Източно притворство

По неофициална информация, в рамките на започващата днес есенна сесия на ПАСЕ е възможно да бъде поставен въпросът за връщането на членството на Беларус в тази европейска организация. При всички положения въпросът за диалога между Европейския съюз и Беларус ще бъде обсъждан в асамблеята.
За последните две години това е вторият напън на европейските структури за приобщаването по някакъв начин на Беларус към европространството. При това и двата пъти по един "мистичен начин" "ухажването" на Беларус съвпада с влошаването на отношенията на президента Александър Лукашенко с руския му колега Дмитрий Медведев.
Причините Лукашенко да бъде определен в ЕС като "последният дикататор в Европа", да му бъде забранено да посещава страните от съюза, заедно с няколко десетки негови съратници, са типичният набор от претенции на Евросъюза, а в случая на Съвета на Европа към недемократичните страни: липса на свобода на словото, притесняване на опозицията, наличие на смъртно наказание, диктаторски стил на ръководство, съмнения за корупция на най-високо държавно ниво, притесняване на малцинствата - в случая полското. Да не забравяме и че Александър Григориевич Лукашенко си остава един от твърдите привърженици на съветските методи на управление в икономиката и селското стопанство, а в Беларус специалните служби все още носят името КГБ. И в същото това време точно след войната между Русия и Грузия, и създаването през май 2009 г. на инициативата "Източно партньорство" в отношенията между Минск, да не кажем Брюксел, но поне Страсбург се появи

"любов необяснима"

Събитията започнаха да набират обороти, след като на 7 май 2009 г. в Прага беше даден стартът на лансираната от Полша и Швеция инициатива на ЕС "Източно партньорство". Любопитното в случая е следното - шведско-полската идея беше обявена още през май 2008 г., но тогава тя предвиждаше особени отношения на съюза само с пет бивши съветски републики - Грузия, Украйна, Азербайджан, Армения и Молдова. Т.е. страните-членки на проамериканската организация ГУАМ плюс Армения. След августовската война от 2008 г. в Прага към тази група беше присъединена и Беларус. Не трябва да се забравя, че срещата в Прага беше доста своеобразна - на нея не присъстваха редица тогавашни и настоящи лидери на страни-членки на Евросъюза - Никола Саркози, Гордън Браун, Хосе Луис Сапатеро, Силвио Берлускони. И това, при положение че става дума уж за стратегически проект на ЕС за по-тесни отношения с бившите съветски републики, които по израза на в. "Монд" трябва да бъдат извадени от "менгемето на Москва". Въпреки че "Източно партньорство" се очертава по-скоро като проект на т.нар. Нова Европа (източноевропейските държави, които се намират под същественото влияние на САЩ), отколкото на големите държави от съюза, той получи бюджет от 600 млн. евро за периода от 2010 до 2013 г., но в същото време пределно ясно беше обяснено, че и дума не може да става за действия по присъединяването на тези шест страни към ЕС. С една дума - икономическо и политическо взаимодействие (или по-скоро политическо послушание), без на хоризонта да мержелее морковчето - членство в Европейския съюз. Нещо повече, в навечерието на срещата на високо ниво в Прага на страните от "Източно партньорство" бе нанесена дипломатическа обида. В проектодокумента бяха променени част от формулировките, които се отнасят за тях. Вместо "европейски страни" бе записано - "източноевропейски партньори", а вместо "свободни от визи пътувания" бе записано "дългосрочно променяне на споразумението за визите". При това тази формулировка бе предложена от Германия, която единствена от еврограндовете бе представена от своя държавен ръководител - канцлера Ангела Меркел. И още един щрих към геополитическото усилие на ЕС спрямо шестте бивши републики на СССР. Както писа "Монд" в статията на Натали Нугайред "Европа губи интерес към "Източно партньорство" от 2 юни т.г., ако 600-те милиона евро ги разпределим на 76-милионното население на тези страни, то тогава на един белорусин ще се падат 2,74 евро, на украинец - 3,35 евро, на един азербайджанец - 4,82 евро, 13,66 евро на арменец и 25,36 евро на молдовец. "Монд" не дава разбивка за грузинците, но Тбилиси в момента и така се намира на американска издръжка. Само за сравнение - 8 от 12-те милиарда евро, които Евросъюзът отделя за външна политика за периода 2007-2013 г., се дават за разширяване на връзките със страните от Северна Африка.
Ясно е, че тези 600 млн. евро ще отидат преди всичко за приласкаването на местните елити в шестте страни, а не толкова за икономическо подпомагане на държавите и техните икономики. В случая става дума за дългосрочна политическа игра, за курс към промяна на обществените настроения в тези държави спрямо Русия посредством "европеизирането" на местния елит, т.е. на създаването на солидна обществена прослойка, която да се отъждествява повече с Европа и, най-общо казано, със Запада, отколкото с Русия и така да нанесе вреда на последната, а не толкова да донесе полза за собствената си страна. Според руски политолози създаването на "Източно партньорство" може да се разглежда като опит за реванш и контранастъпление срещу Русия след поражението, което американската политика в региона претърпя през август 2008 г. Това потвърждава и грузинският президент Михаил Саакашвили, който заяви: "Инициативата "Източно партньорство" реално се явява отговор на Европа на августовската война и агресията на Русия..."

