Още за модерното и красивото

Модерното невинаги е красиво. И обратно - красивото невинаги, дори много често, не е модерно. Какво да правим тогава? Много от дамите предпочитат да отговарят с думите на старата наша поговорка "Търпи, бабо, за хубост!" Да търпиш, макар да се показват и рекламират грозни, но модерни в момента, дрехи и обувки. Те сякаш са купени от някой палач. Обаче са последният вик на модата! Какво да се прави в такъв случай?
Въпрос на живот и смърт е това за някои робини на видяното в разни списания и в модните предавания на телевизиите. Може да си два метра висока, но за да си в крак с модата се качваш не само на високи токове, а и на доста дебела подметка...Когато видях отново тези модели и танковите подметки (не с ток, а с цяло стъпало с повдигнат заден край), които само през моя живот са идвали неведнъж на мода, рекох си: пак ще има изкълчени глезени. Да не говорим за сиджимките, които придържат обувката към крака.
Неволно ги сравнявам с дамската пантофка, известна ни още от приказката за Пепеляшка, с висок или без висок ток, но еднакво елегантно стояща на изящния крак. И се чудя на момичетата, които бързат още съвсем млади и обути в разни гуменки и кецове, да си лакират ноктите, преди да са положили още първия университетски изпит. Те май не разбират, че чарът им е не да се правят на дами, а в момичешката непосредственост. Нямат ли преподаватели в университетите, които деликатно да им съобщят този факт!
Демокрацията и равноправието между жената и мъжа, против които нямам нищо против, обратно - от все сърце ги поддържам, ни донесоха и някои изненади. Например чувал съм жени да псуват. Та това дори етимологично е "привилегия" на мъжете, дори на част от тях (нека не уточнявам каква!), и то при екстрени ситуации. Неотдавна младо добре облечено момиче, на което направих бележка, че стои няколко спирки на вратата на автобуса (стеснена от шофьора му за негово собствено удобство) и ми пречи да сляза, така хамалски ме напсува, че изненада всички, намиращи се наблизо.
В автобусите и трамваите и пред техните врати могат да бъдат видени много, ако не същите, то доста подобни картини. Не са чести случаите, когато други пътници помагат на млада майка да качи във возилото количката с бебето си. Понякога млади, атлетично сложени мъже, бързат да се качат, за да не би някоя бабичка (къде ли е тръгнала пък тя?) да заеме преди тях освободила се седалка. За отстъпване на място по-рядко може да се говори, макар, че в автобус номер 280 млади студенти редовно са ме канели да седна на вече заето от тях място.
И си мисля, че ако поради заетост или поради други причини, родителите им не са ги осведомили, че един ден и те (младите) ще остареят, то биха могли сами да си направят подобно заключение...В това отношение и преподавателите им могат да ги подсетят с по едно кратко изречение, казано между редовния материал. Разбира се, ако самите те са убедени в това...
Животът ни така загрубя, че всяка (не съм прав, не всяка) проява на деликатност, кавалерство, уважение към онези, които го заслужават, или не се забелязва или се смята за будаллък. И кой е виновен за това? Навярно ще се изненадате, че няма да стоваря цялото си обвинение върху капитализма, в който по известни причини живеем. В скандинавските държави - например Норвегия (не съм ги посещавал, така пишат и разправят очевидци) да се образова човек не е така мъчно, както за много по-голямата част от нас, българите.
Току-що прочетох в интернет за големия брой българчета, които в момента не посещават училище. И си спомням (много хубавите неща вече са само в спомените ни), че преди години бяхме на престижното второ място (след израелците) по грамотност от всички нации по света! А сега на кое сме? Съвсем малко от напусналите училище са поради слаб успех, стотици пъти повече са прекъснали образованието си поради семейни и други причини. Какво означава "семейни причини"? Според мен много станаха изнемогващо бедните хора в хубавата ни инак татковина.
Спомням си едно обяснение, което в откровен разговор ми даде провинциален директор на училище в малък град. Когато настъпила зимата със сняг и студ, някакво дете престанало да идва, просто защото нямало какво да обуе. А се учило добре. Събрали пари, купили му ботушки и така то продължило образованието си...
Не станаха ли прекалено много бедните деца у нас, които се нуждаят от ботушки! Не е ли това едно от простите обяснения за напускане на второто място по грамотност и слизане десетки места надолу сред народите по света?