Кметицата

Дора Янкова или просто Дора! Първом чух името й от отец Константин Канев, книжовник, от чието перо се родиха удивителната краеведска история за родното му село и белетристичните сборници "Родопски сказания" и "Юдина ела", но и духовник, помазан свише с мъдрост. Още преди да стане кметица на Момчиловци  прозорливият мислител предрече, че Дора ще стигне и по-далеко. С възторг разказваше за нея в момчиловска механа на Стефан Продев, тогава депутат в Смолянския край. Истинско душевно пиршество беше срещата на двамата, на която бяхме свидетели с  Петър Бочуков, на всичкото отгоре свещеникът ни "благослови" и с родопски песни.  Та тогава ми се вдяна в ушите името й. И отецът, който не хвърля думи на вятъра, не ни излъга. Дора Янкова стана депутатка, сетне бе избрана за кмет на Община Смолян, един път, та втори. И не току така е председател на сдружението на общините и шеф на Асоциацията на родопските общини. С нещо ще да е изпреварила колегите си, за да я почетат така високо. Че има име и авторитет в своята партия - БСП, е по-ясно от бял ден, но е обяснима и магията, с  която кара и другите да я признават.  Та то се вижда по стореното от кметицата през двата мандата. Министър Тотю Младенов връчи наградата "Работодател на годината" на  общината, сертификатите "Зелен град на България"- 2010" и "Европейски етикет за иновации и добро управление" получи  Дора Янкова.  Провъзгласена бе за "Мениджър човешки ресурси" - 2010"  и "Човек на ХХт век". Все признания за енергичната родопчанка с европейски дух, знаеща и можеща, живееща изцяло със съдбите на съгражданите си. Казва, че не е по великите дела,  държи на малките. Низ от малки дела, за които настоява дълго, упорито и с много любов и те се случват. Американският посланик Джеймс Уорлик, който не щедър в похвалите си, заяви: "Дора Янкова е един от най-добрите и най-успешните кметове в страната. Тя наистина е свършила чудесна работа, извисявайки се над партийните и политически различия, работи в интерес на обществото и това е нещото, което наистина ме впечатлява и възхищава." Чух Ахилеас Царцарас, депутат на ПАСОК от Ксанти да признава със завист, че Дора Янкова е привлякла повече европейски средства от всички общини в Северна Гърция и затова щял все да я дава за пример на гръцките управници.
Преди половин година я подпитвахме в кабинета й дали ще се кандидатира за трети път. Тя тогава ни каза - там бяха Любомир Левчев, Иван Гранитски и художникът Здравко Палазов, че ще реши само, ако се убеди, че народът я иска, иначе не. Тогава хванах вяра на думите й: "Стремила съм се не толкова да бъда на върха, колкото по пътя, който хората желаят да извървят." Когато разкопаха улиците за новата  канализация, си помислих, че такова ровене, когато наближават избори, не се прави.  Хората не обичат неудобствата, дори когато са временни и им носят добро, дразнят се и мрънкат. Но Дора мисли не на парче, а мащабно. Макар че може бе не всички са разбрали, че днес Смолян има  изграден цялостен воден цикъл, общината е една от първите три в България, които са покрили изискванията на Европейския съюз и до 2015 г. ще бъде първата с напълно изградена канализационна мрежа. Като се набърках в  тия европейски работи, ще трябва да ви кажа, че Дора Янкова докара работата дотам, че днес Смолян е в първата петица по одобрени проекти. София и много други големи градове дишат в врата на родопската столица. За осем години са привлечени отвън публични средства - 154 млн. лева, та средният размер на инвестициите, които се падат на всеки жител на общината са 6000 лева.
У Дора има нещо възрожденско - иде от духа на будното село под Рожен, там ще да е и връзката с отец Канев. Нейният девиз е "Да съживим сърцето на Родопите". Свидетел съм на усилията й националният празник на поезията да бъде в Смолян. Тя още страда за понижаването на Родопския театър "Николай Хайтов" в пловдивско филиалче и сигурно се надява на реванш. "Заинатила се" е да се отвори граничният пункт Арда-Паранести, та да видите тогава как се сближават Кавала и Пампорово. Най-голямата й болка е безработицата, узрели са идеите за откриване на нови работни места, та да се спрат малко отмалко тия дълги пости.
  Дора не е Рейман, та  да я обичат всички. Има и противници. Пред избори те се роят. Бог високо, цар далеко, а в селцето и града се разпорежда кметът и няма начин да не е настъпил нечии интереси, да не е объркал нечии политически сметки. Но и без очила се вижда, че Дора Янкова се отличава от повечето градоначалници -  нито и спусната партийно, нито е нечия сянка, нито се е сдобила с феод, не се е въртяла като пумпал от една партия в друга.Тя просто е кмет със голямо сърце.