Думите в Брюксел са едно, действията - друго

Нещо наистина куца в нашия европейски, демократичен и цивилизован свят, щом и Борис Джонсън, кмет на Лондон, казва, че е "възмутително посегателство върху свободата на словото, проява на цензура, която напомня на някои от най-мрачните моменти от историята на Германия през ХХ век" заради съгласието на Берлин да има съдебно преследване срещу сатирик и водещ на регионално телевизионно предаване, който си е позволил осмиване на турския президент Ердоган. "Цялата ситуация е позорна" счита евроскептикът Джонсън и никак не се колебае да посочи канцлера Меркел като лидер на "този клуб на уж либерални западни нации", който "реши раболепно да приеме искането на Ердоган", защото се оказа, че Европа няма контрол върху границите си, миграционната криза подкопава единството на самия ЕС, а Турция държи в шах Брюксел в тази връзка. Повече от очевидно е, че 35-годишният телевизионен водещ в крайна сметка няма да  се явява пред германски съд. Но самият факт, че вбесяването на Ердоган от "изключително безвкусната и доста обидна сатира, която се шегува със сексуалните предпочитания на турския президент", може да впрегне "цялата дипломатическа и политическа тежест на Турция" в стремеж да му се търси съдебна отговорност за обида на държавен глава, е красноречиво доказателство, че понякога думите в Брюксел са едно, а действията - друго. Защото всички в ЕС се кълнат в европейските ценности, изискват кандидатите за членство да осигуряват независимост на медиите, да не преследват журналисти заради критични предавания, да се стимулира разследващата журналистика или да не се подкрепят гонения или сваляне на предавания поради сатирични материали, карикатури и т.н., а на практика при първия сигнал за "обида" на държавен глава започва или съдебен процес, сваляне на предавания или просто освобождаване на прегрешилия поради накърняване имиджа на даден управляващ. Примери вече има достатъчно, и то във всички страни членки на ЕС, но най-трудно обяснимото в тази ситуация е, че когато лидерите на Европа вкупом участваха преди година в "Шествие на единството" след терористичния акт срещу редакцията на "Шарли Ебдо", те сякаш забравиха, че като причина за този терор се сочеше публикуването на карикатури, които според някои накърнявали религиозните им чувства. В тази демонстрация на съпричастност участваха, разбира се, и Меркел, и турският премиер Давутоглу, но днес ситуацията сякаш е различна. Появи се още едно доказателство, че настоящите европейски лидери, но и тези в Турция, не са в състояние да проумеят, че карикатурите, шегите, сатирата, дори и безвкусни, са начин да изразиш мнение, да проявиш остроумие, да кажеш неща, които по различни причини се премълчават. В минали векове монарсите са имали шутове, на които единствено се е позволявало под формата на шеги и закачки да казват нелицеприятни истини за господарите си, а който е бил достатъчно умен, просто е вземал необходимите решения. Днес Ердоган излиза от кожата си при публикуването на карикатури или критични материали, а реакцията се изразява в арестуване на журналисти, закриване на медии, завеждане на дела срещу обидили го хора (според Борис Джонсън 1845 на брой), спиране на социални мрежи и т.н. Някой наскоро припомни как реагирал например Де Гол в качеството на френски президент, когато един карикатурист непрекъснато публикувал своите творби, които го представяли в не особено приятна светлина. Поканил го на гости, почерпил го и след това просто посочил носа си, за да може художникът карикатурист да има реална представа как да го рисува. Посочил само носа, а не другите обидни внушения. Добър вкус или просто обигран политик, който знае цената на нарушени права като свобода на изразяване? У нас напоследък нашумя случаят с карикатурите на премиера, който един безспорно талантлив и остроумен карикатурист дълго време правеше за една национална телевизия. Първо свалиха карикатурите от сайтовете, прекратиха договора с художника, после се разшумя в общественото пространство, появи се на екран премиерът и обяви, че качва карикатурата в своя фейс и дори "завидя" на автора за възобновяването на договора му в телевизията и то "с по-висока заплата от моята", но остана привкусът за нещо нагласено, неистинско, горчиво. А качената карикатура във фейсбук не е онази с мутрите, конски и свински опашки. Дали жилото е извадено? Някак по-различно реагира при подобен случай със същия художник карикатурист експремиерът Сакскобургготски. Преди години този художник направи изложба с карикатури предимно на Сакскобургготски и получи лична покана от него за организиране на същата изложба на друго място, и то с откупки от самия експремиер. А карикатурите никак не бяха щадящи и не само носът бе тема за осмиване или шега. Важното е, че и тогава, и сега карикатурите са със силни послания, с чувство за впечатляващ хумор и в крайна сметка не са унижаващи героите. Въпрос на други представи за нещата. Защото тези дни "Репортери без граници" отново обявиха, че България е със 7 места по-надолу в класацията за свобода на словото и вече заема 113-о място, т.е. последното в ЕС.
Не може да се отрече, че и в други европейски страни има стремеж за овладяване на медийната среда или сваляне на сатирични предавания. В Брюксел често критикуваха Будапеща в това отношение, после и Полша. В Хърватия нашумя случаят със спиране на финансирането на независими медии, сваляне на сатирично предаване от екрана на националната телевизия, но никой не е допускал, че и канцлерът Меркел може да си позволи да се поддаде на натиск на Ердоган и да се съгласи за започване на разследване срещу германски сатирик. Та тя е символ на обединена Европа и пример за подражание, който ние следваме безпрекословно. Може би в Берлин не са забравили, че същият сатирик имаше песен, посветена на ексфинансовия министър на Гърция Варуфакис. А той пък си позволи да каже преди дни, че "германската политика на строги икономии води Европа към нейната гибел" и още - "проблемът на Меркел е, че смята, че една държава трябва да се ръководи, както се ръководи едно домакинство". Как да се преглътнат думи като "тя винаги отлага за следващия ден решаването на проблемите, оставяйки гангрената да се разпространи до момента, в който обстоятелствата я принудят да действа, но тогава не търси истинско решение, а просто начин да запази статуквото"?
Сигурното е, че няма да загуби самообладание, ще запази мълчание и ще направи онова, което е в интерес на Германия. Въпросът е дали случките с карикатурите и сатиричните предавания са в интерес на цивилизована Европа, защото за тази Европа с нейните ценности като свобода на словото са дали живота си милиони европейци след десетки години борби и лишения. А въпросът с мигрантската криза е работа на европейските лидери, които я проспаха преди време, недооцениха корените й, объркаха се в геополитическите промени и сега се налага в спешен порядък да вземат решения, които европейците трудно преглъщат. Дано действат не като в случаите с карикатури, сатирични предавания или материали на разследващи журналисти.