Американците се опълчват на статуквото

Няма съмнение, че кандидатпрезидентската кампания в САЩ се следи под лупа по цял свят и причините са повече от прозрачни. За Европа в  периода на насложени една върху други кризи, които не само подкопават единството, но и принизяват отношенията между страните членки на ЕС до ниво едва ли не на "студено приятелство", изходът от битката вътре в Демократическата и Републиканската партии и избирането тази година на следващия стопанин на Белия дом е въпрос на сигурност за Запада, стабилност в отношенията Вашингтон/Брюксел и опора в ситуации на геополитически напрежения.
Настоящия сезон на първичните избори вестник "Ню Йорк Таймс" нарече "реалити шоу на обиди, предателства и открити вражди". Изводи за незачитане на оставена от президента Рейгън препоръка за "недей да злословиш по адрес на никой друг републиканец" издават носталгия по времена, когато и дебатите, и изявите на кандидат-президентите се съобразяваха с норми като приличие, принадлежност към консервативните като цяло порядки на американското общество и стремеж за принадлежност към ценности, които ние свикнахме да наричаме европейски. Днес никой не се изненадва, когато прочете в споменатия престижен вестник заглавие като "Как далновидната и отворена към хората Републиканска партия на Рейгън се превърна в ксенофобската и тъпоумна партия на Доналд Тръмп и Тед Круз".
Разбира се, че избирателната система зад Океана, партийният живот там и начинът, по който протичат първичните избори, нямат аналог в Европа, да не говорим за България. Но тенденциите в настроенията на избирателите и изявите на кандидатите и от двете партии (Демократическа и Републиканска) за президент са наистина сигнал за това, което можем да очакваме да се случи и в Европа, включително у нас. Повечето американски наблюдатели са силно впечатлени от факта, че кампания 2016 г. е "белязана предимно от гнева на избирателите и на двете партии". Друга някак изненадваща констатация е, че това е първата президентска кампания, в която делът на гласоподавателите между 18-29 г. е незапомнено голям и е основна причина да се получават изненади в резултатите в щатите, където вече приключиха първичните избори за излъчване на кандидатите и от двете партии. Активността на младите избиратели се обяснява с желанието за промяна, или както казват коментаторите в САЩ, "това поколение мечтае да направи света по-добро място". Дали наистина младите американци, без значение на етнос и религия, "искат да направят нещо повече от това да гласуват", е спорно, но не може да се отрече, че резултатите от проведените вече четири съревнования доказват, че и за Доналд Тръмп, и за Марко Рубио, и за Тед Круз от Републиканската партия са гласували по-голям дял млади избиратели. Победител и в това отношение е Тръмп. Странно е, че 74-годишният демократ Бърни Сандърс събира най-много младежки гласове и е в състояние да изпълни улиците в Лас Вегас с толкова много млади поддръжници, че наблюдателите говорят за явление. В Невада например той е привлякъл 8 от 10 млади избиратели, независимо че остана след Хилъри Клинтън с 5,5% в този щат. Скъсяването на разликата между демократите Сандърс и Клинтън, която в началото на кампанията беше 20%, се обяснява именно с подкрепата, която младите американци му осигуряват. Тя е скочила до 41% и се счита, че се дължи на факта, че Сандърс е съумял да отговори на желанието на младите да бъдат част от кампанията, да са полезни, да са активни, да им се чува гласът. Когато призивите на Сандърс са за почтеност, разсъдливост и откритост, той печели младежките гласове.
Оказва се, че според проведени на този етап от първичните избори социологически проучвания избирателите между 18 и 29-годишна възраст не само са се активизирали, но и са поставили политическия опит и бизнеса на задни позиции. Предпочели са в отговорите си морални понятия като честност, почтеност, внимание и т.н. Дали пък младата Америка не се връща към ценностите от времето на войната във Виетнам, когато масови протести и "движението на цветята" дадоха тласък на промени, които преобразиха положително страната им? Тогава с американското знаме в ръце младежите в голямата си част отрекоха войната. Днес млади хора, които не принадлежат към никоя партия, от различни етноси и изповядващи различни религии, настояват за пряка връзка с предпочитания кандидат за президент и искат да са участници в кампанията му, за да го запознаят с проблемите си, да го убедят, че решенията трябва да се взимат веднага, и дори да споделят с него лични въпроси. Това, казват, е зов за общуване и се оказва, че почти всички кандидат-президенти, които все още са в битката за президент, са се съобразили с новите настроения сред младите американци и се разхождат с тях, правят селфита, ръкуват се с всички, разговарят без умора, докато има събеседници.
