Стопанинът на "Лекарна"-та

"Здравето е първото благо и основа на всички други блага в живота."
Декарт

Христо Цеков

Изказът на френския философ рационалист Рене Декарт (1596-1650) е философско обобщение с вековечно потвърждение. Любопитното е, че и нашият сънародник Марко Павлов, първият българин с висше образование в началото на ХІХ век, е с медицинско образование. И тримата синове на Марко Павлов също завършват висше образование с повторение на медицинската професия.
Кой всъщност е този пионер на людете, които впоследствие формират образа на възрожденската интелигенция. Марко Павлов е роден през 1784 г. в западномакедонския град Сячести, тогава в Османската империя, днес Гърция. Съдбата му отрежда да остане от малък сирак. Отглежда го италиански търговец на пшеница и коприна. Известно време живее и учи медицина във Венеция. Продължава образованието си във Франция. През 1808 г. завършва медицина в Монпелие. Постъпва като лекар доброволец в армията на Наполеон І в Австро-френската война 1808-1809 г. Има податки, че е бил личен лекар на маршал Жан Лан и като такъв става кавалер на два ордена за заслуги. По-късно с английски пастор се озовава на Йонийските острови. Специалността си като военен лекар упражнява в Тунис и Мароко. След това участва в Гръцкото въстание 1821-1822 г. От тук през Цариград заминава за Пловдив, където за непродължително време е личен лекар на пловдивския паша, а през 1822 г. се установява във Велико Търново. Тук през следващата 1823 г. открива първата аптека. Всъщност първоначално упражнява лекарската професия у дома си, а впоследствие в нарочен дюкян срещу конака във Велико Търново отваря "Лекарна" - комбинация на лекарски кабинет с аптека, като търгува лекарства и вазерия от Франция. Установено е, че личната му библиотека е окомплектована с медицинска и фармацевтична литература основно на френски и италиански език. И още! В описания на вазерията се срещат стъкленици с надписи, които дават основание да се предполага, че д-р Марко Павлов е първият лекар в България, използвал хомеопатични препарати в терапията. След смъртта му (1864) лекарната я наследява синът му д-р Георги Марков.
Наред с респектиращото му присъствие като медицинско лице във Велико Търново, д-р Марко Павлов участва активно и в обществения живот на града. Убеждава българите да не се потурчват или погърчват. Подпомага материално църквата "Св. Константин и Елена" и училището към нея. Избиран е за съдебен заседател от българска страна, като представител в османския съд. Изобщо, доброволецът в Наполеоновата армия и участник в гръцката завера срещу османците се показва като истински патриот, с морал, който пренася у наследниците си.
След установяването си във Велико Търново през 1822 г., вече над Христова възраст, създава семейство, а съдбата го дарява с трима синове, които циментират любовта в семейството към медицинската наука. И тримата му синове: Павел (1824-1880), Харалампи (1831-1881) и Георги (1835-1903) завършват Военно-медицинското училище в Цариград. Данните за първородния син Павел сочат, че след дейността му като лекар в Горна Оряховица и Търново, подобно на баща си упражнява професията като военен лекар в турската армия в Багдад, бива управител на болницата в Казъл Кьой (Цариград), военен лекар и в Йемен...
Биографията на втория син Харалампи Марков е по-скромна и се вмества в изявата му основно като градски лекар в Разград. Затова пък най-малкият брат Георги Марков обогатява житейския си път и с изяви извън лекарското поприще. След дипломирането си във Военно-медицинското училище през 1872 г. и установяването като лекар в родното Търново, като фармацевт наследява и работи в откритата от баща му аптека. Наред с реализирането си като медицински работник, д-р Георги Марков е съпричастен с обществено-политическата атмосфера в града и региона. След потушаването на Априлското въстание 1876 г. участва в съставянето на изложение, подписано от 176 души, до Международната комисия по разследване на турските жестокости. Постъпка, поради която е принуден да избяга в Цариград, където със съдействието на ген. Н.П. Игнатиев приема гръцко поданство, променя името си на Г. Маркидис и се спасява от преследване и санкции от османската власт.
В началото на 1877 г. се завръща във Велико Търново и работи в синхрон с потребностите на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. Снабдява безплатно с лекарства войните от руската армия и бежанците от Южна България. След Освобождението на България от османско робство, през 1886 г., като собственик на наследената аптека я отстъпва на Панайот Славков. Възрожденски деец, който в свободна България се утвърждава като строител на нова България, включително и като министър на правосъдието, на търговията и земеделието.
...Времето отброява над две столетия след 1808 г., когато д-р Марко Павлов вписва името си на първия българин с висше образование. Стойността на събитието заслужава да не се забравя, още повече, че завоюваното признание е в условията, когато в клетата робска България не се говори за обикновено образование на подрастващото поколение с българска кръв. Тъкмо затова, а може би и преди всичко затова, професор Николай Генчев в своите дълбоко изследователски работи отреди място на Марко Павлов в строя на прогресивната българска възрожденска интелигенция.
Д-р Марко Павлов умира на 80-годишна възраст на 5 януари 1864 г. в Търново, където признателното гражданство тържествено го погребва в двора на църквата "Св. Константин и Елена".

Българският лекар в армията на Наполеон І

Наблюденията и информацията за историята на първата българска аптека са събрани и описани от Богомил Вачев в "История на аптечното дело във Великотърновски окръг".