Капитанът на Локо Пд Димитър Илиев: Искаме и Суперкупата

15 май 2019 г. ще остане паметна дата в историята на пловдивския Локомотив. След 4 загубени финала "черно-белият" тим най-сетне вдигна дебютно Купата на България след 1:0 срещу "вечния враг" Ботев. Триумфът е още по-специален, защото за първи път в решителния мач се изправиха градски съперници извън София. Капитан на "смърфовете" бе юношата на тима Димитър Илиев, който се завърна след 4 г., прекарани в Полша с екипите на Висла (Плоцк) и Подбедскидже. Роденият на 25 септември 1988 г. пловдивчанин играе успешно и като атакуващ халф, и на върха на атаката, като през настоящия сезон игра в 36 от 40-те мача на ДжелезничаритеУ и записа 11 гола и 4 асистенции. Високият 1,85 м бивш младежки национал е носил екипите още на ЦСКА, Пирин (Бл), Миньор (Пк), Монтана и Локомотив (Сф).

"Имах оферта от Челси, но не бях пуснат" 

- На 1/4-финала елиминирахте Етър след 1:1 и 7:6 при дузпите, като след първите 3 удара от 11-те метра "виолетовите" ви водеха с 3:1. Вярвахте ли в онзи момент, че сезонът може да има подобен завършек?

С ръка на сърцето признавам, че надали някой е вярвал. Трябваше задължително да вкараме следващите 2, те да изпускат... Но с Божията намеса и тази на вратаря ни Илко Пиргов бяхме крайни победители. Може би точно след този мач си дадохме представа, че имаме сили за нещо голямо.

- С какво надвихте Ботев във финала?

Показахме, че желаем повече победата. От психологическа гледна точка излязохме доста по-спокойни, в Ботев имаше някакво напрежение, дали от факта, че са смятани за фаворит... Макар историята да е показала, че в пловдивското дерби няма такъв. Дори в шампионския сезон 2003/2004 г. на Локомотив си спомням, че в единия мач Ботев ни взеха точка, а в другия загубиха с гол в 90-ата минута. Правилото е, че един отбор играе колкото му позволи противникът, а ние почти не позволихме на Ботев да направи нещо, изиграхме умно мача. Знаехме, че чисто физически сме по-добре подготвени от тях и с течение на мача те ще отпаднат.

- Считаха ви за аутсайдер. Помислихте ли какви щяха да са последствията, ако купата бе станала "жълто-черна"?

Точно там е разковничето Ц тези мисли не влязоха в главата на нито един от нас. Представях си постоянно, че побеждаваме, постарах се да го предам на момчетата и точно нагласата се оказа ключова.

- Мнозина твърдят, че пловдивското дерби носи повече напрежение от Левски Ц ЦСКА. Така ли е?

Може би съм малко субективен, но да, чувствал съм го с по-голям заряд, ставали са по-зрелищни мачове, пловдивските фенове създават изключителна атмосфера. Много хора го смятат за най-истинското в България.

- Готов ли е Локомотив за Лига Европа?

Времето ще покаже. Надхвърлихме очакванията не само на нашите фенове, но и на футболната общност. Ще бъде изключително трудно, тъй като от втори квалификационен кръг, където стартираме като непоставени, имаме за потенциален опонент настоящ полуфиналист в турнира. Ще влезем като аутсайдер срещу всеки съперник, но футболът е доказал, че е велика игра точно заради такива сензации. Смятам, че с добра подготовка и привличане на няколко класни попълнения можем да оставим следа, а не просто да изиграем 2 мача и с това да свърши нашето европейско приключение. На първо място обаче е Суперкупата, не спираме да мечтаем и искаме да прибавим още един трофей. Сетне ще дойде Лига Европа и очаквания за по-силни игри в първенството.

- Заслужава ли Пловдив да има нов стадион, след като се появиха информации, че не е предвиден сред потенциалните градове домакини на големите форуми, за които България възнамерява да кандидатства за съвместно домакинство?

Пловдив е доказал нееднократно, че може би е най-футболният град, дал е не една и две легенди. Така че за мен е срамно Ботев да играят на тренировъчна база пред 300 човека. Нашият стадион пък е с малък капацитет, стар. Знам, че много от президентите на Локомотив са искали да вложат средства, но след като държавата не само не помага, но и пречи... Не съм дотолкова запознат какви са точно проблемите, но сегашният собственик г-н Христо Крушарски е постигнал някаква договорка с общината и дано в най-близко бъдеще да показват резултати тези разговори, да се построи база за децата, нов стадион. И стадионът на Ботев край Бирената фабрика стои и събира плевели толкова години. Срамно и тъжно е.

