Не пренаписвайте историята

Потресена съм от това, което чух, във връзка с непрестанно роящите се инициативи за разрушаване на социалистически и антифашистки символи. Между тях е и паметникът на Георги Димитров на язовир "Копринка" (бивш "Георги Димитров"). Това не е новина за хората от нашия Казанлъшки край. Такова намерение се прокрадва тихомълком от доста време.
Никъде по света няма такова разрушително отношение спрямо антифашистките паметни места, за срам и позор. Нито отвъд океана, нито тук, в Европа, та дори и в Германия. Била съм там и съм видяла с очите си как се опазват и тачат такива възпоменателни места. В Берлин, в Лайпциг, в лагера на смъртта "Бухенвалд".
Незаличими са останали в паметта ми фашистките зверства и в моето малко революционно селце Пъстрово, Старозагорско. С многобройните арести и побоища. С голямата военновременна мизерия, от която прогледнахме след края на войната. Голяма е носталгията ни по оня свободен и спокоен социалистически период, когато се научихме да живеем. Когато вкусихме от доброто на живота. Домове съградихме с всякакви удобства. Безплатно се лекувахме и изучавахме. Накрая, за огромно съжаление, дойде днешното капиталистическо чудо.
Не можем да се примирим изобщо със загубеното и лекомислено да одобряваме непризнателното отношение към социалистическото време и унизителното отношение към освободителното дело на народните ни герои антифашисти, които отдадоха живота си за истинското човешко добро. Като Георги Димитров и хилядите негови последователи. Като моя чичо, малкия брат на баща ми, убит навръх неговия 25-и рожден ден в жестоките сражения в Унгария, и хилядите останали сираци като моята братовчедка, която се роди 4 месеца след смъртта на баща си. Нито пък да се примирим със сегашното капиталистическо полусъществуване. С отдалечените ни деца по всички краища на света, а ние, останалите тук, обречени на самота и безнадеждност.
Така че вие, инакомислещи господа, колкото  и да ни упреквате, нямате право да пренаписвате историята и да пренебрегвате паметта на хората, отдали живота си за благото народно.

Пенка Ненова, Казанлък