Странно, но водещите коментатори на кандидатпрезидентската кампания в САЩ не пропускат да отбележат в анализите си точно тези нови явления и дават по-висока оценка на тези кандидати, които не пренебрегват по-силната ангажираност от страна на новите поколения избиратели. В същото време те са особено язвителни, когато се налага да отразяват дебати на кандидати за президент по тв канали, в които те си разменят нелицеприятни, агресивни и дори цинични изрази, и това е "другата страна на медала", т.е. срещу открито поставящите въпроса за промени млади американци стои поведението на кандидати, които безцеремонно заливат опонентите си с "помия" и обвинения, целящи дискредитирането им. Круз например в дебат пред Си Ен Ен в Хюстънския университет никак не се притеснява да попита Тръмп: "Когато говорим за полудял фанатик, за вас ли говорим?" После със заядлив тон агресивно атакува с критики миналите фалити на Тръмп, използването от негова страна в строителните му дейности полски работници, подчертава основната роля на наследството му за постигането на бизнес успехите и т.н. В същото време редица от изказаните становища на смятания за политически аутсайдер Тръмп не толкова разсмиват мислещите американци, колкото ги озадачават. Но той печели на този етап и даже предизвиква публикуването на статии, в които се коментира как да се спре възходът му. Наистина Тръмп често мени позиции, особено за имигрантския въпрос, за тероризма, за стената с Мексико, за примирието в Сирия, но някои оценки като тази, че Либия е щяла да бъде по-добре, ако Кадафи не е бил свален по такъв начин от САЩ и коалиция, стоят по-близо до мнението на все повече европейци. Да не говорим за оценката, която дава на Путин, и то в обратна посока на сатанизирането му от повечето американски медии. Явно настоящите кандидати на първичните избори в САЩ са проумели, че "не само заиграването с хорските предразсъдъци за миграцията и тероризма дава добри политически резултати", но и опълчването срещу статуквото на "старите бонзи" сред ръководните апарати на партиите. Може би затова и Джеб Буш е вън от играта още в началото.
Казват, че тазгодишната президентска кампания ще струва над 5 млрд. дол. Това е поне 10 пъти повече от кампанията, при която бе избран Рейгън. Медиите зад океана са наясно, че всички "захлебват" в среда с толкова много пари, независимо дали ще спечелят или не. Лъскав имидж и слава получават и загубилите. А тази година кампанията е нещо като референдум за политика на промени и се води в атмосфера на отхвърляне на традиционни политики и партийни величия. Поне такива са внушенията. Докато всъщност президентските избори в САЩ са наистина най-голямото политическо шоу в света и се съпътстват от изтощителен, отчайващо скъп маратон с голям залог - кабинета в Белия дом, където се решават съдбините на човечеството.
Националните избори ще са на 8 ноември и кандидатите с щабовете си вече са в подготовка за тях. Наблюдателите предполагат изненади, защото залогът в т.нар. плаващи щати не само е голям, но и досегашните резултати показват изравнени позиции и сред демократите, и сред републиканците. А ако в битката за президент се включи като независим кандидат и екскметът на Ню Йорк, магнатът Майкъл Блумбърг, ситуацията става още по-непредсказуема. Плаващите щати са седем - Колорадо, Флорида, Охайо, Невада, Вирджиния, Айова, Ню Хемпшир. Калифорния традиционно е за демократите, а Тексас - за републиканците. Това е аксиома. Остават аритметиките и статистиките, но ключова роля за победата ще имат парите. Лъскаво шоу - много пари. По този въпрос няма спорове. Спори се само дали по 1 млрд. ще стигнат за кандидат, който ще остане на последната права. Без значение дали е демократ или републиканец. Другото са пиарски акции и този път много словесна агресия. Дали тази нова мода ще залее и Европа? Сигурно, светът стана "голямо село", нали?

74-годишният демократ Бърни Сандърс събира най-много младежки гласове

Смятаният за аутсайдер Тръмп печели все повече привърженици
Снимки БГНЕС