Социалният капитал

"Едно несправедливо общество причинява и определя престъпленията; и една агресивна социална структура, която е несправедлива, трябва да поражда социална дезинтеграция."
                         Едуард Бонд (1815-1898), английски библиотекар и палеограф

В априлския брой на печатния орган на Американската асоциация по маркетинг сп. "Marketimg news" е поместен кратък анализ на неуспешната кампания на Джеб Буш - брат на бившия американски президент Джордж Буш, за спечелване на номинацията на Републиканската партия за президентски кандидат на проведените на 8 ноември т.г. избори в САЩ. Въпреки положените усилия и похарчените 130 млн. щ.д., на 20 февруари 2016 г. Джеб Буш е принуден - след първичните избори в щата Южна Каролина, да обяви официално своето оттегляне от по-нататъшната борба с основния си съперник - непринадлежащия към партийната номенклатура Доналд Тръмп.
Както единодушно заключиха експертите по политически маркетинг в Съединените щати, комбинация от грешни ходове и пропуснати възможности допринесе за ускоряването на провала на Джеб Буш в състезанието за стопанин на Овалния кабинет в Белия дом. Но всъщност кампанията на бившия губернатор доказа непреходната валидност на основното пазарно правило: никакво количество реклама не би могло да пласира лош продукт, независимо дали това положение се отнася до материална стока, услуга или политически субект.
"Брандът" (Джеб Буш) не доби популярност, понеже симпатизантите на Републиканската партия сред американските избиратели търсеха антисистемен кандидат. Породено от все по-масовото и засилващо се недоволство на населението в САЩ към установения елит в двете партии, това настроение проправи пътя към президентското кресло както на Бил Клинтън, така и на неговия съпартиец от Демократическата партия Барак Обама. Разочарованието от "абонираните" дълго време за властта политици американските избиратели насочиха към извънсистемните кандидати.

Ето защо Доналд Тръмп спечели изборите

Както заключава проф. Брус Нюман от университета "Де Пол" в Чикаго: "Представата за Джеб Буш беше, че е роден със сребърна лъжичка в устата, и че произхожда от една от историческите властови фамилии в тази страна. Не мисля, че той се представяше като индивид със своя собствена самоличност". Накрая проф. Нюман обобщава: "От маркетингова гледна точка вие слагате краката си в обувките на клиента и оттук нататък кореспондирате на нуждите и желанията на клиента. Не мисля, че Джеб Буш беше способен да убеди избирателите, че ще допринесе за промяна в техния живот, че ще допринесе за тяхното икономическо положение."
С други думи, Джеб Буш, въпреки че е милионер, не разполагаше със социален капитал. Социалният капитал, за който още Адам Смит пише в своята не толкова известна в България първа книга "Теория за нравствените чувства", затъмнена от класическия му шедьовър "Богатството на народите". Именно "Теория на нравствените чувства" Адам Смит доразвива и допълва - шестото издание от нея се появява малко преди неговата смърт. В духа на основната характеристика на всички нравствени философи, поставили се съзнателно или не извън територията на класовия подход, Смит се занимава преди всичко с усъвършенстването на обществото. За него това означава усъвършенстване на социалните механизми, предназначени за ограничаване на недобродетелното поведение - включващо всичко, като се започне от убийството и кражбата и се стигне до прелюбодеянието и измамата, и за утвърждаване на добродетелното поведение - потискането на собствения интерес в полза на останалите. Съчувствието, честността, самоконтролът и отговорността са вътъкът на подобно нравствено поведение. Те създават

основи за доверието

което представлява базисният материал в едно гражданско общество.
Доверието не би могло обаче да е масово сред населението на една страна по отношение на индивидите, осъществяващи управлението в държавата, ако справедливостта не е основен фактор във формирането на социалната действителност. Както е заключил още древногръцкият философ Аристотел (384-322 г. пр.н.е.): "Понятието "справедливост" е свързано с представата за държавата, тъй като правото, което служи за критерий на справедливостта, е регулираща норма на политическото общуване."
Начинът, по който избирателите извършват политическото оценяване и своя избор, е обяснен от мнозина учени чрез принципа за справедливостта. Този подход има два основни пункта:
Първо. Съжденията за справедливост или несправедливост на държавата или правителството са ключови към оценката и произтичащите от нея политически действия на гражданите.
Второ. Разпознаването на този факт би трябвало да промени разбирането на политическите актьори относно поведението, което се оценява като положително от избирателите.
Но на практика, въпреки наличната информация за предпочитанията на населението относно качествата на лицата, които заемат публични длъжности, у мнозинството от тях съвсем

