Започна ли третата световна война?

Интересът на силните има повече власт над общите възгледи, отколкото истината.
Клод Адриен Хелвеций, френски философ


Когато анализирах какви са вероятностите Великобритания да напусне Европейския съюз или да отхвърли тази възможност, за мен като българин, резултатът от предстоящия референдум оставаше, а и е факт с второстепенно значение.
Първостепенното, най-важното обществено значение, притежаващо огромен позитивен потенциал за приложение у нас, е самото обстоятелство, че гражданите пряко взимат решение по един толкова важен въпрос. Понеже, както категорично заключава видният теоретик в управленската сфера проф. Робърт Дал в класическия си труд "Демокрацията и нейните критици": "Ако един добър политически строй изисква демосът да няма възможност при никакви обстоятелства да нанася вреди - поне на основните права и интереси, - то в такъв случай е възможно да се изкушим да предположим, че е наложително демосът и неговите представители да бъдат сдържани от квазинастойници, които, подобно на истинските настойници, притежават по-висше знание и добродетелност.
Ако обаче най-добрият политически строй е този, при който членовете индивидуално постигат зрялост и отговорност, като биват изправяни пред морални избори, то тогава те трябва да имат възможност да действат автономно. Точно както при индивида автономността по необходимост включва както възможността да се сгреши, по същия начин и при демоса автономността включва и двете.
Доколкото един народ е лишен от възможността да действа автономно и е управляван от настойници, то е по-малко вероятно у него

да се развие отговорност

за колективните му действия. Доколкото един народ е автономен, той може понякога да греши, а понякога да постъпва несправедливо. Демократичният процес залага на възможността един народ, действайки автономно, да се научи да действа справедливо".
Когато резултатът от референдума прехвърли ситуацията от прогнозна в реална, отведнъж стана ясно, че за пореден път мнозинството от българските политици ще действат post factum, тоест след събитията. Всъщност тяхното каканижене в периода преди самото гласуване демонстрира пълната им чуждост на прозрението на американския политически деец от Републиканската партия Джеймс Гарфийлд: "Истинските политически въпроси не могат да бъдат изфабрикувани от лидери на политически партии. Истинските политически въпроси на деня декларират сами себе и излизат от дълбочините на тази бездна, която наричаме обществено мнение".
Каква тенденция отразява становището на мнозинството от гласувалите на референдума във Великобритания за прекратяване на членството на страната им в Европейския съюз?
В прочутата си реч в Цюрих на 19 септември 1946 г. сър Уинстън Чърчил пръв лансира идеята за Съединените европейски щати: "Ако Европа някога реши да управлява единно своето общо наследство, тогава нейните 300 или 400 милиона жители биха могли да се наслаждават на щастие, благосъстояние и слава без граници".
Под понятието "Съединени европейски щати"

 Уинстън Чърчил разбира

съюз между всички европейски държави, желаещи да се присъединят към подобна структура, под ръководството на Франция и Германия. Но английският държавник, който до 1945 г. е министър-председател на страната си, като ръководи участието й по време на Втората световна война на страната на антихитлеристката коалиция, не предлага новият съюз да замести съществуващия държавен ред върху Стария континент. По-скоро той си представя една формация, в която всички европейски народи да могат да се насладят на човешките права и демокрация.
Но всъщност мотивацията на сър Уинстън Чърчил да лелее мечта за едно обединение на европейските народи е компактно съединена с неговата омраза към новия обществено-политически строй, установен в Съветския съюз, и в процес на изграждане в държавите от Източна Европа. Неговите многобройни сентенции, изразяващи политическото му верую по отношение на идеологическото противопоставяне между либералната демокрация и комунистическото учение, са пределно нетълкувателни: "Социализмът е в противоречие с човешката природа. ...Социализмът е философия на провала, верую на невежеството и евангелие на завистта. ...Опитът да се поддържат добри отношения с комунистите е като усилието да предразположим крокодил". Затова и предложената стратегия за противопоставянето и борбата с крайна цел победа, е категорична: "С комунист няма смисъл да се спори. Опитите да разубедиш или убедиш комунист са безполезни. Резултат може да се постигне само чрез превъзходство на силата".
Ето защо концепцията на Уинстън Чърчил за създаване на

