Да служиш на истината

Вчера беше 9 септември. За 68-и път след 1944 г. Нямаше манифестация. Нямаше знамена и трансперанти, шумни и празнични площади и улици. С изключение на трафика и задръстването от завръщането на празнуващи у нас и в чужбина българи... Вестниците писаха, че Кеворк се завръща на екрана във времето на "На четири очи с Цветанка Ризова". Писаха още, че Невена Цонева осъдила "Вирджиния Рекърдс", че Деси Бакърджиева се върнала от Царево, че Димитър Рачков не се е разделил с Мария Игнатова, че Мадона си е изрисувала гърба с образа на Барак Обама... И какво ли още не. И нито ред за Девети септември... Е, показаха филма "Имало едно време в Мексико", показаха филма на Би Би Си "Истинският кръстник", показаха и българския "Вчера"...
Вчера около 200 души се поклониха на Братската могила, а преди това почти същите бяха в залата на "Позитано" 20 да чуят Велко Вълканов, Крум Василев, Янаки Стоилов, Джуни Александрова... Единствено Тв7 показа документален филм за Девети септември, за да продължи спора от някои сутрешни блокове какво е тоя ден - преврат или въстание, влизане на Съветската армия или революция...
В същото време партизанската внучка Лиляна Павлова продължи регионалното си строителство плътно до премиера - комуниста и футболиста, бодигарда на Тодор Живков; комунистическият наследник Николай Младенов продължи да прави опит да се лекува от социалистическия СПИН, като много други свои съратници от ГЕРБ; Вежди Рашидов продължи да се подмазва и подчинява... Лъчезар Тошев поиска на мястото на Царя Освободител да сложат Аспарух... Друга една рожба на Девети септември - министърът на образованието, продължи да се бори срещу чалга тетрадките вяло и неубедително, и то във време, когато неграмотността взима все по-големи размери... А четивата за Златко Баретата, Таки, Брендо и пр. продължиха да се продават по книжните сергии...
На много хора паметта и историческата правда изневеряват тотално. Включително и на историци. Защото слагат каруцата пред коня. Или просто не желаят да служат на истината. Все пак тоя ден е повратен. Не превратен.
За добро, според някои не съвсем само за добро, той слага друго начало, обръща хода на българското развитие, променя строя, собствеността, посоката. След още много години историческата характеристика ще сложи много по-трезва, истинска и заслужена оценка на времето, белязало събитията около Девети септември. Няма как иначе. Да се зачеркне с лека ръка тая дата в българската история е грях и слепота... И за печата, и за електронните медии, и за гражданското ни общество...