не изчезва приоритетът за личните печалби

който реално е доминиращият мотиватор на техните действия.
Факторът, свързан със справедливостта, е важен за разбиране на политическите влияния, които биха могли да оказват публичните личности, или да не се ползват с положителен облик (наричан на новобългарски език "имидж") сред гражданите, ако поведението им в обществото не се оценява позитивно според индикаторите, които удостоверяват наличието на справедливост както в политическия процес, така и в крайните резултати от него.
Съвременните психологически теории за справедливостта идентифицират две области на съждения за справедливост: съждения за справедливо разпределение и съждения за процедурна справедливост. Съжденията, които прави отделният индивид дали полученото от него в областта на материалното или духовното е на основата на универсални и/или негови лични стандарти за честност или заслуженост. Тези съждения създават чувство за потиснатост и неравенство, ако полученото от индивида е под неговата преценка, и удовлетворение, ако отговаря на неговите очаквания, и още по-добре - ако ги надминава.
Колкото и парадоксално да звучи, но социологическите проучвания показват, че например хората, които се намират по долните нива на социалната стълбица, няма да оценяват по-негативно правителството, ако са стигнали до убеждението, че полученото от тях е честно. Съжденията за справедливост на процедурите включват оценка на процеса на разпределение на крайния продукт, а не на самия него (материален или духовен) сам по себе си.
Мотивацията на отделния индивид да получи признание за своята полезност съвсем не е изчезнала, но в този случай печалбата е неотделима от понятието "честна", т.е. да е постигната посредством процедура, която е справедлива.

Ето как е заплетен гордиевият възел

който българските политици нямат не интелекта, а морала да развържат. Тъй като повечето изследвания показват, че оценката на гражданите относно политическите лидери в целия идеологически спектър, както и подкрепата или критиката им спрямо трите сфери на властта, са свързани директно с възприятията им относно честността на процедурите, които прилагат, и с честността на крайния продукт.
Това, което политическият (псевдо)елит в България се опитва безуспешно да игнорира, е, че както показват изследванията, при сравняване на влиянието на различните съждения за справедливост и тези за резултата, който се отнася до управленската политика, категорично доминира изискването за справедливост на процеса със своето определящо, директно влияние върху политическата оценка и поведение на обикновените граждани.
Мнозинството от избиратели у нас вече е проумяло, че няма нищо по-искрено от изричащ лъжа политик. Както и че мнозинството политици в България са честни, понеже остават купени, след като са били купени. Пък и не вярват, че който и да е политик може с махването на магическа пръчица да се превърне в "табула раза" - изчегъртана дъска, т.е. чиста дъска за писане. Затова тези български политици, които се опитват да внушат на сънародниците си да не се вторачват в миналото (тяхното), а само да гледат напред - или с други думи, да се позиционират върху подръчната пързалка - не бива да забравят, че в нашия език все още съществува думата "ренегат": човек, който се е отрекъл от своите политически възгледи и е преминал на страната на противника. Стигмата за индивид с нисък морал.
Именно висок морал е необходим и в трите сфери на властта, тъй като отново изследванията сочат, че гражданите могат да приемат намаленото преразпределение, ако са убедени, че процедурата на разпределение е справедлива и получената абсолютна стойност е честен резултат от техния принос. Процес, който бива взривяван повече от двадесет и седем години от ендемичната корупция - инструмент за обогатяване на (псевдо)елита от българското население. Затова и социалният капитал - взаимното доверие - е в дефицит. А с колкото повече социален капитал разполага едно общество, толкова не само по-ефективно и продуктивно би функционирало то, но и неговият хуманизъм би разполагал с по-висок потенциал.

*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България