Бели пари за... силикон

Когато премиерът Борисов ни каза, че сме богати, но мързеливи, не само не му повярвахме, но и се засегнахме. Защото повечето от нас не принадлежим нито към едната, нито към другата категория. Сигурно е вярно, че през миналата година българското население е спестило почти 4 милиарда лева. И че това ниво е рекордно за последното десетилетие. От което обаче не следва, че сме се опаричили всички, колкото и министър Дянков да уверява, че е така. Според него не  ставало дума за малка част от населението, която е много богата, а за 800 хиляди влогове, съответно за 800 хиляди заможни семейства. И ако всяко семейство се състои средно от четирима, това означава, че над три милиона българи са богати.
Забележителни са премиерските легенди за "лесния" начин да се изкарват пари. "Стотици милиони даваме за отчуждителни процедури по магистрали. С Лили (министър Павлова) сме платили нивата по 700-800 лева квадратния метър - казва  той. - Хайде парите в банката и всеки месец лихвичка - колкото, толкова. И като го питаш на улицата как се чувства, той вика - зле се чувствам, беден съм."
  Тази игра с цифрите е не само нескопосана, но и непочтена. Броят на дребните спестявания може и да е 800 хиляди, но големите пари не са там. Те са в сметките на милионерите, чийто брой също е рекорден. И ако правителството ще си приписва заслуги, нека започне с това, че засили имущественото разслоение до непоносими размери. "Много хора направихме богати", заяви премиерът. По-точно щеше да бъде да каже, че са направили малко хора много богати. Защото лъвският пай от свързаните с магистралите отчуждения отиде у онези, които предварително бяха изкупили терените, знаейки къде ще минават трасетата. А на дребните собственици бяха платени едва по 70 лева за декар черешови насаждения, както си спомняме от протеста при една от копките на магистрала "Струма".
Нелепи са и изявленията, че от ленивост българинът се е превърнал в лихвар, вместо да инвестира. Стопанската активност е занижена не само и не толкова заради кризата, а заради небивалата повсеместност на партийно организирания бизнес. Срутената язовирна стена, отнесла харманлийското село Бисер, даде повод да погледнем под лупа шефа на "Напоителни системи" Георги Харизанов. В блога си той е записал, че на принципа на лоялността членовете на ГЕРБ трябва да имат достъп до потенциални клиенти и пазари с предимство пред останалите предприемачи. Няма съмнение, че Харизанов, сравнен от земеделския министър чак с Бил Гейтс, действа тъкмо по този начин в системата, която управлява. И че не би си го позволил, ако това не е обичайна и дори задължителна практика и на по-горни нива, включително и на най-високото. Защо им е тогава на "останалите предприемачи" да участват в търгове или да инвестират по друг начин, след като всичко е предрешено? Сигурно не им е уютно да преживяват от "лихвичката", която им дава банката, но друг избор просто нямат.
При това отношение към публичните средства раздаваните бонуси в едно или друго министерство никак не ни изненадват. В интерес на истината трябва да кажем, че заплатите на служителите, особено на някои категории, са далеч от върха на сладоледа. Не е редно специалисти с по два-три езика и също толкова магистратури да получават колкото за хляба и парното. От друга страна обаче, сега сме в криза и никак не върви премиерът непрекъснато да зове Европа да свали заплатите си до нашите, а същевременно ведомствата да раздават многократно по-високи бонуси от премахнатата 13-а заплата. И тон за това даде тъкмо финансовият министър, който доскоро се кълнеше, че няма да има допълнително стимулиране.
  На този фон шефката на Здравната каса Нели Нешева не е изключение. И ако скандалът с взетите от нея 12 хиляди лева се разви скокообразно, то е заради нетърпящия й възражение тон на самозабравила се герберка, въобразила си, че всичко й е позволено. И навярно заради информацията, че е увеличен тройно бюджетът на клиника, в която служителки на касата са си слагали... силикон в бюста. С нашите бели пари за болни дни.
  Първоначално Нешева твърдеше, че не се срамува от получения бонус, защото цени труда си. Заяви, че няма да върне парите, после - че ще ги дари, но някак си всички знаехме, че Борисов ще я доведе до оставка. И това се случи за по-малко от 24 часа. Сигурно пак ще има коментари, че положението с кадрите в ГЕРБ е трагично. Така е, но е и истина, че срещу хванатите в крачка се действа светкавично и безцеремонно. Кадрите идват и си отиват, но рейтингът на партията остава. Това е една от тайните да управляваш лошо, но да имаш високо доверие. Нещо, което отляво не се научихме да правим дори и когато управлявахме добре.
   Други текстове от автора на: ivoatanasov.info