Читайте по ГУБАМ

В тази поредица от страни най-важните за ЕС, а и за САЩ, са Беларус, Украйна и Армения като държави, чиито общества най-пълно принадлежат към "руското пространство", и в които интеграционните стремежи спрямо Русия са най-силни и нещо повече - те имат вече реални измерения в лицето на редица икономически, търговски и военни споразумения и съюзи.
След като политическата ситуация в Украйна се промени драматично след изборите за президент и отношенията на Киев с Москва започнаха съществено да се подобряват, погледите на западните "геополитически инженери" се обърнаха към Беларус. От август 2008 г. "последният диктатор в Европа" се намира в перманентно изострени отношения с Кремъл. Причината е, че Лукашенко всячески спъва развитието на Съюзната държава Русия-Беларус по съвсем прозаични причини - продължаващата интеграция, която рано или късно би трябвало да доведе до фактическото обединяване на двете държави е всъщност смъртна присъда за едноличното му авторитарно управление. Поради това Татенцето, както наричат Лукашенко, разиграва игрички, крайната цел на които е максимално да отдалечи момента, в който ще трябва да се раздели с властта и се опитва да взема, без да дава, и от Русия, и от ЕС, като плаши ту едните, ту другите, че ако не получи това, което иска, ще промени външнополитическата ориентация на страната. Москва се мири с "капризите" на Лукашенко, защото според някои наблюдатели не вижда достойна негова замяна - личност, която да не бъде авторитарна и в същото време да доведе до логичния им край интеграционните процеси между двете страни. От страна на някои в ЕС, а и извън него, обаче подобно поведение на Лукашенко е добре дошло. То дава възможност за т.нар. мек натиск срещу Русия, като се оказва опосредствено политическо въздействие в болезнени за нея точки. В тази връзка трябва да се разглеждат последните инициативи и изявления на европейски политици и организации. В края на август в Минск се изсипа истински евродесант. На 16 август в рамките на посещението на делегация на горната камара на чешкия парламент на белорусите бе съобщено, че страната им остава в списъка на "привилегированите" от гледна точка на междупарламентарното сътрудничество. От Братислава пък се чуха гласове, че критиките около положението на полското малцинство в Беларус не трябва да бъдат препятствие за по-широкото взаимодействие между ЕС и Минск. На 23 август латвийците пък заявиха пред външния министър на Беларус Сергей Мартинов, че са заинтересовани от навлизането на белоруския пазар и от инвестиции в тази страна. А "черешката на тортата" беше поставена от докладчика на ПАСЕ Синики Хурскайнен, който отбеляза напредъка на Беларус по въпроса за отмяната на смъртното наказание - едно от важните изисквания за връщането на Минск в асамблеята. По всичко изглежда, че с тези инициатива се подготвя почвата за едно, макар и половинчато, но все пак реабилитиране на режима в Минск пред европейските структури. И това на фона на намерението на Лукашенко да се кандидатира за трети мандат на изборите през декември, които се очаква да спечели, и на фона на изявленията му пред комисаря по разширяването Щефан Фюле, че ЕС не трябва да очаква големи промени в страната след вота. Какво тогава кара европейците да затоплят отношенията си с Минск?
Отговорът може би дойде от Грузия пак през втората половина на август. На 16-17 август медиите разпространиха съобщението, че президентите на Молдова и Грузия Михай Гимпу и Михаил Саакашвили са обявили реанимацията на проекта ГУАМ, в който са поканили и Беларус, с което абревиатурата би следвало да се прамени на ГУБАМ. Получава се интересна игра на думи - на руски "губам" означава устни. Може да се каже, че говорейки за "Източно партньорство", наблюдателите трябва не само да слушат, но и да четат по устни (читайте по губам) и да разбират ГУБАМ. Само че това вече намирисва на американска, а не на европейска инициатива и се създава впечатлението, че Белият дом използва ЕС чрез "новоевропейците" в провеждането на собствената си политика на сдържане на Русия чрез създаване на "санитарен кордон" от бившите републики. Политика, която не се възприема нито от Франция, нито от Германия, нито от Италия, защото вреди на отношенията им с Москва.
Навремето старият ГУАМ не можа да изпълни основната си задача - да бъде противовес на интеграционните процеси с Русия на постсъветското пространство. Много е съмнително и че проектът ГУБАМ, ако действително тръгнат да го реализират, ще се изпълни със съдържание. Нещата в Украйна се променят, Саакашвили е вече в ролята на маргинал и за американци, и за европейци, Михай Гимпу с идеята му за обединение на Молдова и Румъния не се нрави нито на Нова, нито на Стара Европа, конфликтът между Азербайджан и Армения продължава да е актуален, а Александър Лукашенко добре разбира, че без Русия Беларус ще изпадне в тежко икономическо положение. През 2009 г. общата сума на ресурсната и финансова, включително кредитна подкрепа на Беларус от страна на Русия достигна 11 млрд. долара, което е повече от 17% от БВП на държавата, и още повече от бюджета й.
Освен това, ако съдим по последните му изявления, Александър Григориевич не се възприема много-много като лидер на независима държава. В петък пред руски журналисти той сам се постави в една редица със сменените от Кремъл регионални "динозаври" - Юрий Лужков, Минтемир Шаймиев, Кирсан Илюмжинов, Муртаза Рахимов. Т.е. излиза, че Лукашенко се възприема като лидер на Белоруския федерален окръг, а не на Република Беларус.

