България избира бъдеще

Боян БАЛЕВ*

Управлението на ГЕРБ придаде на българския преход завършен вид. Формално, не само в България, а и в цяла Източна Европа през последните 20 години трябваше да се случи промяна към демокрация и пазарна икономика. На практика обаче под външния натиск страните от бившия Източен блок се върнаха към битието си отпреди Втората световна война. Съвсем логично в държави като Полша, Чехия и Унгария този преход мина без особени сътресения, защото те отново са страни от Средна Европа със средноевропейски жизнен стандарт и развитие на политическите институции.
В България обаче този вид преход нямаше как да бъде така позитивен. У нас това връщане беше не просто назад, а много надолу - към битието на една от най-бедните държави в Европа, преживяла две национални катастрофи и живееща в мизерия с 85% селско население. Такава е била страната ни до 1944 г. Съвсем логично тази икономическа част от днешния български преход е свързана с тотално обедняване и масова миграция на хора.
Политическият преход към миналото не можеше да не започне с формална демокрация. Не можеше обаче и да не завърши с връщане към реалността от 30-те години на миналия век - авторитарен режим и дискредитирани партии, страдащи от вождизъм и корупция. Само върховната власт на царя беше заменена с властта на неговия бодигард.
Четвърт век след началото на прехода България е отново там, където я е заварил превратът от 19 май. Както през 30-те години на миналия век, ние живеем в породена от икономическия либерализъм голяма или велика депресия. Настоящата икономическа криза опроверга напълно идеолозите на пазарния фундаментализъм и родния икономически преход.
В ход е и съответното геополитическо разместване на пластовете. Светът вече няма да е двуполюсен или еднополюсен, а многополюсен. Международната среда, която ни наложи този преход отпреди четвърт век, вече я няма. Със сигурност не сме станали много по-независими в условията на глобалната взаимозависимост, но бъдещето на България в момента в много по-голяма степен е в нашите ръце, зависи от нашия избор.
Предстоящият вот може да се разглежда като втори тур на проведения през януари референдум, но залогът не е в това БСП отново да бие ГЕРБ. Не става въпрос само и за вот "за" или "против" герберските сметки за ток. Дилемата между държавните АЕЦ в Козлодуй и Белене, от една страна, и частните фотоволтаици и американски ТЕЦ, от друга, също е само част от големия въпрос.
България избира между две коренно различни визии за нейното бъдеще. В различни условия и по различен начин те вече са били реализирани преди и след Втората световна война.
Едната, относително по-старата, е визията на българската десница, която споделят формации като ГЕРБ, ДСБ, СДС, ДБГ (Кунева), ДПС. Според тази политическа концепция България трябва да продължи без корекции посоката на досегашния преход. Да продължи да възстановява социално-икономическото и базираното на него политическо битие от времето преди 9 септември 1944 г., тъй като според гледната точка на родната десница тогава България е представлявала цветуща градина.
Тук разбирането трябва да бъде най-вече буквално - страната ни е била градина, доколкото основен и почти единствен икономически сектор е селското стопанство. Осъвременяването на тази концепция като за ХХI в. се получава с добавяне към селското стопанство на втори водещ сектор - туризма. В тази парадигма перспективата за България е да стане типична държава от Южна Европа по примера най-вече на Гърция и Португалия и в по-малка степен на големите Италия и Испания. Това означава не просто да бъдем най-бедните в Европа, но и при всяка криза да сме шампиони по безработица и задлъжнялост на държавата и/или на гражданите.
Политическото измерение на такова развитие представлява авторитаризъм с лидери като Костов и Борисов. Чрез източване на държавата и рекет върху бизнеса такъв режим акумулира достатъчно средства, за да купува медии, които с манипулации да поддържат статуквото и неговата безалтернативност. Постепенно се увеличава ролята и на втория инструмент за възпроизвеждане на властта - купуването на гласове и изборните фалшификации. Такива са специфичните български характеристики на ориенталско-средиземноморския политически режим.
Основното предимство на този модел на развитие е, че от държавното управление не се изискват никакви усилия. Всички текущи и елементарни дейности на правителството, като пътното строителство, се представят от медиите като свръх усилие. Правителството няма ангажименти към жизнения стандарт на гражданите, тъй като икономиката се саморегулира и държавата не е виновна за икономическите кризи, дори да продължават десетилетия.
Другата, алтернативната визия за развитието на България изисква сериозни усилия, много и качествена работа от страна на държавата, нейните институции и чиновници. Фундаментално различното в тази концепция е идеята, че българската държава трябва не просто да стимулира икономическото развитие, но и да реализира цялостна стратегия за модернизация на България. Създаване на силна конкурентоспособна икономика, базирана на високотехнологична индустрия, която да позволи на българските граждани да имат жизнен стандарт, сравним с този на развитите и богати държави в Европа.
Една толкова различна икономическа база изисква друга политическа надстройка - държавни институции по западен образец, европейски партии и представителство.
Мнозина биха казали, че този политически проект е просто мечта. За реализацията на тази българска мечта обаче нашата партия се е борила в продължение на много години и, въпреки неизбежните грешки, е постигнала много. Изборът на 12 май е между примирението с настоящото статукво на мизерията и борбата за по-добър живот и сбъдване на мечтите.

* Авторът е кандидат за народен представител от Коалиция за България в 23 МИР