Побързайте!

Ако се замислиш.

Не си роден по своя воля. И по своя воля няма да умреш. А по средата между двете - имаш воля да живееш, да съзреш и да угаснеш.

Но тази воля става право с годините. И затова волята решава да не упражнява правото си. Едни решават да живеят, други - да узряват, трети - преждевременно да гаснат.

И после още по-сложно става. Решилите да живеят не са наясно какво да правят, ако нямат пари, затова намират живота си като способ за малтретиране на чуждия живот. И се налагат, отнемат го - по един или друг начин.

Решилите да узреят, става философи по онзи странен начин, от който всяка философия би се отвратила. Те мъдруват върху парите, а не върху смъртта. Защото оправданието на смъртта е животът. Те мразят и живота, и смъртта. Обичат гордостта си.

Третите - решили да гаснат. За тях всичко е ясно и предопределено. Няма никакъв смисъл. Нито в живота, нито в смъртта. Любовта е илюзия, злобата, отмъщението, завистта - само думи. Такова нещо в природата няма. И по тази причина роденото е само тор.

Ако са замислиш, има толкова много хора, които умеят да мислят, но не могат да говорят.

Тези, обучени да говорят, не могат да мислят.

Има и още видове - те могат да пишат, но не са способни да мислят.

И още по-зле: такива, които възнамеряват, че са надарени с мисъл, но не могат нито да пишат, нито да говорят. Обикновено стават политици, горките.

Лошо е, когато човек се замисли.

По-лошо е, ако не го направи. Ще го купят. Вещ е. Стока.

Тия дни ще продават кренвирши на половин цена в магазина. Онзи, на стъпалата, до 87-ми блок. Побързайте! Количествата са ограничени.

А качествата - безгранични.

Ако се замислиш, в този блок магазин няма. И по тази причина - кренвирши също. И цената им няма как да е наполовина - защото не знаете от какво е половина тя.

Но побързайте! Ще се разпродаде това, дето го няма. Няма го, защото не мислиш.