Изобразявам суровия цар-воин Самуил

Александър ХАЙТОВ е роден на 4 юли 1954 г. През 1973 г. завършва Художествената гимназия в София, а по-късно специалността скулптура в Националната художествена академия при проф. Д. Даскалов и Секул Крумов. От 1981-1984 г. е преподавател в Художественото училище в Смолян.
От 1985 до 2004 г. е член на Съюза на българските художници. През 1993 г. е председател на секция "Скулптура", а от 1996 до 2004 г. управител на Фабриката за каменоделие и металолеене на СБХ.
Автор е на бюстове и паметници, скулптури, портрети и малка пластика. Негово дело са "Воин" (1982) - в колекцията на СГХГ; паметник в с. Буново (2007); паметник на Николай Хайтов в Смолян (2008), бюст на Марин Дринов в БАН (2010); "Оплакване на кръста" (2009), "Икар" (2009), "Спящ минотавър" (2009) и др.
Носител е на първа награда за скулптура от Националната изложба на младите художници (1982); награда за художествено майсторство на Есенен салон на СБХ (1993); златен медал от десетото биенале "Данте" в Равена, Италия; първа награда от националния конкурс на БНБ за златна монета "XXI век"(1999) и др.

Както е известно, обявеният в началото на годината конкурс за паметник на цар Самуил в София бе спечелен от скулптора Александър Хайтов и архитектите Мария и Росен Гуркови. До окончателното завършване на паметника, който ще бъде поставен в столицата по случай 1000-годишнината от смъртта на българския владетел, остава по-малко от месец. По този повод в ателието на Александър Хайтов в кв. Панчарево разговаряхме за личността и съдбата на цар Самуил, за внушителната творба, в която известният скулптор и син на писателя Николай Хайтов е вградил трагизма и величието на българския владетел.


