Няколко сценария за Румъния
/ брой: 12
В северната ни съседка още правят равносметка на изтеклата година, на нейните позитиви и негативи, които са реални. Що се отнася до прогнозите - нещата са по-сложни. Сложността идва не само от вътрешната обстановка, но и от много неизвестни в Европа и света.
Продължават коментарите по повод съгласието на страната да се включи в предложения от Брюксел нов договор за фискален съюз. Те съвпадат и с приемането неотдавна на бюджета за 2012 г. Румънският печат отбелязва, че икономиката на страната вече е "заразена" от проблемите на Евросъюза. Мерките, приети в Брюксел на 9 декември за фискалната дисциплина в Европа, срещат различна реакция в Букурещ. Някои анализатори смятат присъединяването към договора за неизбежно, тъй като така се гарантира приемането в системата Шенген, подсигурява се получаването на заеми от международните институции, от които Румъния се нуждае. Като потвърждение бе съобщено, че ЕК е деблокирала еврофондовете, спрени за Румъния през юни. Решението е било взето, след като Министерството на регионалното развитие и туризма е изпълнило всички препоръки на комисията. Става дума за 200 млн. евро, които ще бъдат внедрени в реалната икономика.
В същия дух е и интервюто на Михай Тънъсеску, представител на Румъния в МВФ и бивш министър на финансите. Той уверява, че румънската банкова система е много солидна и добре подготвена за потенциални шокове, идващи отвън. Той предлага "да се гледа на работата и мерките само през призмата на средносрочни и дългосрочни цели, а не на изборни резултати". Пред очертаващата се нова криза в Европа и нейните непредвидими последици той вижда за Румъния през 2012 г. няколко сценария. На първо място са външните рискове, които преобладават. Главния вътрешен риск създават предстоящите парламентарни избори, които са "решаващи за финансовото и политическо равновесие". От извънредна важност е усвояването на еврофондовете.
Тук обаче е един от уязвимите сегменти на румънската икономическа и финансова система. В. "Адевърул" напомня, че за изтеклите 5 години от присъединяването към ЕС са усвоени по-малко от 4% от еврофондовете. Причините? Те са няколко, но "ключа държат предприемчивите момчета", които да крадат по-малко. Корупцията като система на управление в Румъния причинява повече загуби, отколкото икономическата криза.
Приетият от парламента бюджет си поставя за цел през 2012 г. бюджетен дефицит почти наполовина от миналогодишния, т.е. от 4,4% от БВП на 1,9%. Тази цел обаче е зависима от растежа, който се предвижда да бъде над 2%. По данни на икономически агенции обаче се очаква да не бъде повече от 0,5%. Премиерът Емил Бок заяви след гласуването на бюджета, че "той ще консолидира финансовите позиции на Румъния" и няма връзка с предстоящите избори. На икономическия форум "Турция - Румъния" през декември м.г. президентът Траян Бъсеску призна уязвимостта на румънската икономика. Първият риск идва от банковия сектор, поради изтеглянето на чужди капитали, а вторият е спадът на износа.
Приемането от Румъния на решението в Брюксел за фискален съюз е предмет на коментари с критичен характер. Ограниченията и суровите мерки ще имат неблагоприятни последици за страната. "Без инвестиции, без вътрешно търсене, без висок икономически ръст страната е обречена на бедност", писа в. "Адевърул". През първите 10 месеца на 2011 г. чуждестранните инвестиции са спаднали с 50% срещу същия период на 2010 г. и съставляват 1,3 млрд. евро. Преди кризата десетки банки от еврозоната завладяха източноевропейските пазари. Сега нещата се обърнаха обратно и чуждите банки поставят в опасност кредитирането в Източна Европа. "Романия либера" сочи големите банки като германската "Комерцбанк" и италианската "Уникредит", които съкращават кредитирането в редица страни, включително Румъния. Агенция "Мудис" съобщи, че банковата система на Румъния е изправена пред риска да бъде силно засегната от дълговата криза, обхванала европейските банки.
