Днешният ни рай

Ще тръгна вече пеш. Няма да използвам тролеите и автобусите, които ми повтарят между всеки две спирки следните думи: "След установяването на превозното средство натиснете БУТОН за отваряне на вратата за слизане". Кой е този БУТОН и къде се намира, всички знаят (това нововъведение е вече отдавнашно), а ако случайно някои хора не знаят, друг ще го натисне вместо тях.
Още когато го е записвала, дамата с инак хубав глас (за проклятие и записът този път е хубав) би могла да се противопостави на неправилно употребеното БУТОН. Сега то звучи като изречено от стара арменка. Би трябвало да се каже БУТОНА! Може да се уточни, като се прибави някое прилагателно, за да стане ясно, че се има предвид бутонът за отваряне на вратата. Дразнят ме също, както предполагам, че дразнят и други грамотни българи, и четирите купешки думи "установяване на превозното средство". Би могло да се каже простичко "спиране не тролея".
Пиша за този на пръв поглед периферен проблем, защото, след като все още не се приема отдавна предложеният закон за българския език, трябва многократно да повтаряме колко важен е той. Явно съществуват сили, дано си внушавам това, които имат интерес от безкрайното забавяне на всяко разглеждане и строго регламентиране на този изключително важен национален въпрос.
Не е ли езикът, който ни кара да се чувстваме все още някаква общност и сега, когато за разлика от времето на социализма, има българи, които не си знаят броя на парите за сметка на други, също българи, които ровят из кофите за смет, за да намерят недоядено залче хляб. Винаги, когато видя възрастен човек с все още запазени, прилични дрехи, да бърка в кварталния боклук, се чувствам виновен - сякаш лично аз съм довел или някой ме е питал да дойде ли сегашната криворазбрана демокрация...
 Вярно, че преди ни обещаваха земен рай със сити и напълно доволни от съществуването си хора. Но дори това да е било илюзорно, почти всички живеехме прилично. А малък процент изключения не одобряваха тогавашния ни живот и чакаха да дойде сегашното положение... Е, дочакахме го. Сега доста голям процент от нашите сънародници гладуват в буквалния смисъл на думата, а други съществуват някак.
Започнах тези си редове с употребата на БУТОН вместо БУТОНА и с нетърпението си да се направи най-после закон за българския език поради важността на проблема. И друг път съм писал по езикови, по-скоро говорни проблеми, не само защото се дразня от неправилно казаните или написани думи. Публичен факт е, че ако съвсем малка част от нашите сънародници забогатяха след  Десети ноември, то мнозина трагично обедняха. Мнозина (голям процент) от първите и вторите обаче ОПРОСТЯХА - навъдиха се не само неграмотни и малограмотни, а и нагло демонстриращи простотията си. Доста от тях дори не подозират своята малограмотност.
Писал съм, пиша и занапред ще пиша за неправилната употреба на думичките ЕДИН, ЕДНА или ЕДНО в случаи като "всеки един човек", "всяка една дама" и "всяко едно дете", където те са напълно излишни и са паразити в словото ни. Бях започнал да си ги записвам - кога и от кого са употребени по телевизиите (освен във всекидневния говор), но се отказах, поради масовото им изричане. С тях редовно или често си служат от президента и министрите до редовите граждани на републиката, които се явяват с щатна заплата или безплатно на малкия екран. Малко са водещите или поканените гости, които не правят тази грешка и аз използвам случая да благодаря на онези и на майките и учителките им, които са ги научили на правилен български език.
Някой ще каже "Гледай с какво е седнал да ни занимава този Панчо?" Ще му отговоря кратко - на питащия и на всички замърсяващи словото ни с чуждици: Без език няма нация! Толкова много ли пречат на някого България и българите?