Властта в кръгова отбрана

Когато властта започне да работи срещу волята на народа, той има право на революция! Този знаменателен лозунг от протестите през 2013 г. отново възкръсна. България цяла се събуди и въстана. Това, на което сме свидетели в последните няколко дни, намирисва на всенароден бунт, който е на път да помете управляващите съвсем скоро. Протестите, които парализират цели градове, пътища и магистрали от миналата неделя насам, събрали първоначално недоволството от високите цени на горивата, ескалираха до по-мащабни искания, свързани с неравенството и бедността. А това вече е нещо доста по-сериозно, защото увлича много повече хора. Духът от бутилката е изпуснат, народът видя, че има 2 Българии - тази, която ни я представят официално, и реалната - онази, която те усещат по джоба си. 

Как реагираха управляващите? 

В началото не обръщаха почти никакво внимание на гнева на хората, определяха протестите като нещо нормално, "част от демокрацията". Бяха се успокоили, след като Валери Симеонов оцеля, въпреки вече неколкомесечните шествия на майките на деца с увреждания. Тази лежерна безпардонност обаче свърши. Когато видяха, че новите протестиращи нито имат намерение да спират, нито да се прибират, възприеха кръгова отбрана и панически опити да овладеят ситуацията. Цели три дни Борисов се беше снишил, а тримата патриоти се изпокриха като мишки. Висшето ръководството на ГЕРБ се събра на пожар в понеделник вечерта да решава как да излезе от потъващия кораб. И измислиха да прилагат масирано тактиката на "тоягата и моркова". 

В челна атака бе пуснат парламентарният таран на ГЕРБ Цветан Цветанов. С типичния си първосигнален залп той започна да стреля напосоки, обвинявайки президента Радев и опозиционната БСП, че стоели зад народното недоволство и организирали бунтовете. Цветанов дори си позволи да обвини президента в "невежество и популизъм", като го заподозря в опит да свали ГЕРБ и да управлява еднолично. Подобна шизофренно поведение не ни учудва, защото взе да се проявява твърде често и по всякакъв повод. Паралелно с това шефката на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова и финансовият министър Горанов бяха цанени за добрите вестоносци. Тяхната задача бе да привлекат президента Радев в "общ фронт", за да помага как да се излезе от батака със застраховките и данъците, който сами са забъркали. 

Прелюбопитен детайл в тази връзка е по каква логика и защо двамата трябваше да търсят съдействие от него, когато това е изцяло работа на премиера. Радев няма никакви правомощия да променя законите им или да инициира нещо в тях, а подобни нерегламентирани "завери" биха били само израз на лоша хигиена. Обратно - това е точно отговорност на Борисов, който трябва да обясни, и то на НАРОДА, защо хората са на улицата и протестират, не на президента. Мега нахалство е да се опитваш да говориш на обществото чрез държавния глава. Затова и Радев постъпи правилно - отряза двамата гербери с думите, че трябва да обяснят първо на народа и че той стои в края на законотворческия процес. 

Часове по-късно се оказа, че 

промени все пак са възможни 

Управляващите първо оттеглиха упоритото си лобистко предложение в полза на застрахователите за тавана от 20 000 лв. обезщетения при преките роднини на жертвите - родители и деца. Така техните обезщетения ще зависят само от решението на съда. Заради протестите и прогнозата за 1000 лева "Гражданска отговорност" Менда Стоянова излезе с ново предложение и по тази тема. "Искаме да се сложи лимит на онези обезщетения на болки и страдания на разширения кръг лица", заяви тя. Горанов пък повтори няколко пъти как "цена от 1000 лв. за "Гражданска отговорност" не стои на дневен ред и как подобна тема била спекулация, която цели "създаването на обществено напрежение". Само че разсеяно пропусна да уточни, че тези "спекулации" дойдоха ден преди това от самите застрахователи, които твърдяха, че тази цена е неизбежна, иначе ще има фалити.  

Горанов пък смята да предложи изменения и в Наредбата за касовите апарати, с които ще задължи всеки един търговец на дребно на горива, когато издава фискален бон, да посочва на отделен ред акциза, ДДС и цената на горивото без акциз и данък, както и търговската надценка. Така претенциите и притесненията на хората дали пазарът работи или има негласни споразумения и картели щели да намалеят. Всеки щял да може да сравнява ценообразуването на горивата у нас с това в други държави от ЕС или в държави производители на петрол. Финансист щ1 очаквал и "жест от страна на търговците", които да работят с намалена печалба.