- От шампионската титла на Локо минаха 15 години. Какво си спомняте?

Сякаш беше вчера, помня повечето мачове. Локомотив не даваше шанс на никой, който идваше на "Лаута", мачкаше ги по 90 минути. Тогава с гръм и трясък Локо разби хегемонията на Левски, Литекс и ЦСКА. Още на следващия сезон имах възможността да стана част от тима. Изключителни футболисти и много добри хора.

- Как се запалихте по футбола?

От малък, още пред блока. Тогава нямаше наборТ88 и баща ми ме закара при един треньор в школата, казаха ми, че съм малък, но имах изключително желание и започнах с по-големите. Лека-полека треньорите видяха, че имам качества и започнаха да ми обръщат внимание. В даден момент осъзнах, че мога и искам с това да изкарвам прехраната си.

- Да се върнем години назад, вие бяхте на подготовка в Челси и Саутхамптън. Защо кариерата ви не се разви по различен начин?

Факторите са много, на първо място търся вината в себе си. С тази зрялост на 30-годишен футболист осъзнавам, че ако сега бях на 16-17-18, бих тренирал доста по-различно. Има и странични фактори, но имаше и реална оферта от Челси, не бях пуснат. Не ми бе даден шанс да играя и там някъде развитието ми бе спряно. Разбира се, че по съвсем различен начин можеше да се развие кариерата ми, примери много. Не казвам, че щях да стана някаква велика звезда, но със сигурност колкото по-рано роден футболист излезе в чужбина, шансовете му за по-добра кариера се увеличават.

- Разкажете за престоя в Полша...

Много хубави години изкарах и там. Вкарахме Висла в елита,  4-ти сезон предстои да започнат в Екстракласа. Благодарение на запазването на елитния статут сега ще си построят нов стадион. Пазя добри спомени и приятели. Полша е с близо 40 млн. население, държавата помага изключително на спорта. Знаете, че бяха домакини на Евро 2012, което допринесе за развитието им като футболна нация, 90% от базите са нови. Когато има правилен маркетинг, добра база, футболът изглежда по различен начин макар нивото на техните и нашите водещи тимове да е изравнено. Разликата е, че се влагат повече пари от повече отбори, а тук само 3-4 тима са с по-големи финансови ресурси. Националният ни стадион няма козирка, ако на финала за купата се бе излял порой, смятам, че половината зрители щяха да се откажат. Всеки баща, който би си завел детето на мача, първо би помислил за здравето му.

- Какво мечтаете да постигнете още до края на кариерата ви и замисляли ли сте се с какво искате да се занимавате след това?

Футболът ме е научил да не си правя дори краткосрочни планове. Когато се върнах в България, не очаквах, че ще спечеля трофей. От друга страна, в последния ми клуб Ц Подбедскидже, имаше много амбиции и организация, бях зареден с оптимизъм, а просто попаднах в отбор, който нямаше никакви качества да се бори за промоция, каквато беше афиширана. Мечтата ми е редовно да пълним ДЛаутаУ и да стават празници всяка събота. Мечтая и да получа и повиквателна за националния отбор. Не съм се зарекъл да остана до края на кариерата ми в Локо, макар да се знае, че обичам клуба, на първо място е семейството ми. Смятам, че има още много футбол в мен, само да съм здрав.

- На кой футболист се възхищавахте?

Роберто Баджо, спомням си, че през 1994-а гледах мачовете му... Исках да му подражавам в абсолютно всичко. Нямах коса, но исках да си връзвам опашка като него. Стилът на игра и финесът, с който боравеше с топката, ме запалиха по италианския футбол. После Ривалдо, феноменът Роналдо... Вече няма такива футболисти, няма халфове като Андреа Пирло, Руи Коща, Роберто Баджо.

- За финал: какви интереси имате извън футбола, как ще си запълните почивката?

Със семейството. Облагодетелстван съм, защото на футболистите работният ден ни е грубо казано 2 часа. Имам доста време да прекарвам със сина ми, който е на годинка. Ще отидем на почивка със семейството, да ми почине и малко главата, защото има не само физическа, но и психическа умора от този сезон.