Бягството на банковия капитал от Източна Европа вече започна. Съществува голям и непредсказуем риск, пише Нийл Ширин в "Капитал икономикс", да избухне нова кредитна криза. Повечето балкански страни пострадаха от кризата в Гърция. Първата жертва бе "АТЕ банк - Румъния", в която гръцкият капитал държи 99,27%. Но не само от гръцкия капитал са зависими държавите от Източна Европа. Част от тях са свързани с държавите от ПИИГС (Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания), които са в критично финансово положение. Зависимостта е в различна степен: Хърватска - 48%, България - 40%, Сърбия - 39%, Румъния - 20%.
Широк отзвук от позицията на Румъния по фискалния съюз има в английския печат. В. "Файненшъл таймс" писа, че 2012 г. ще бъде трудна година за Румъния. Според вестника страната се насочва към "извънредни мерки, за да удовлетвори международните партньори - МВФ и ЕС, тъй като е обвързана с кредит от 5 млрд. евро".
По повод на договора за фискален съюз коментаторът Дину Патричиу откликна в "Адевърул" с материал под заглавие "Европейски хайдутлук": "Бедният Изток, пише той, се настройва направо да финансира илюзията за просперитет на Запада. В някои страни като Чехия, Словакия, Унгария и България политически кръгове надигат глас на разочарование, а ние се обявяваме за непоклатим стълб на новия ред. Отново изглеждаме като народ, чиято преклонена глава остра сабя не я сече".
Преграда за приемането на договора за фискален съюз възниква и от вътрешнополитическо напрежение. Правителство и опозиция не са против него, а само по начина на приемане. И на двата лагера обаче не стигат 2/3 от гласовете в парламента. Президентът поиска предвижданията на договора за структурен дефицит от 0,5% и публичен дълг от 60% от БВП да се впишат в конституцията. Заедно с тях той постави и искане за административно-териториална реорганизация, приемането на еднокамарен парламент и намаляване броя на депутатите на 300 души. А това са вътрешнополитически въпроси, които опозицията не приема. Възникват и процедурни затруднения. През март предстои подписване на междуправителствения договор за фискален съюз, а през април е насрочен референдум, който крие рискове.
Опозиционният Социално-либерален съюз (СЛС) между социалдемократи и националлиберали поставя и въпроса за смяна на сегашната изпълнителна власт с правителство от технократи, на което президентът бил склонен, за да се яви на изборите Демократическо-либералната партия (която той покровителства) свободна от отговорност. За да търси компромис по спорните въпроси, президентът се срещна с ръководителите на СЛС: Виктор Понта (СДП) и Крин Антонеску (НЛП). По време на разговорите са били разменени остри изрази между Бъсеску и Антонеску. Последният обвинил президента, че покровителства корумпирана система. Бъсеску съответно разобличил партийните лидери в корупция. В. "Евениментул зилей" оприличи срещата на "махленски диалог".
Политическите наблюдатели коментират настроенията в двете опозиционни партии. Те се спират на думите на лидера на НЛП по адрес на своя социалдемократически партньор: "Ние сме личности със своя индивидуалност, ръководим две много, много различни партии, но създадохме съюз, за да дадем сигнал за единство". Печатът отбелязва по този повод появилите се в двете партии опасения за отстъпление от идейнополитическата идентичност.
Основания за подобни опасения не липсват. По данни на "Евростат", Румъния се нарежда на първо място в ЕС по нарастване на цените през последната година. Те са се увеличили в Румъния - 6,2%, Естония - 5,2%, Великобритания - 5,2%, докато средно в ЕС са 3,4%. Румънският национален статистически институт обаче съобщи, че инфлацията през ноември м.г. е била 3,44%.
В. "Журналул" публикува изследване на "Новел Рисърч" за семейния бюджет на семействата от градовете извън Букурещ. Над 70% от тях държат точна сметка на разходите и задълженията си, а на обратния полюс - 6% не правят сметка какво харчат и как надхвърлят семейния бюджет.
Обективната обстановка в страната и Европа прави трудно прогнозирането на близкото бъдеще. Фактът, че всички парламентарни партии приеха решенията на Брюксел за фискален съюз, "не означава по никакъв начин политическа зрялост", според "Евениментул зилей". Този извод се съчетава с набиращата скорост предизборна политическа атмосфера.