Липсоумие

Кръстьо Куюмджиев има лаф "Плажовете са глухи от липсоумие". Това за липсоумието, съчетано с плаж, ми влезе в главата, когато тумба наши държавници ходиха по тая нужда чак в Катар. Е, бизнес форум не можаха да направят, нищо че  Николай Младенов със своята свита от непорочни откъм доносничество за ДС слуги цяла година го подготвял. Не се изясни кой министър кога и колко се е пекъл на катарското слънце, май всички се бяха поразхвърляли, но един излезе почти сварен ли, опечен ли, но вече не в същото качество. Е, той научи за това чак в микробусчето, което стоварва вип-персоните на летището. На плаж властници да решават държавните ни дела, ако не е липсоумие, да бъдем снизходителни, е лекоумие или плиткоумие. Там главата слънце я пече, ветрец я вее, голотата и жегата предизвикват леност и врящата куфалница трудно може да произведе какво да е. Можех да напиша и малоумие, но в смисъла на тая дума има зловредна намеса на Всевишния. А на лекоумните и плиткоумните Оня горе е дал мъничко разум, но в додатък повечко самочувствие. И това ги кара да се чувстват необходими.
 Каквото каже Бойко Борисов, това става. Колко му е да свали един министър, а да тури друг. Особено ако му подшушне Цветанов, веднага вади кога шкурка, кога пила, кога трион. "Годината на Трайков" свършила още през март, не е важно, че не е подал оставка, важното е, че тя е приета. Яне злорадства: "Борисов удря по масата, няма Трайчо, няма Трайка." И продължава с дитирамбите за мъжеството, смелостта и великата мисия на  премиера. Като се спомня как янетата го уволняваха час по час, какви камари с документи трупаха всеки петък за далавери на Цвъ Цвъ, за манипулации на ГЕРБ в изборите. След президентските избори изгря слънцето за РЗС, тогава Яне Янев окончателно слънчаса, но угодничеството му днес най-малко е основание да се говори за липсоумие. По-ужасно е.
Уволненият Трайчо Трайков вместо да си трае и слушка, почна да търси под Б.Б. теле и още не беше го намерил, когато Дянков обяви от екрана, че бившият министър бил незнамколкоси способен и имал незнамколкоси опит и знания в икономиката и енергетиката и щял да бъде ползван от кабинета. Но Бойко се запъна - Трайчо не си траел, наговорил глупости и вече му е отмилял. А когато някой му отмилее, реже му квитанцията. Само кумецът Николай Младенов, който натопи Трайков до гушата, топли душата на премиера.  
На Стефан Константинов много му се събра - свалиха го лекарствата, но срещу него си бяха парламентарната здравна комисия и прекият му началник хер Флик. До едно време само Борисов остана единственият му фен, бранеше го, може би защото се беше уморил къде ли не да търси здравни министри. Но когато си отиде Гергана Павлова, Дянков получи алергия към кюстендилския доктор. И сега не иска да види медик начело на здравното министерство. Затуй потърси юристка, а тя, крехката млада дама Десислава Атанасова, се оказа "тежката артилерия" на ГЕРБ и е вече четвъртият министър, който ще вади "единствения трън" в петата на Бойко Борисов. Тия задзавесни истории може да не са лекоумни, но са най-малкото леконравни.     
Май времето на експертите в правителството мина, те понякога страдат от обективизъм, а обективизмът невинаги носи кяр за партията. Затова Цветанов довежда партийци, верни на делото на ГЕРБ и лично нему. Борисов слага млади, щото, ако сложи стари, ще са от ДС. Младите са и с дипломи от чужбина в джоба. Веднага стана ясно, че Делян Добрев е американски възпитаник - още не е седнал на стола и извади на масата Шеврон и шистовия газ. Още неродени за министри, той и Десислава Атанасова излязоха с големи кошници, факт, който сам по-себе си свидетелства за някои липси.
Бойко бе казал: "Който не ми издържа на темпото, сменям го." А как се издържа - колегите от "Сега" изчислиха, че премиерът е дал 146 интервюта, по пет на месец. Старшината казваше: "Колкото повече говориш, толкова по-голяма е вероятността да сбъркаш!". Като добавим към премиерските медийните изяви на министрите, стават общо 1193, по 38 на месец. Не зная дали са взети на отчет ония спонтанни интервенции по телефона - някои вземе, че изока нещо от някой екран и хоп - премиерът го дебне на телефона. То си е колкото право на отговор, толкова и същинска цензура. Но във времената на липсоумие, лекоумие, плиткоумие и малоумие всичко е позволено. А Бареков, горкият, устата ще си разчекне: туй рече премиерът, онуй каза Борисов. Не един и двама срамят занаята, но тоя е Еверест в нагаждачеството.
Липсоумието не е само плажна треска. Президентът Росен Плевнелиев на 3 март забрави да спомене името на Русия. Да бяха ни освободители американците! Дручко щеше да е.