Разстрелът

Тодор Павлов - Туки

Двадесет и втори септември 1923 година...
Мрак покрива селото. Изморени от непосилния труд, жителите на село Стубел, Михайловградско, спят. Само кучешки лай от време на време нарушава нощната тишина. Не спи партийната организация. Будни са комунистите и земеделците.
По зова на партията по различни пътища през долове и баири в дванадесет часа през нощта в местността Шехковец се събират партийните членове. Тук са Мито Гоцов, Христо Йочев, Стефан Илиев, Петър Шишков, Димитър Пенов, Тодор Миков, Иван Цендов, Петър Фачиков, Рангел Пенов, Димитър Генков... Всички, до един.
- Тая нощ по нареждане на партията се вдига въстание. Ние трябва да смъкнем омразната фашистка власт в селото и да поставим наша, работническо-селска власт - се обръща към присъстващите секретарят на партийната организация Мито Гоцов.
Казаните думи с ентусиазъм се посрещат от всички. Изготвя се план. Най-напред да се обезоръжи нощната охрана. Изпращат Петър Шишков, Тодор Миков и Стефан Илиев, въоръжени с по една пушка, да арестуват пазителите на фашистката власт. Тримата комунисти за късо време намират патрула, обезоръжават го и го докарват на мястото, където чакат останалите въстаници.
Първата задача от плана е изпълнена. Разпределени по групи, въстаниците вървят към селото. Всяка група има определена задача. В тихата септемврийска нощ към един часа са арестувани кметът и всички активни крепители на властта. Завземат общината. Намереното оръжие в нея раздават на комунистите и земеделците. Властта преминава в ръцете на народа!
Още през нощта е съставен революционен комитет с председател Мито Гоцов и членове Туто Ц. Йочев и Първан Пунчев. Рано сутринта, когато слънчевите лъчи огряват покривите на къщите, селяните се събират пред общината. Те са радостни и ликуват, че са се освободили от една незаконна грабителска власт. Революционният комитет започва да действа като власт на народа.
Борбата продължава за смъкването на властта в Липен и Ракево. Стубленци се включват в групите и над двеста души се отправят към Ракево и Бойчиновци. Пламват боевете между въстаниците и правителствените войски. Четири непрекъснати дни и нощи в бой за новата власт, за нов живот...
Но въстанието не успява. Започват безчинства и убийства. По заповед на фашистите изкарват всички мъже в местността Стубело, строяват ги в две редици. Нахвърлят се да бият беззащитни и невинни хора. Извеждат най-активните участници във въстанието. С натикнати ножове и заредени пушки подкарват седемнадесет народни синове за разстрел. Палачите спират на около един километър западно от селото в местността Злевица.
...Двадесет и седми септември. Горещ слънчев ден. Наоколо е голо. Само сухата стрън пращи под ботушите на палачите. Три часът следобед...
Дават заповед двама от въстаниците да излязат напред. Излизат Димитър Миков и Петър Фачиков. Чува се команда "Огън!" и двамата герои падат, пронизани от фашистките куршуми.
- Да излязат други двама! - отново се чува свиреп глас.
Излизат Петър Шишков и Методи Цанов.
- Вие ли взехте властта в Липен! - пита разярен фашисткият полковник Кузманов.
- Да! - твърдо и отсечено отговаря Петър.
- Какъв чин имате?
- Редник съм на Комунистическата партия.
- По чия заповед се борите срещу властта?
- По заповед на партията - още по смело отвръща Шишков.
- А ти, младежо, къде си тръгнал? - с иронична усмивка се обръща полковникът към Методи.
- За народна власт и свобода - отговаря той.
Двамата борци поглеждат за сетен път земята, която така силно обичат, отправят поглед към родното село, на изток...
- Вие нас ще убиете, но идеята - никога! - се обръща към убийците Методи.
Следва команда "Огън"!" и двата смели герои падат поразени на земята.
- Да излязат други двама! - повтаря отново убиецът.
Никой не излиза. Смелите въстаници се хващат за ръце, прегръщат се за последен път...
- Огън! - чува се команда.
Стрелят залпово в групата. Всички падат. Едни убити, други ранени. Падат един върху друг. Убийците си тръгват. Тежко ранен, с разкъсана ръка, целият облян в кръв, почти изгубил съзнание, Христо Петров се провиква:
- Убийци, доубийте ни, не ни оставяйте да се мъчим, вашата...
Озлобени още повече, палачите се връщат и с ножове започват да намушкват наред...
В браздата, тежко ранен, е паднал Иван Първанов. Върху него са паднали мъртви Димитър Генков и Петър Бачков. Ножът на фашиста се забива в тялото на Димитър Генков, после в Петър Бачков, а след това... Секунда и ножът ще сложи край на неговия живот. Кръв блика от телата на героите. Целият в кръв, тежко ранен и едва дишащ е Иван Първанов.
Но за радост от високата местност Асаново бранище се чуват гърмежи. Куршумите падат близо до мястото на разстрела. това е Асен Греков с картечницата. Военните уплашени побягват. Оставят своите жертви. След час идват други, но картечницата на Асен Греков прогонва и тях.
Тежко ранени са Иван Първанов, Иван Горанчов, Христо Денин и Петър Апостолов.
Късно привечер, когато слънцето се закрива зад Пъстрината, ранените борци са прибрани от стубленци. Полагат се грижи за тях и те остават живи. Свидетели на жестоката безчовечност на фашистите!
Разстреляни бяха тринадесет народни синове.
Там, където на двадесет и седми септември кръвта на борците напои родната земя, в знак на признателност стубленци издигнаха паметник, на който са записани имената на смелите, мъжествени и безстрашни войници на партията и народа.
**************************************

* Подготвяхме материала на Тодор Павлов - Туки за печат, когато научихме, че е починал в понеделник, 4 октомври, на 83-годишна възраст.
Член на РМС, на БРП, на БКП, на БСП, антифашист, ятак, после и партизанин в отряд "Христо Михайлов" до 9 септември 1944 г., до края на дните си той остана активен социалист, убеден антифашист, верен на идеалите на младостта си.
Тодор Павлов - Туки беше член на ЦС на БАС и главен редактор на вестник "Мисъл", публицист, отдаден на марксистко-ленинската правда.
  Погребението на верния приятел и автор на ДУМА ще е днес от 11.30 часа на Централните софийски гробища.