ни покаже как елитът, висшите класи излизали да протестират вече.
Този юнски протест няма да успее, именно защото се опитва да прокара такава разделителна линия в обществото. Не можеш да делиш хората по този начин и да разчиташ да изразяваш някакъв интерес. Заради това протестът е градски, самодоволен и неясен.
Излизат да протестират хора, които нямат за какво да протестират, а стоят по улиците само защото са чели в жълтите списания, че това е новата политическа мода на сезона.
И нещо повече - 10 хиляди в София почнаха да си мечтаят за нова десница и заради това дори и да постигнат политическите цели, май пак ще бъдат разочаровани от резултата от всякакви избори. Бутиковите десни партии не се котират по тези ширини. Младите, красивите, съвременните не могат да бъдат изразители на широки социални настроения, просто защото са една умишлено самоизолирала се част от обществото, която обича да пребивава в своята политическа фантазия.
А като прокарват разделителните линии, те по-скоро вредят, отколкото постигат нещо. И така участват в безкрайния спектакъл на българския инфантилизъм, който не спира да изумява.
Тези дни към него се присъедини и Цецка Цачева, която на 15-ия ден от съществуването на кабинета "Орешарски" го обвини, че са излъгали за откриването на работните места. Това е все едно да обвиниш доктора за болестта си още с влизането в кабинета.
Ама какво ли си викат - те тъпите, грозните, бедните са толкова глупави, че на всичко ще се вържат.
Живеем в епохата, в която елитът започна да презира всички останали. Ама протестите им няма да помогнат в тяхното заобичване.