Гей парад или парадиране?

Съюзничеството е безмилостно жестоко. Зад паравана на осемцоловите усмивки кипи безпощадно подслушване, което не прощава дори на държавните глави. А подслушваните политици са най-непредвидимите. Но и най-предвидимите. Не се знае какво точно ще направят, но е ясно, че ще сторят всичко, което им е възложено. Не от избирателя, а от онзи, който безцеремонно прониква в грижливо пазения свят на личните им тайни.
Днешният гей парад щеше да мине и замине между многото "против" и "за", както се е случвало вече на няколко пъти. Някои от исканията му щяха да бъдат посрещнати с разбиране, за други щеше да се прецени, че не им е дошло времето, а трети щяха да бъдат отхвърлени още при самото им произнасяне. А СЕМ щеше да проследи как е отразена темата в електронните медии и да наложи санкции, където е имало език на омразата към ЛГБТИ-хората (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални).
Страстите около "София Прайд 2015" обаче са поне с една октава по-високи от обичайното. Може би това се дължи на подкрепящата го декларация на дузина и половина посланици, качена на сайта на щатското посолство. На която група известни имена отговориха в открито писмо, че коментираното събитие не е протест срещу дискриминацията, а опит за насаждане на т.нар. гей лайфстайл. Тоест, че не е парад, а парадиране. И поискаха проявата да бъде забранена.
Кметът не може да забрани шествие, което не нарушава обществения ред, независимо дали е като днешното или е антинатовско, антируско или срещу разполагането на щатски танкове в страната ни. Може най-много да смени маршрута му. Правото на мирни шествия, митинги и демонстрации е гарантирано от Конституцията. А демократично устроеният човек не го подлага на съмнение, независимо дали одобрява или не одобрява дадена проява или позиция.
Немалка част от обществеността, и не само нашата, не харесва ЛГБТИ, особено първите две букви от абревиатурата, което е обяснимо. Сексът е даден за размножаване, но човекът се е научил да го практикува и за удоволствие, даже повече за това. А в удоволствието е допустимо всичко, стига да го желаят и двамата, както казвахме преди, или всички участници в акта, както бихме се изразили сега. Но когато се акцентира единствено върху удоволствието, а се отхвърля отговорността за продължаване на човешкия род, е налице отклонение. А изваждането на показ на отклонението се възприема от мнозина не като борба с неравноправното третиране, а като демонстрация на определен стил на живот.
Хомосексуализмът е несъвместим с християнството. Църквата смята, че той нарушава Божия план за семейството, извращавайки неговата същност и функция, и го определя като грях. Еволюцията на видовете в природата, довела до появата на човека и формирала у него инстинкт за продължаване на рода, също предполага разглеждането на гейството като отклонение. Хомосексуализмът беше включен в списъка с болестите на Световната здравна организация, но през 1992 г. бе изключен от диагнозите. И в двата случая той е извън нормата: в първия - поради генетична предразположеност или особености в индивидуалното развитие, а във втория - като съзнателен избор на поведение. При това нормата е изобретена не от нечий зъл или добър ум, а от Създателя, ако вярваме на Божественото си начало, или от механизмите на природата за продължаване на рода, ако се опираме на научните теории за произхода на човека.
Но какво се казва в споменатата декларация на посланиците? "Да защитим човешките права и толерантността" - да!, "да осъдим хомофобията" - добре!, но "да приветстваме различието" - защо? Как да приветстваме наличието на полови органи и на двата пола при интерсексуалните, или некомфортното чувство от пола на тялото при транссексуалните? Към тях по-скоро трябва да се прояви разбиране, да им се помогне, както и да се гарантират правата им. "Приветстването на различията" и при първите три букви на ЛГБТИ създава впечатлението, че ценност е самото отклонение, а не толерантността към него. И че ако не харесваш различието, не си толерантен. Тъкмо обратното. Не е проблем да си толерантен към нещо, което харесваш и приветстваш. Но не е така лесно да проявяваш разбиране и търпимост към онова, което не одобряваш. Тази толерантност е трудна, но точно тя е истинската и нашето общество в преобладаващата си част я притежава.
Големият зор обаче не е за тазгодишния гей парад. А за признаването на еднополовите бракове. У нас все още пречка е Конституцията, според която "бракът е доброволен съюз между мъж и жена". Ето защо жанрът "посланици пишат декларация" ще се разгръща, докато променим основния си закон. С легализирането на еднополовите бракове гей двойките ще получат и правото да осиновяват деца, което вече наистина ще дойде в повече. Но ще се случи, колкото и сега в пленарната зала да витае съвсем друг дух. Защото рано или късно ще се намерят достатъчен брой подслушвани политици, които да съставят конституционно мнозинство.