КЪСОГЛЕДСТВО

Когато на 11 януари т.г парламентът ни в клин, ни в ръкав и почти на галоп прие "Декларация, осъждаща опита за насилствена асимилация на българските мюсюлмани", ръката ме сърбеше да напиша нещичко против този ненужен и позорен документ. Но изчаках как ще реагира Турция. Каквото повикало, такова се обадило. "Миллет": "България призна официално асимилацията"; "Сабах": "Историческо решение от България" (Забележете не "на", а "от", т.е за/към Турция), "Хюрриет": "Решение на България за осъждане на асимилацията". Проф. Емин Балкан, председател на федерацията на изселническите дружества, заяви, че са доволни от декларацията, но тутакси поиска обезщетение. Председателят на "Бултюрк" Рафет Мурат също апелира за обезщетения, не само финансови, а и за морални. А в официалното изявление на турското външно министерство се изказва съжаление, че не се споменава за обезщетения в декларацията, която, макар и закъсняла, била "уместна стъпка, направена от една държава, която реши да се изправи срещу мрачен период от историята си". Ако трябва да бъдем справедливи към общуването на нашия парламент с историята, щем не щем ще се запитаме защо парламентът ни досега не е събрал кураж да осъди петте века "мрачен период" като геноцид. Или депутатите са кандисали на определението "османско присъствие". Те отново отказаха да гласуват декларация, в която да признаят геноцида над арменците, нещо, което българският народ призна още когато подслони "изгнаниците клети". 
Стана ясно, че този безумен водевил е подготвен от шпионина Сезгин Мюмюн, който години наред търсел истински патриот да пробута декларацията в парламента. И попаднал на точното място - Иван Костов. Който е тръгнал подир Иван Костов, знае се докъде стига. Най-малкото е да се осмърди. Командира още навремето отърча в конаците на съседите да се извинява, обеща на изселниците двойно гражданство и пенсии. Сега пък "патриотът" издебна момент, в който можеше да се предвиди тайна договорка: мнозинството обругава възродителния процес, дано ДПС в ответ да даде рамо на пакта "Дянков". Така парламентът прие срамен антибългарски документ, израз на историческо невежество и политическа недалновидност. Той не отразява вярно историческата истина. Възродителният процес имаше свой смисъл за приобщаване на българските турци, макар че след 1984 г. бе съпроводен с насилие при смяната на имената, което не може да бъде оправдано и получи отрицателна историческа оценка, но в никакъв случай то не може да бъде дефинирано като "етническо прочистване".
Турските правителства винаги са спекулирали с т.нар. изселнически въпрос, за да поддържат своя пета колона в България. Поприберат си част от турското население в "оджака", па след туй Анкара затваря савака. През десетилетие тази игра се повтаря. Броят на български граждани, изселили се в Турция от Освобождението до днес, надхвърля един милион. Заради засилените сепаратистки тенденции сред турското население, терористичните акции у нас, агресията в суверенен Кипър и предложението на Анкара за широкообхватна изселническа спогодба през 1989 г. бе дадена възможност на онези, които приемат за своя родина не България, а Турция, да напуснат страната и се заселят там.
Позорно е, че 120 народни представители (от Коалиция за България трима бяха "за", другите се изсулиха) гласуваха за тази антинародна декларация, в която има текст, който обявява "прогонването на 360 000 български граждани от турски произход през 1989 г. за форма на етническо прочистване, извършено от тоталитарния режим". Да припомням ли кой отвори границите и кой ги затвори при Голямата екскурзия. И защо 150 хиляди, заминали за Турция, се завърнаха, а други десетки хиляди души си запазиха българските имена и не ги променят и до днес.         
С тоя документ, който си е политическо харакири, парламентът наля вода във воденицата на ислямска Турция. Изразите "етническо прочистване", "асимилационна политика", "мюсюлманско малцинство" развързват ръцете на нейните държавници, които и така не изпълняват задълженията си по договорите между двете страни. Смея да си мисля, че след тази декларация българската страна ще бъде напълно обезоръжена в бъдещите преговори за обезщетенията за бежанците от Източна Тракия и Мала Азия. И Турция няма как да не се възползва от загрижеността на българските депутати за "мюсюлманското малцинство" (В България има етнически групи, а не малцинства), от  юридическото безхаберие, от политическото късогледство на нашите депутати. В страната тече подписка за отмяна на декларацията от 11 януари,  но парламентът с това неизличимо късогледство не я вижда. Или не ще да я види!