Съединени европейски щати

като ефективен инструмент за създаване на успешен обществен модел в конфронтация със социалистическите държави дълги години - през цялото поетапно създаване на Европейския съюз в днешния му вид, - отбулваше вътрешните социални противоречия, регистрирани и от самия Уинстън Чърчил: "Същностният порок на капитализма е неравното разпределение на благата...".
По пътя на своето развитие европейският проект, реализиран в условията на капиталистически икономики, като органично следствие от това обстоятелство, все по-изразително се дезангажираше от провъзгласените негови базисни ценности: мир и просперитет. Държави от ЕС участваха - под една или друга форма, - както във войната на Балканите, довела до разпадането на Югославия, така и понастоящем в Украйна. Но основният проблем е, че разширяването на социалното неравенство, вследствие на все по-разтварящата се ножица в доходите на неелитарното мнозинство спрямо "елитните" 2-3% от населението, се превърна в устойчива тенденция - както в национален, така и в континентален мащаб. Основният проблем е, че провъзгласената интеграционна цел - духовното и материалното благоденствие на homo novus (новия човек - лат.) в Европа - беше заменена като единствен приоритет (поне провъзгласен), от самодостатъчността в дейността на европейските чиновници в Брюксел и прононсираните им административни агенти в отделните национални държави, с оглед на оцеляването на псевдонеобходимостта от цялото съществуване на

 раздутата брюкселска администрация

все повече попадаща под влияние на различните групи на интереси от икономическо естество. Като цяло адаптирайки обществено-политическите процеси в страните членки на Европейския съюз към ускорените процеси на движение на капиталовите потоци с цел увеличаване ефективността, тоест на печалбата. В условията на непрекъснат натиск върху националните законодателства за предоставяне на все по-благоприятна нормативна база по отношение на "утежняващите разходи" при възпроизводството на капитала: данъчен режим, работни заплати, социално осигуряване, норми за опазване на околната среда.
Има нещо и символично, и знаменателно във факта, че именно английските граждани в своето мнозинство реализираха третия закон на класическата механика, открит от техния велик сънародник Исак Нютон: "На всяко действие съществува равно на големина и противоположно насочено противодействие", като одобриха излизането на Великобритания от ЕС.
Наистина има мажорно основание цялото нароено бюрократично братство (евродепутати, еврокомисари, сътрудниците им и интегралното чиновническо тяло както в Брюксел, така и съчленените звена в отделните държави членки на Европейския съюз), да са в състояние на паника и невротично-хаотични ходове. В никакъв случай да не пропускаме изключително високите финансови облаги, с които евробюрократите биха се разделили инфарктно, ако ЕС се разпадне. Qui prodest? - казвали древните римляни, тоест "Кому е изгодно?". И както още древните философи са открили, че истината се познава в сравнението, то който и да е високопоставен брюкселски чиновник в структурата на ЕС получава като възнаграждение месечно толкова, колкото председателят на Китайската народна република (още и генерален секретар на ККП и председател на военната комисия на ЦК на ККП) Си Цзипин, чието годишно възнаграждение е 22 000 щат. долара, без допълнителни екстри.
Има защо

Соломон Паси да сравнява

"Брекзит"-а със "започването на Третата световна война", съждение, изказано на 24 юни т. г. във вечерното предаване на bTV "Шоуто на Слави". Нали, както сам обяви господинът, понастоящем работи върху проекти, финансирани по линия на НАТО. Пък нали НАТО и ЕС са двете страни на една монета плюс, разбира се, доминиращата страна да не може без гербоване на двуглавия орел - САЩ. Пък и оттам се излъчва мрак по отношение на бъдещето финансово захранване на клакьорите срещу решението на мнозинството от английското население. Че нали бъдещият президент на Съединените щати Доналд Тръмп също твърдо защитава националните си интереси и заяви, че западноевропейците в бъдеще ще трябва да заплащат много по-висока цена за парчето от баницата на сигурността си, наричана Североатлантически пакт.
Всъщност, ако изходим от основната идея на демокрацията, че народът има последната дума при взимането на решението за своята съдба (ситуация, противоположна на настоящата действителност в България), то случилото се чрез референдума във Великобритания е парекселанс проява на демокрация. Ситуация, от която ние сме твърде далеко. Нали има чл. 9, ал. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, който обгражда с бодлива тел голяма територия от въпроси на държавното управление, по които малоценният организъм (anima villi - лат.), тоест народът, да няма право да ги решава чрез референдуми.

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България