Притворство - източно и сексуално

Цялата история с евроатлантическите напъни за спиране на сегашния руски политически, енергиен и икономически възход чрез разкъсване на връзките на Москва с бившите републики от СССР напомня много повече за някои сексуални практики, отколкото за реална политика по отношение на Русия. "Източно партньорство" е всъщност притворство (лицемерие, преструвка, лукавство) спрямо народите от Беларус, Украйна, Грузия, Молдова, Азербайджан и Армения. ЕС няма никакво намерение да интегрира тези хора, да ги допусне в затворения си клуб на благоденстващите. Целта е те да бъдат използвани срещу Русия като периодично им се сочат хоризонтите на светлото европейско бъдеще, което обаче ще бъде за тях също толкова недостижимо, колкото е и хоризонтът. Политиката на ЕС в случая повече прилича на нещо, което на руски се нарича сексуално притворство - "залъгване на партньора, разигравене на сексуални реакции или собствено удовлетворение. В някои случаи притворството може да бъде най-добрият изход, позволявайки на човек да пощади чуствата на партньора, обаче ако стане обичайно, то може да породи множество проблеми."
Истинската причина за провала на тези начинания обаче е друга. На 26 септември британският вестник "Дейли мейл" писа в една статия за Украйна, но казаното важи и за цялото постсъветско пространство - "В тази част на света Русия просто я има. Опитът да се измести от него, е все едно да пробвате да преместите Хималаите с булдозер."