- Откога носиш цар Самуил в душата си? Откъде идва тази тръпка?
- Защо пък да е тръпка? Аз обичам да се ровя, да прочитам по нещо от българската история. 
- Наследил си вероятно този "адет"  от Николай Хайтов?
- Историята на него му беше в кръвта, докато аз от немай къде зяпам и чета това-онова. Немалко неща съм прочел и за Самуил.
- И с какво те впечатли неговата личност?
- Впечатли ме неговата странна човешка съдба на владетел и пълководец.
- Защо "странна"?
- Ами защото веднага след като се провъзгласява за цар на България, той трябва да води непрекъснато войни, за да отстоява трона и държавата. През 998 г. води война със сърбите, за да избегне техния съюз с Византия. През 1001 г. се налага да отблъсне нападение на унгарците. След 1002 г. започват неговите войни с Византия. До едно време успява, докато на 24 юли 1014 г. "колелото се обръща" и при Беласица губи битката с Василий II. И тогава настъпва часът на неговата трагедия...
- Трагедията на пленените и ослепени 14-15 000 български войници, от които на всеки 100 е оставен един с по едно око, за да ги води. 
- Което означава край на всичко. Цялото царство умира заедно с царя.
- И ти кой момент си избрал от съдбата на Самуил?
- Все пак при изпълнението на една скулптура има и известна драматургия.
- И каква е твоята "драматургия"?
- Научавайки, виждайки погрома Самуил разбира, че е дошъл краят. Не случайно на 6 октомври 1014 г. получава сърдечен удар.
- И ти избра този момент преди смъртта?
- Да, това състояние е характерно. Българинът по традиция тачи моментът на смъртта, отброява датата на смъртта. Така е било в древността. Траките постъпват така, гърците - също. Не се брои кога си се родил, а кога си умрял, т.е. какво си свършил дотогава.
- Какво човек е оставил?
- Да, да, остава датата, важната дата. Но в случая със Самуил този трагичен момент съвпада с изконното българско преклонение пред смъртта на великата личност.
- Какво е това - равносметка или какво?
- Ами да речем, пеленачето има рождена дата, но никой не знае коя ще е датата на смъртта на бъдещия човек. Вече като умре, той оставя след себе си всичко, което е носил преди това със себе си.  
- Добре, ти какво състояние на Самуил си "хванал" в твоята скулптура?
- ...Изражението на суровия цар-воин, който вижда сетния си миг, края на своето царство, на България.
- А защо държи кръст в дясната си ръка?
- Да, в скулптурата има три кръста. Един - в дръжката на меча, горе - в кръстчето на короната и в жезъла. Това е нашият, православният кръст и неговото потретване създава своеобразен ритъм на скулптурната фигура.
- А тази емблема на гърдите?
- Това е лъв, автентичен български символ. Например при Калоян той изобразява барс, барсовидно животно. Но все пак лъвът е царският символ.
- А лицето като че ли изобразява гневен размисъл?
- Да, гневен. Направо не вижда от яд. Това е търсено състояние на шок, афект и гняв.
- Откъде ти дойде тази "драматургия", както се изразяваш?
- Има я, тя се усеща във византийската хроника, колкото и сухо да е написана от византийския хронист. Даже в Манасиевата хроника Самуил е нарисуван, легнал на смъртния одър възнак. От позата му не се разбира нищо, но когато човек погледне лицата на придворните и войниците, разбира драматизма на състоянието.
- Това е трагедията след злодеянието на  Василий Българоубиец, нали?
- Да, на Василий II-Българоубиец при Беласица.
- Българоубиец ли е Василий или Македоноубиец, както го наричат в Скопие?
- Така е написано името му в историята. В края на краищата по негово време, когато България обхваща цяла Македония, включително до Драч, долу покрай Пелопонес; нагоре - Карпатите и отвъд тях - до Унгария, всичко това е територия на Самуиловата българска държава.
Колкото до Василий II, ако той беше пленил македонски войници, сигурно щеше да бъде наречен от византийските хронисти Македоноубиец, но не е. Така могат да го наричат само скопските  историци, които преиначават историята.
- Но те "доказват", че Самуил е унищожил българската държава, че се е "борил" срещу българите.
- Как така? Старите карти показват държавата на Самуил от Пелопонес, Драч, почти до Адриатика, горе - до Унгария и чак зад Карпатите - това е България. И какво да унищожава Самуил - българската държава ли? - значи да унищожава себе си. Това е нонсенс, абсурдна лъжа и измислица. 
- Ти гледал ли си скулптурата на македонския Самоил?
- Само на снимки. Знам, че е седнал, че е висок 6 метра, че е грубо направен, че е почти като бутафория. Виж какво, мегаломанията, театралният декор и кичът служат за други цели, те не отразяват историята.
- В Скопие вече пишат, че "бугарите ке постават споменик (паметник) на Самуил во София, и тоа по-голем од скопскиот"...
- Чух, че край Вардар има някакво вълнение - дали техният паметник на цар Самуил ще бъде по-голям или нашият, но това за мене няма никакво значение. Размерът в някои случаи има значение, но при паметниците е важна не мегаломанията, а изражението, съдържанието. Възможно е "нашият" паметник  да е по-малък от този в Скопие, но това не е важно. Хубаво е, че нашите братя от Македония са направили паметник на цар Самуил, но тогава нека да имат и самочувствие на българи, чийто владетел той е бил.
- От какво ще бъде паметникът - от бронз ли?
- От месинг. Бронз никой вече не използва. Само в САЩ изливат все още фигури от бронз, което е доста скъпо удоволствие.
- Месингът след време ще патинира. Какъв ще бъде цветът на паметника?
- Сиво-кафяв. В зелено патинират бронзовите фигури, както е с лъва на Андрей Николов и фигурите на Лъвов мост. Щом металната скулптура зеленее, значи това е бронз.
- Доколкото ми е известно, паметникът ще бъде разположен в съседство с черквата "Св. София".
- Да, първоначално намерението бе той да бъде поставен в парковото пространство на храм "Св. Георги Победоносец", където се събират бул. "Патриарх Евтимий" и ул. "Цар Самуил". Но добре, че това решение бе отменено и паметникът ще бъде разположен до пилоните на храм "Св. София".
- Доколкото зная - в близост до него ще бъде  скулптурната композиция на проф. Любомир Далчев "Самуилови войници".
- Да, целта е да се получи един естествен ансамбъл, който да е свързан с цар Самуил.
- Има ли съдбата на цар Самуил нещо общо с днешната българска съдба?
- Може би да, ама как в това объркано кълбо от конци да му хванеш края и да видиш как и накъде върви тази нишка. Факт е, че и по царско време, и по социалистическо, и в сегашно време ние не си търсим рода и корените.
- Какво мислиш за днешния ден на България?
- Какво да мисля? На обеднелия народ аз виждам какъв му е халът, чувам какво говори: "Няма управия, край, какво беше, а какво стана..." Ревът, плачат хората, няма кой да ги чуе обаче.
- Както е казал поетът - глас в пустиня.
- Глас в пустиня. Никой не ще да си загуби бъдещия мандат, да взема непопулярни мерки, да си троши рахатлъка, за да оправи работата. Пък и за да я оправи, трябва да се противопостави на много хора и интереси.
- Трябва силна личност, много силна. По-силна от тази на цар Самуил, за да разплете това кълбо.
- Това трябва да е луд човек. Аз не виждам кой нормален може да си въобрази, че ще се пребори сам с тази бъркотия.
- Оптимист ли си за бъдещето на България?
- За края на света съм оптимист. Ясно е той накъде отива. Има-няма 100 години, ако не изпратят в Космоса колонии от по 50-100 хиляди души, за да продължи цивилизацията, не виждам какво може да я спаси. Това е мравуняк, който няма как да бъде успокоен. За съжаление всеки ход, който днес правят политиците, е грешен.
- А България ще оцелее ли?
- Тя е като умрялата лисица, която се прави на умряла, и по едно време току-виж, че рипне и тръгне, ама де да видим...