Телешки възторг за кучешки пържоли

Колко е хубаво премиерът Борисов да го няма за няколко дни! Да отсъства не от страната, а от медиите! Тогава с почти вазовски плам забелязваме, че "езикът свещен на нашите деди" е орисан не само за "груб брътвеж", но и в "руйните му тонове" се крие "разкош, размах и изразитост жива". Лошото е, че това обикновено се случва в тежки моменти, в които министър-председателят се спотайва, защото е пресметнал, че няма как да извлече плюс за себе си. Така беше при засядането на туристи в пещерата "Духлата" край пернишкото с. Боснек. Борисов го хвана липсата за два-три дни и се появи победоносно едва при спасяването им, за да прибере поредните лаври в колекцията си. Това се случи и при ледената блокада в края на миналата седмица, когато премиерът беше станал по-тих от снежинките, които уж щеше да лови още във въздуха.
Извънредно редкият и затова драгоценен мехлем за ушите обаче ни излиза после през носа. Буквално за минути Борисов успява да пусне в обращение такава каскада от непремерени изрази, че сладките звуци на родната ни реч се връщат като попарени в томовете на Вазов. Доскоро наивно смятахме, че все някога бабаитският речник ще се изчерпи. Уви, министър-председателят се оказа зареден с простотии за цял мандат, а може би и за цял живот.
Случаят в Перник обаче надмина всички очаквания. А може би само ги потвърди. Изчезналата преди два месеца 18-годишна Мирослава бе намерена мъртва. Покрусата не само на близките, но и на всички нормални хора не попречи на премиера да сервира поредното пошло шоу в стил "Цецо ходи с багер по ливадите и копа трупове". За разлика от Берлин, където това изречение превърна първоначалното стъписване на публиката в спонтанен смях, тук ухилен беше само Борисов. Повече от доволен, че кучето на Червения кръст е открило и изровило трупа, той поръча на вътрешния министър, като вземе заплата, да му купи три-четири телешки пържолки. А от роднините поиска да се извинят за "лошите думи" по адрес на полицията, която дълги седмици ги уверяваше, че момичето си пие коктейлите някъде в чужбина. За да им каже накрая, че е било удушено веднага след изчезването си.
Това беше толкова гнусно, че реакциите в интернет бяха повече отвсякога и гневни, както никога досега. Авторитетни имена прецениха изказването като вододелно и че авторът му е прекрачил допустимата граница. "Когато се сложат две изречения едно до друго, казани в различен момент, се получава отвратителна ситуация", опита се да се оправдае озовалият се натясно герой. Само че в случая нямаше монтаж. Ясно се видя на екрана, че премиерът собственоустно курдиса изреченията по най-безобразния начин. И го стори "през смях", както писаха агенциите. А може би с полуусмивка, ако вярваме на очите си. И още - манипулативният подход е типичен тъкмо за Борисов. Когато някой твърди, че две по две е четири, той веднага пита: "Кой го каза?" За да продължи с: "О, Станишев ли? Че нали аз му плащам вересиите! Първанов ли? Че той трябва да ми благодари, ако иска да става премиер, защото аз му върша мръсната работа! БСП ли? Та те трябва паметник да ми издигнат, че се наех да вадя страната от кризата!" В тази поредица може да навърже кажи-речи всички. Две по две е четири само ако го твърдят Цецо и Мони, а за столицата - Данчето, според приетото в управляващата партия фамилиарничене. Всичко друго е шменти капели. Крайно време беше Борисов да падне в собствения си реторически капан и това се случи по незабравим и непростим начин.
След като скандалът стана километричен като колоните автомобили по непочистената магистрала "Хемус", Борисов се извини. Хитър е, не се заинатва като някои други. Този акт обаче, дори и да не е формален, не може да скрие същността му. Нито да я отмени. Тя лъсна едно към едно и в едър план. На всичкото отгоре, извинил се е само "на когото е трябвало". Ние, обществото, очевидно не сме в тази категория. Сигурно защото той смята, че на нас ни е хубаво, когато изровеният труп на едно българско момиче е повод да се говори с телешки възторг за служебното куче. Пък и съжалението беше поднесено под условие - ако е погрешно разбран. Това условие обаче не съществува. Напротив, премиерът беше разбран правилно. И трябва да се извини не за друго, а тъкмо защото беше разбран правилно. Това едва ли може да се очаква от някого, който е в плен на манията, че всичко започва от него. Че преди появата му не е имало нищо. Тухла върху тухла не е била сложена, един камък не е бил преместен. Някой ден може да чуем, че и България я е нямало.
Държавата обаче не започва от Борисов. Нито простотията. При него само достига връхната си точка. Не държавата, а простотията. Ето защо след случая в Перник трябва да му покажем, че е дошъл последният стадий. Не на държавата, а на неговото управление.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info