Правителството и мнозинството се 

опитват да излязат сухи 

и по темата за данъка върху старите автомобили. Не те, а кметовете, видите ли, настоявали той да е по-висок. И отново последва прехвърляне на отговорности и обещания за "дебатиране по проблема". "Аз разговарям с парламентарната група на ГЕРБ не като премиер, а като председател на своята партия, която аз съм създал. Ако някой си мисли, че парламентарната група може да има самостоятелен живот, извън партията, това не е така. Затова завчера ги събрах относно двата дискутирани в момента казуси. Единият е за вдигане с 6 до 10 лв. данъка на старите коли. Казах им да го върнат, само че се възпротивиха кметовете. Защото те казват - основната атака срещу нас по градовете е замърсеният въздух, огромният трафик, вредните частици прах, оправда се Борисов. Само че и тук лъсна чии интереси брани - най-вече своите, за да се хареса на Брюксел. И, разбира се, на компаниите, не и на потърпевшите. Вместо да защити народа си, както направи Радев с ветото: "Хората не си купуват нови возила не защото не искат да пазят околната среда, а защото са бедни". 

Видно е обаче, че реакциите на властта са твърде закъснели. Едва ли вече е възможно да свалят напрежението в обществото. Дори индулгенцията, която получи от Брюксел с последния мониторингов доклад, не е в състояние да прибере обратно духа в бутилката. А 

появата на Борисов вчера 

с новината за коледните добавки към пенсиите и лаладжийските му приказки за "борба с корупцията" или за "напредъка" повече дразнят, отколкото успокояват. Точно той ли, чиято партия и правителство станаха абсолютният символ на корупция, наглост и арогантност за всички времена, в които е съществувала българска държава, се опитва да втълпява обратното? Висша форма на цинизъм и дебелоочие!  

Не помагат нито системното и масирано облъчване от страна на придворните политолози, нито опитите на купените от властта медии за дискредитиране на протестите. Старите им номера ги знаем. И сега някои излязоха със заглавия за незаконен метеж, други пък намесиха агитките, трети внушават, че много хора не знаят за какво протестират. Тези похвати сме ги наблюдавали и през 2013-2014 г., когато внушаваха, че на улицата са излезли само лумпени. 

Твърде нелепо звучат обясненията, че нямало криза, защото исканията не били конкретни. Напротив, това означава точно обратното - налице е всеобхватна криза по всички линии и исканията са разнопосочни, защото са погазени интересите на много хора, които вече няма какво да губят. 

Какъв впрочем е профилът на днешните протестиращи? На първо място това са хора, искащи достоен живот, и то в България. Народното недоволство е заради ситуацията като цяло, която вече става непоносима. За това плащане не е нужно, както се опитват да внушат пропагандаторите на властта. 

Излезлият на улицата човек 

не може да бъде удържан в някакви рамки, той не е опитомено животно, което играе по нагласени правила. Твърде късно управниците чуха хората, чак когато излязоха на улицата, но едва ли недоволните днес ще повярват и приемат техните обещания. Най-малкото, защото се правят под натиск и едва ли ще бъдат доведени до край. Месеци наред те арогантно отхвърляха всякакви разумни предложения и алтернативи - било на опозицията, било на специалисти - и ето докъде се стигна. А сега обвиненията към президента и БСП, че били организатори на бунта, стоят толкова нелепо, че чак не си струва да се обсъждат. Партийни активисти от малки извънпарламентарни партии вече си изпатиха във Варна, когато отидоха при протестиращите. Последните не искат и да чуят за която и да е партия. 

Как и кога точно ще приключи този протестен спектакъл, отсега е трудно да се прогнозира. Защото машината е задействана и увлича нови последователи след всяка малка победа. А краят на протестите не се вижда. Нещо повече: до обратен ефект води всеки непремерен удар по тях от страна на властите, които вече започнаха да привикват хора по места и да ги принуждават да подписват декларации, че няма да протестират отново. И все по-силно се чува: "Оставка"!