Грижата за здравето

В Европейския съюз за здравеопазване годишно от бюджета се отпускат по 457 евро средно на човек. Най-висока е ставката в Англия - 856 евро, следвана от Швеция - 832 евро, Люксембург - 784 евро, Дания - 761 евро, и т.н. В България тя е 284 лв., или 142 евро. Това са жалки пари, които не стигат за нищо, освен за оправдание, че все пак нещо се прави за здравето на хората. А това нещо всъщност е почти нищо.
За да се постави диагноза, в повечето случаи са необходими изследвания. Здравноосигурените имат право на едно направление веднъж на една или две години, но и това не е валидно за всички. Например за изследване на простата правилото се отнася само за мъже от определена възрастова група, за което здравната каса уведомява личните лекари. През настоящата година такива направления могат да се издават само на мъже, родени през 1964 и 1953 г. Как се определя това и джипитата не знаят. Може би в здравната каса, подобно на тотото, пускат в някаква сфера топки с обозначени на тях години и които две издуха въздушната струя, те определят щастливците през годината. Другите чакат реда си до следващото здравно тото. А от такова заболяване са застрашени повечето от мъжете над 50-годишна възраст, които са родени след 1962 г. Ако печеливши от зравното тото са по два набора годишно, то останалите 48 ще чакат да им излезе късмета между една и 24 г. За най-големите каръци, ако са заболели, когато са били на 50 г., редът им ще дойде при навършване на 74 г. Като се има предвид, че средната продължителност на живота при мъжете е 69 г., по-голямата част от тези, които ще имат правото на получаване на направление за изследване, вече няма да са между живите. Иначе вариантът е да платят 130 лв. Това не е много голяма сума за тези, които работят и получават поне средна заплата (според статистиката тя е 638 лв.). Но как да я заплатят пенсионерите с минимална пенсия 145 лв. или дори работещите на минимална заплата от 290 лв., като с тях издържат семейства. А без резултата от такива изследвания специалистите уролози не могат да препоръчат операция. Така десетки хиляди български мъже страдат и не им се оказва помощ. Лекарите им изписват лекарства, въпреки че е известна тяхната безполезност. С това само се продават продуктите на фармацевтичните компании, които реализират печалби от тях. Има дори съмнение, че те са се договорили с лекарите и им дават процент за изписаните рецепти.
Още нещо - уж "дребно". Според данни на лекарския съюз и пациентски организации от хемороиди страдат към 310 хил. души - мъже и жени. В Западна Европа, Северна Америка, Япония, Австралия, Нова Зеландия, Израел, арабските монархии и в по-голямата част от Турция този въпрос е решен. В тези държави се правят безплатни безкръвни операции, които продължават 30-40 минути. Пациентите са освободени от неприятностите си и се заемат с обичайните си дейности. У нас не е така. По линия на здравната каса може да се извърши само класическа хирургическа операция, т.е. със скалпел. Въпреки упойката, тя е болезнена, а оперираните се възстановяват с месеци, като трябва да спазват хранителен режим и въпреки това изпитват сериозни смущения и болки. От тази ситуация се възползват частни клиники, които за безкръвната операция вземат от пациента около 2000 лв. А разрешението на проблема е суперпросто. С пари от здравната каса трябва да се закупят 6-7 апарата за безкръвни операции. Всеки едни от тях струва около 80 хил. евро. В болница "Токуда" има два такива апарата, а във всички държавни - нито един. В същото време в автомобилния парк на НЗОК има 16 маркови леки коли, за закупуването на  които са изразходвани 1,6 млн. лв. За издръжката им годишно се харчат по 280 хил. лв. Изводът е съвсем ясен - само от икономия, постигната чрез намаляване на автопарка на НЗОК, биха се реализирали средства за закупуването на така необходимите апарати за безкръвни операции.
Значителна част от българските лекари работят за унизително ниски заплати от порядъка на 500-600 лв., като някои от тях, по подобие на работещите в някои заводи и фирми, не ги получават редовно с месеци наред. В същото време е налице лекарска аристокрация. Титулувани доктори (професори и доценти) имат приемни часове в държавни болници и хонорарът им е 50-80 лв. за преглед. След това, ако са хирурзи, правят операции, които струват хиляди левове. При това те невинаги се оказват успешни, но затова не се носи никаква отговорност. Това е също тото за пациентите - ако имат късмет, ще се възстановят, ако не - парите им са отишли на вятъра. В такова тото изгоря моя позната. Установиха й сериозно повреждане на гръбначния стълб. Предложиха й сложна операция с вклаждането на платинови пластини. Казаха й, че това ще струрва 11 хил. лв., но ако не се съгласи, рискува да бъде прикована на инвалидна количка. Тя си продаде апартамента, защото нямаше нужните пари, и плати операцията. Така се спаси от инвалидната количка, но едва ходеше. Впоследствие чрез интернет узнала, че подобна операция в Израел струва 2000 долара с гаранция за пълно възстановяване и ако това не стане, се връщат парите. С непохарчената част от продажбата на апартамента си, отива в Тел Авив, където й правят успешна операция. Сега е в нормално здравословно състояние.
За съжаление вече не сме социалистическа, а според конституцията - само социална държава. А практическата разлика е много голяма. Докато при социалистическата държава здравеопазването бе напълно безплатно, то при социалната се оказва не само скъпо, но и неефективно.