Изгорените военни знамена

Полк. о.з. Иван Ст.Иванов - вексилолог

На 30 август 1880 г. на празника (по църковния календар) на св. Александър Невски и на руския император българският княз Александър І в лагера (дн. квартал "Лагера" в столицата) връчва първите формени военни знамена на дружините от войската. Връчени са поръчаните във фирмата на Жеваржеев в Санкт Петербург 26 знамена на пехотните дружини, Военното училище и пионерната дружина. Войската на възобновената българска държава вече е организирана военна сила, независимо от статута на Княжеството, съгласно Берлинския договор. Борбата, желанието на българите за независима държава добива все повече материален израз.
Независимо от това, оказва се, че

на българския княз не се гледа с добро око

от руския император. Политиката на княза все повече добива проевропейски характер в противоречие на руската. Недоволство се подклажда и сред офицерския състава на младата ни войска. Така на 9 август 1886 г. в столицата се извършва преврат с последица детронацията на княз Александър І. В преврата вземат участие личният състав на Военното училище, намиращият се в района на Перник на учение 2-ри пехотен Струмски (Кюстендилски) полк и 1-ви артилерийски полк, дислоциран в столицата. След няколко дни е извършен контрапреврат и князът е възстановен на престола. Политическите и военните сили възстановяват българската държавност.
Детронацията, контрапревратът и абдикацията на княз Александър І по собствено решение засяга и съдбата на някои от военните знамена. Преди да напусне страната, князът се прощава с верните на престола военни части в района на "Лагера". По същото време подписва единствения в българската военна история указ за възмездие към участниците в преврата. Той носи №181/24.VІІІ.1886 г. (стар стил) и постановява разформироване на Военното училище и 2-ри пехотен Струмски полк. Преди да го подпише, князът собственоръчно го допълва: 1. "и първи артилерийски полкъ". 2. "и знамената на уч. и на П. да бъдатъ уништожени". За отбелязване е фактът, че само пехотните и конните части и пионерната дружина имат знамена.

Указът е последван от Заповед

по Военното ведомство №270/ 10.ІХ.1886 г. (стар стил), с която се дават точни и недвусмислени указания по разформироването на посочените в княжеския указ военни части, особено на Струмския полк. Силно впечатление правят детайлите на тази жестока, но в същото време хуманна заповед, особено онези нейни параграфи, отнасящи се до войнишкия състав:
"...а. Да се съставят точни списъци на всички долни чинове, които са приемали участие в мятежа на 9-ти август.
...в. Всички долни чинове, които по разни причини не са приемали участие в мятежа ще останат в гр. Кюстендил за кадър на новосформиращия се 13-ти Рилски полк.
г. Всички долни чинове, които са приемали участие в мятежа на 9-ти август, да се разпределят по равно в полковете: 4-ти Плевенски, 6-ти Търновски, 8-ми Приморски и 11-и Сливенски. Всички фелдфебели, унтер-офицери, които са приемали участие в метежа, да бъдат разжалвани в редови и да се разделят по равно в горните полкове.
2. В бившия 1-й артилерийски полк да се съставят същите два рода списъци и всички долни чинове, които по разни причини не са приемали участие в мятежа, да останат кадри на 4-й артилерийски полк.
От долните чинове на този полк, които са премали участие в мятежа, да се изберат тези, които сега подлежат на уволнение в запас и да се разпределят между 1-й и 3-й конни полкове. Всичките други долни чинове да се приведат в 4-й артилерийски полк.
На командира на 4-й артилерийски полк се възлага разжалването на фелдфебели и унтер-офицери, които намери за несъответсвующи на своето звание".
Параграф 4-ти на тази заповед решава

съдбата на бившото Военно училище и знамето му

и това на Струмския полк, които трябва "да се унищожат чрез изгаряне", като се запазят техните награди и ленти.
Редът за разформироване на Военното училище е уточнен в специално Указание на Министерството на войната. Възлага са на началника на столичния гарнизон, по негово усмотрение, да унищожи знамето. След няколко дни това става в лагера на 1-ви пехотен софийски полк. Там е построена една дружина в пълно бойно снаряжение и е обкръжен личният състав на училището. Майор Христо Попов, командир на Първа бригада и началник на Софийския гарнизон, след кратка реч, в която обяснява причините за наказанието на личния състав, хвърля опозореното знаме в огъня.
Рано сутринта на 2.ІХ.1886 г. конвоирани от плевенци и сливенци към столицата тръгват 900 души от разформирования бивш 2-ри пехотен Струмски полк. Следват ги със сълзи на очи близките им от района. На края на Кюстендил в местността "Под кръсто" конвоят спира за да се извърши планираният задължителен ритуал. Тук е и втора рота от разформирования полк в парадно облекло с щатното си въоръжение. По време на преврата тя носи караулната служба в Кюстендилския гарнизон. Полковото знаме се носи по съответния ред от знаменосеца унтер-фицер Павлов Стоимен. Конвоиращите части се построяват в каре, а струмци остават вътре в този строй.
Подава се команда: "Мирно! На караул!" Духовата музика на 4-ти плевенски пехотен полк свира държавния химн "Шуми Марица".

След него настъпва злокобна тишина

Командирът на плевенци капитан Кръстю Маринов, комуто е възложено изпълнението на заповедта за унищожаване на полковото знаме, произнася трогателна реч, в която разобличава участниците в преврата и по този начин нарушили клетвата пред върховния главнокомандващ княз Александър І. По команда на капитан Маринов началстващите лица до фелдфебел се построяват в две редици. Също по негова команда застават един срещу друг и всеки скъсва и захвърля пагоните на отсрещния заедно с отличителните знаци за звание. Ротните барабани бият съответния сигнал. По команда отново влизат в строя вече като редови войници.
Прочита се указът на княз Александър І за разформироването на полка и унищожаването на полковата му светиня. Отново прозвучава команда: "На караул!" Музиката изпълнява траурния марш: "Кол славен". Ротните барабани на плевенци и сливенци бият за траур. По заповед на капитан Маринов знамето на струмци застава на средата на карето. Снемат се лентите и отличията му, откачат плата от дръжката, поливат го със спирт и адютантът на 4-ти плевенски пехотен полк го запалва. Горящо го хвърля в предварително изкопаната дупка в земята, в която то догаря. 

 След това го зариват с пръст. "Погребват" го

Освободената дръжка унтер-офицер Павлов връща в казармата. При тази картина присъстващите войни и членове на семействата ронят сълзи за унищожената полкова светиня.
Сълзи обливат лицата на тези, които само преди година са постигнали победата над агресивната сръбска армия и спряха до Пирот. Сълзи от тези, които бяха наградени от своята млада държава за себеотрицанието и героизма в нейна защита.
130 години оттогава!


Всяка година се прави водосвет на бойните знамена


Първото знаме на Военно на Негово Величество Училище

 Тържествен марш пред знамето на полка - 1917 г.